Споделена история от Любов и изневяра |
Имах нужда
преди: 1 година, 1 месец, прочетена 1084 пъти
Дори ми е трудно да изразя това което изпитвам.. зная че всеки е преминавал през това, зная че с времето минава, зная че е за добро, дори силно го вярвам, зная и че всичко е в мен и никой няма как да ми помогне, дори няма смисъл да пиша тук, но толкова имам нужда да го споделя. След седемгодишна връзка и още една в която, смея да кажа че, много обичах ми се случи на 27 да започна нещо напълно на шега и това да се превърне в най- истинското ми, най - болезненото ми и най - липсващото ми познанство. Може би защото остана неизживяно. Имаш толкова въпроси, преповтаряш разни моменти, виниш се, усмихвам се всеки път когато се сетя за този човек, казвам си как не го оцени това време тогава, иска ми се толкова силно да ми се случи същото и зная че същото няма как да бъде. Не съм такава, наранявали са ме, боляло ме е, била съм и унижавана, не уважавана, много съм плакала, няма да ми мине никога съм мислила и после едно нещо в мен просто се отключваше, изстрадала съм си нещата, отговорила съм си и съм приключвала и край повече този човек не е съществувал все една никога не го е имало. Все едно някой просто взима това парче от мен и един ден ставам и наистина с цялото си сърце не усещам нищо. Може би това е дъното когато наистина наистина осъзнаеш и приемеш нещата и си ги пуснал. И този момент е толкова толкова хубав. Запознах си с някого, приятели бяхме, не съм имала толкова дълбоко общуване досега, имаше толкова споделяне, разбиране и смеха хора още още се смея като се сетя за моментите и малките шеги, а мина година. И ето тук е проблема, времето минава аз трябва да се ориентирам и намеря нещо вече, не бързам но искам много. Да но нищо и никой след този човек грам ама грам не ми дава това усещана на цялост. Като се сетя как бях с този човек, как се чувствах, как се смях като дете бях. Ама никога никога не вярвах че може да ми се случи. Това беше много друго нещо за мен, нямаше недоверие и страх да вляза в това, а това при мен винаги е било проблем. Чувствах се че дори не мисля, нямах търпение да се видим, имаше едно спокойствие едно усещане за “ ето ето това винаги съм търсила, казваха ми че няма да го намеря ама си го намерих “. Истината е че сега когато погледна назад себе си, не мога да повярвам как съм била и как съм се държала. Липсва ми този човек който аз бях с него. Но за жалост освен неизживяно може би не беше и толкова споделено. Може би причината беше както той каза различията в религията ни, може би чувството на вина в него все едно прави нещо грешно надделя ( малко и аз се чувствах така ) и аз имах предразсъдъци, може би това беше оправдание и просто не е имал чувства, може би просто бях ей така за убиване на време. Не е като да не е показал емоция, показа и слабост, сподели ми доста неща, допусна ме много, запозна ме с близките си ( не е фактор, но далеч не беше човек който ще допусне това просто за да излъже някого ) защото поне толкова го опознах. Къде е истината не знам, причината също, разговора накрая беше лош, една година мина не спирам да се сещам когато остана насаме със себе си, когато някой спомене нещо което свързвам с него, а когато заспа е най гадно. Все сънища как се връща, държим се за ръка, отново започваме да си говорим. Реших че нещо не мога да пусна и че явно ми тежи начина по който сме приключили. Събрах смелост и реших да му пиша и не за да искам да общуваме пак, а просто наистина да се извиня за нещата които аз казах на раздяла ( и той каза много неща, бяхме емоционални и двамата и така приключихме ) и това някак, може би лъжейки себе си беше “ протягам ръка на този човек и правейки това първа, ако той по някакъв начин малко малко има нещо останало, ще направи нещо. Мислих че това ми пречи и да продължа. И си казах ако после нищо не направи може би ще се убедя и ще ми мине. Казахме се нещата, разговора мина доста добре, извини се, каза че нищо лошо не помни ( понеже се засичахме понякога и дори не се поздравявахме ) благодари за всичко което съм направила за него, каза да се запазя