Кога спира да боли толкова силно
преди: 11 месеца, 11 часа, прочетена 1116 пъти
Кога спира да боли токова силно? Знам, че няма еднозначен отговор и че всеки изживява по различен начин раздялата... Стана година откакто приключих отношения с много ценен за мен човек. Бяхме много кратко време заедно - 4, 5 месеца. Всичко беше много хубаво, но се карахме много защото усещах доста несигурност в него на моменти. Не винаги. Не издържах, като цяло съм много чувствителна, може би аз избързах и бях доста импулсивна. Не му казах в прав текст, че искам да се разделим. Исках само да не се чувствам така. Станах тревожна, не можех да спа, да се храня. Една вечер се скарахме и на др ден никой никого не потърси повече, това беше още по обидно за мен. Мина почти година, аз бях тази която се свърза с него и просто исках да се извиня за моите думи и исках само да зная как се чувства той към мен. Изпитвах вина. Че не изчаках достатъчно, дали ако не бях по търпелива нямаше да се случат нещата. Каза ми хубави неща и всичко свърши дотам. Мислих че това ще ми даде спокойствие и мир. Ами не стана така. Двамата с него имахме разминавания в плановете за бъдещето, връзката или трябваше да премине на по сериозен етап, или да се прекъсне...
Кога болката става по поносима, кога мозъка започва да приема промените, кога спираш да мислиш за този човек всяка секунда-какво ли прави, какво ли яде, къде ли е сега.. , дали е по щастлив..? Кога спираш да си представяш всички прекрасни моменти, които сте имали? Кога започваш да приемаш, че той ще бъде с друга след време, че няма да остареете заедно, че няма да се целунете повече, че няма да се събудите заедно...
Много ме боли... , правя всичко, което съм чувала, че е добре да се прави след раздяла-спортувам, разхождам се, започнах танци, запознах се с много нови хора.
Винаги съм била силна, никога не съм се връщала при който и да бил мой бивш, рева и се късам, гневна съм и приключвам. Този човек повече не съществува за мен. Тук не стана така, толкова кратко, а толкова силно го усещах. Мина толкова време, нормално ли е още да плача, да преповтарям спомени все едно е било вчера. Най-лошото е че има нов човек в живота ми, страшно много исках да дам шанс и на него, и на себе си. Той е много добро момче, чувствам се приета такава каквато съм, ценена, обичана но има нещо което липсва, което не мога да опиша. Това също не зная какво е. Усещам го в разговорите ни. Не ми идва отвътре да му споделя нещо забавно, не ми идва отвътре да си приказвам по даден въпрос, да говорим с часове да ти е приятно, да се случва леко така все едно за момент отивате другаде и то просто говорейки си. Не знам дали можах да го обясня правилно. Това имах преди, сега с този човек това го няма. Няма го разбирането толкова, зная че държи на мен просто някак си мисля че сме много различни като хора. Това не смятам че е нещо лошо, просто самата ни комуникация ми е много празна. Понякога тръгвам да споделям нещо и когато видя че той просто само ме слуша колкото аз да си кажа какво ми е и няма обратна връзка, никакво адекватно включване и на мен ми става досадно и дори се дразня. Но той си е такъв, иначе усещам силно неговата грижа, в началото мислих че е незаинтересованост, в последствие осъзнавам че той просто е такъв. Подценявам го може би малко интелектуално. Ама то и аз не съм от най умните като се чета. Имах тежко детство, баща алкохолик, побоища. Модела ми е грешен. Искам да изляза от това нещо. Не знам дали в онзи човек не съм се вкопчила защото ми даваше несигурност нещо с което израснах. Най познатото ми и в същото време сигурно чувство, която приемах за правилно. После си казвам ами ако е его? Е да ама ако е то, ще ми стигне само да разбера че ме иска отново и няма грам да му мисля и ще го отсвиря. Да ама не. Ако този човек се върне аз не само съм сигурна, че ще остана с него, а бих била готова отново да му се доверя. Зная че би било най грешното ми решение. Хората казват че с времето става по леко, аз имам чувството че при мен с времето става още по лошо. Аз дори нямам за какво да съм му ядосана, как трябва да свършат нещата при това положение. Винаги ли ще го помня така и ще боли все едно е било вчера, чувството за липса как не си отиде, мина толкова време, случиха се толкова неща общувах с доста хора след него няма че няма, в главата ми нищо и никой не е по от него. А това ми пречи и на сегашните отношения. На 27 съм имам човек с който тепърва мога да изградя отношения които винаги съм искала, хората казват понякога с времето обикваш човека, но липсата на вълнение при среща, чувството да се чувстваш толкова жив да ти си живее, да фантазираш дори за вас, да си ви представяш заедно, да си способен да го правиш при мин все една го няма вече. Няма го, защото аз съм повредена или го няма защото сегашния човек не ми стига? Не искам да променям никого, много от нещата в него които са дребни и не ми харесват съм ги приела, но комуникацията ни е много “проста” и ще рискувам да използвам думата “скучна” нещо върху което мислих днес и колкото и да е добър, да не се отказва от мен, наистина този човек ми показа какво е да си приета напълно затова което си! Зная че в живота едното е за сметка на другото и в пъти бих предпочела скучната комуникация и липсата на тръпка донякъде, пред това да е идиот който да си държи зле с мен! Преди все си казвах, не искам такъв и такъв човек още от дете, който да е като татко! Осъзнавам че гаранция за нищо няма, харата се променят но или това не е човека за мен наистина или аз самата имам този страх да стъпя в нещо по сериозно за да не стане така и така и започвам да лъжа себе си и да измислям причини и оправдания това да не се случи. Казах си стига си мислила, теглила, мерила ама изобщо не знам какво да правя и дори не знам какво означава това да си слушаш сърцето! Аз слушам главно главата си и страховете си! А слушайки тях нищо добро не ме чака.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 месеца, 10 часа hash: 7b25acb831