такъв човек винаги. И не го е казвал само сега, често го чувах и наистина го усещах. Обаче как е възможно това усещане което изпитвах от този човек, че той има към мен да е било грешно? Как е възможно да съм се подлъгала така? Или съм била заслепена от моите чувства и съм си въобразила нещо? А то е нямало нищо? Понякога съм крайна.. защото щом аз бях готова да направя всякакъв компромис, а той не, за мен това значи че той не е изпитвал това което е аз! Но има и друго някой хора са просто такива. Той беше доста принципен и ако разни неща независещи и извън мен, като човек са надделяли може би е избрал себе си пред мен ( което донякъде разбирам, избрал е собствения си мир ) и приключвайки е изпитал облекчение.. И нямам право да се сърдя, но ме боли много. Пита ме как след толкова време съм се осмелила да пиша и аз казах това което е, че просто сметнах че така казано би било по - правилно и че и двамата бихме се почувствали по добре пред това което си казахме накрая и че не искам да помним онези изпълнени с много гняв и афект думи. Но минаха два месеца и нищо повече, освен че аз продължавам да сънувам, да се сещам да ми липсва толкова, че дори физически ме боли от мислите ми. И най най странното е че този човек не напомня всеки ден за себе си, не е социално активен изобщо, не качва ама нищо нищо, не знам какво става с него изобщо, а не да го стачкувам всеки ден и оттам да ми е още по - трудно. Всичко е в главата ми, много ми липсва но той като мъж беше почти всичко което съм искала и търсила и си мисля наистина си мисля че много много трудно вече ще срещна нещо толкова мое! Дано! Не ми остава друго освен да вярвам, че ще се случи … ще се радвам ако някой сподели своя лична история. Много ще се радвам да чуя как все пак има шанс и че наистина други са били така ( не защото е хубаво ) но наистина са успели да открият своето човече.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 1 година, 1 месец hash: 72e152b1b8 |
|
1. Авторке, друг път като пишеш дълъг текст - разделяй го на отделни абзаци, защото така се чете много трудно!
Относно въпроса ти дали можеш да срещнеш тепърва своя съпруг -естествено, че можеш! - Но имай предвид, че по принцип това не е лесно! Трябва упоритост и търпение!
Преди време четох една страхотна тема по въпроса тук и съм си я запазил. Тя е в този раздел и се казва"
"За хората, които са сами, но искат да си намерят съпруг/а. "
http://spodeli. net/4/story-172076. html
Махни интервалите във връзката(този сайт ги поставя автоматично), защото иначе няма да се отвори!
Но и само заглавието й да напишеш в Гугъла - пак ще ти излезе като първи резултат.
Прочети я внимателно и се надявам, че ще ти помогне!
|
| преди: 1 година, 1 месец hash: a9e82c390f |
|
2. Чудя се за какъв ли рецидивист и/или комарджия с 10 "бизнеса" става въпрос и дали има повече от 100 думи в речника?
Авторке, можеше да ни кажеш поне какво точно си харесала в него щото има много такива като мен дето не са си говорили с жена от месеци пък камо ли да въртят такива любови.
|
| преди: 1 година, 1 месец hash: f6d143c557 |
|
3. Имала съм такива чувства към мъж, за които от дистанция на времето и това как се развиха нещата, ми остана тъжния извод, че всичко е било само една огромна илюзия. А усещането ми е било, че това е сродната ми душа и мъжът към който съм изпитвала най-силна и безрезервна любов. Трудно е да осъзнаеш, че явно си придавал повече стойност на човек, който въпреки думите, които е изричал, всъщност не ти го е показвал с действия. Упреквам себе си, че позволих да си причиня много болка, а любовта трябва да носи спокойствие и хармония. Там където има истински чувства, хората не си тръгват, не ги е страх, явно не са гледали на нас по този начин, както ние на тях. И аз съм с една тъпа болка в душата си от всичко, което се случи, от това, че прекъснах контакт с разочарование, но нямах сили повече да бъда нещастна и да живея със заблуди. Вече година и половина се възстановявам, не е както в началото, тогава беше много зле, но всеки ден се сещам, с едно тягостно чувство. Надявам се времето да заличи всичко някой ден.
|
|