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Да, слушайки главно празната си глава, нищо добро няма да ти се случи. Акъл, акъл трябва да имаш а при теб това ти липсва.

 

...

преди: 11 месеца, 10 часа hash: aa8c6244f1

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   От всичко написано чета само оправдания. Имали различни желания, и двамата инат, никой не търсил другия, трето, пето. Припокривате почти всички хора на днешно време. Нетърпеливи, инатливо, слагат първо себе си пред другия. Някой някъде ви е втълпил, че любовта трябва да е лесна, от самосебе си да се нападнете, да няма проблеми, всичко да е точно, а реално това няма как да стане. Все нетърпеливи, все бързащи, от там с вашите различия невербално сте се наранили, всеки се налага, накрая сте решили че по-добре отделно, от колкото да се борите като зрели и мъдри хора. И ето ти резултата, една жена видимо умна, чувствителна си е съсипала целия живот, само защото е бързала, не е правила компромиси и не е дочакала да израстнал заедно. На въпроса ри кога спира? Когато сърцето и мислите са в една посока, само тогава има и спокойствие и тишийна и радост, за съжаление някои неща се променят като скочиш срещу вълните, блъскаш се в тях и каквото стане, поне знаеш че си опитала, ама от страх гледам можеш само да пуснеш колко те боляло, това и дете го може.

 

...

преди: 11 месеца, 9 часа hash: ff122ee113

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Его е да мислиш за човек, с когото си се разделила. Възможно е да не си преодоляла детските травми и да не си готова за връзка. Посети психолог и отиди на терапия. Успех!

 

...

горе^

преди: 11 месеца, 8 часа hash: 3392cbef69

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Страхотна история! И пример за това как, ако сте залюхани и не цените наистина качествените хора, какво ще ви се случва след време. Жените заради тоталните промивки от социалните мрежи, си въобразиха, че имат огромен избор. А това изобщо не е така. Имат огромен избор от мухльовци и средни мъже. От това, което чета си махнала наистина качествен мъж, който явно е имал и избор. И в един момент му е писнало от твойте гадни състояния постоянно. Имах една такава позната, която скъса нейния и след това на нея и беше гадно и все още и е. И тя така залюхана и тотално неориентирана. Скъса супер качествен мъж, ей така за нищо и все още и е гадно.

 

...

преди: 11 месеца, 7 часа hash: 340ba7a3e0

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   И аз бях в сходно на твоето положение, няколкомесечна връзка, с много мъка се принудих да прекъсна контакт, защото ме караше да се чувствам несигурна, хем на думи говореше едно, хем действията му се разминаваха. Щях да психясам съвсмем от тази нестабилност и въпреки силните ми чувства се оттеглих. Една година беше ад за мен, депресия, тъга, яд, какво ли не, абе гадост. Сега, вече почти две години оттогава съм по-добре, в смисъл поне не съм в такава ужасна дупка, сещам се за него, нещата които са ме наранили, но някак по-неутрално, без тази силно негативна емоция. Явно времето наистина помага, ще видиш че и при теб ще стане така, само имай търпение и повече не прави никакви опити да се свързваш с този човек.

 

...