 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Модерните връзки и отношения
преди: 10 месеца, 22 дни, прочетена 1013 пъти
Здравейте, искам да изкажа мнението си просто.
Няма да говоря колко се е променило всичко в отношенията, в хората и тем подобни, защото на всички ни е ясно предполагам.
Искам да попитам защо сте такива бе хора (не всички). Масово виждам хора в социалните мрежи да реват, да споделят тъжни цитати колко им липсва любовта, как искат човека до тях да е любящ, мил, грижовен. Такъв тип им стига да са щастливи едва ли не... Хоп..! Като с магическа пръчка, при тях се появява такъв човек и всичко е прекрасно известно време, докато не се наситят на такива чувства и започват да приемат любовта за даденост. Започват отново да недоволстват, обаче този път не любовта е проблема... След известно време искат вече да променят човека до себе си, или искат повече свободно време (любовта вече ги задушава), което понякога е обяснимо наистина. Модерно е когато искаш да се разделиш с някого да го упрекваш че не се развива, че ти пречи на твоето развитие и тем подобни, защо обаче си тръгнал с този човек и сега искаш да се промени заради теб? Много често забелязвам ситуации и сред двата пола, когато даден индивид не получава внимание е склонен да бъде добър, лоялен, обичлив. Когато обаче нещо стане, получи интерес от други хора, самочувствието на индивида се вдига, започва да се държи неуважително, от лоялен се превръща в лъжец към партньора си.
Това са философските ми мисли и се радвам че отделихте време. Пак казвам не се отнася за всеки. Който желае може да остави своето мнение.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 месеца, 22 дни hash: eaf0e7859b |
|
1. Нахвърляно е всичко за някакви хипотетични ситуации, макар и често срещани с общ корен, който обаче не си споменал.
Не съм религиозен, но както там, така и водещите и емблематични психолози са го казали: Без морал и ценности, не можеш да изградиш устойчив характер, от там и няма как да бъдеш човек, да не говорим да установиш някакви отношения с околните.
Никой няма да ти го каже, никой няма да го отбележи индивидуално защото няма смисъл, но има хора, които не стават за нищо и няма сила, която да обърне процеса и човек цял живот живял без морал и самодисциплина, да бъде полезен, което и в основата на съществуването ни.
Тези неща се насаждат до някакви тинейджърски години със или без уроци от живота. После какъвто и урок да получи неморален човек, няма даже да разбере че са негово дело тези лоши последици, от там няма да работи над себе си и винаги ще обвинява някой друг за това.
И да, модерните времена са такива, че можеш да правиш всичко, да бъдеш където пожелаеш, дори да бъдеш каквото пожелаеш. Човек не е устроен да живее в такива времена и трябва сам да се корегира и да му светва червената лампа.
Сметнато е, че ако деня трае 60 часа, а не 24, евентуално човек предвид стареенето, физическите си възможности, може да бъде всичко, да прави абсолютно всичко. Само че това няма как да стане и това е точно дяволския замисъл и препъни камъчето. Та реално можеш да бъдеш където искаш, да правиш каквото искаш, но това ще е за сметка на други неща, близки хора, емоции, отношения, финансово състояние.
Човек работи усреднено 180 часа на месец и спи средно пак толкова. Това значи че от 720 часа месечно, точно половината от това време е минимумът в който ти имаш неотложни и непроменени дела. Разбира се ако имаш собствен бизнес, ако развиваш кариера и си добър професионалист, в най-хубавите ти години ще загубиш много повече време в работа и обучение от изброеното и ще ти остават по-малко часове за странични дейности. Всяка малка дейност, да се изкъпеш, да пътуваш до работа, да изпиеш едно кафе по твой избор с кой, да си почистиш отнема още половината от това оставащи време.
И сега относно раздела, идеята ти и дявола в детайлите.
Нали не очакваш, че ако някой се отнася несериозно към себе си, не цени времето си, не се е учил когато трябва, ако няма интереси в личен план, хобита, ще може да създаде нормални взаимоотношения с някой? Той не го е направил за себе си, ще го направи за някой друг?
Това което описваш, наричайки го “ хубаво в началото”, е процес който явно не си си обяснил. Колкото човек е по празен, неуравновесен и немислещ, толкова е по-хубаво и пламенно началото. Хвърляш всичките си очаквания там, фокусирайки се, кефиш се не на другия, а на това че се чувстваш значим от това, че виждаш че той е луд по-теб и би направил всичко, което кара такива хора да се чувстват изпълнени с адреналин, защото те нямат друго кой знае какво занимание да си набавят тази енергия. И така такива хора решават, че най накрая са цели и избавени от мизерията, само защото единственото нещо което не изисква усилия и все пак дава усещането за постигане на нещо е …. Когато някой те обича или поне усещането за това.
Само че както го наричаш “след това”, се случват други процеси, когато адреналинът, допамина и другите изящни хормони спадат и ти не желаеш да се върнеш отново в онази мизерия сам със себе си и решаваш че трябва да действаш. Трябва да корегирам не себе си защото ти си съвършен по дефолт, а другия, за да станат нещата отново цели за теб.
И започваш да моделираш и експериментираш тънко върху уж любимия човек докато изведнъж не ти светне, че си изразходиш страшно много енергия за този глупак, пък той не разбирал за какво става на въпрос, а той глупака даже не съзнава какви процеси се случват, той само вижда как от любяща и уж щастлива в началото жена, сега имаме нещо друго, което не можем да разберем и се чувстваме ужасно несигурни какво да правим в такава ситуация. И края е винаги драматичен, защото човекът който е бил цял в началото, западен с целия Арсенал от хормони, се е върнал в изходна позиция, обвинявайки теб, че тя вече не се чувства така, както е предполагала, та даже би те наказала за това си свое състояние.
И като се обърнеш след такъв човек, виждаш че където и да ходи, каквото и да прави, е все едно радиация да се разпространила там, после тревичка не може да пробие.
Те за това на едно друго време хората имаха сентенции и ги следваха, защото бяха по-умни и не искаха да се учат по трудния начин, чрез собствени грешки. А тези сентенции гласяха, къде хумористично, къде не, че човек не го гледаш какво говори, а с кой е, както и гледаш какво е постигнал, безинтересните скучни факти. И когато видиш че има само оправдания и един куп провалени връзки, не се е развил професионално, разбираш че този човек не е подхождал сериозно към нищо, дори към себе си и някак като модерните инфлуенсърки очакват, че едно клипче направено докато сере или яде е толкова грандиозно и толкова голямо събитие, че другите трябва да припадат от въодушевление гледайки го.
Така че няма необясними процеси, всичко е толкова просто и видно, ако си бил достатъчно търпелив, упорит и честен със себе си да израстнеш и да се развиеш.
То за това вече са модерни психолозите и представящите се за такива, макар че не са точно като онези истинските. Защото всичко простак си гледа кефа, не бара работа или ако бара е през пръсти, някак чака някой джакпот или някой родител да умре за да се докопа до кинти, с които да отиде до най-топлото и екзотично място за което е чела и там да се почувства човек, пак ония хормони да нахлуят в нея и тя за едни 2 дена да реши че най-накрая се е избавила от скапаното си съществуване.
И като не дойде това топло и невероятно място или докато го чакаме да се осъществи, обвиняваме къде за кой се сети е че ни е съсипал живота. Или гледаме псевдо психолозите по фейса, трупащи хиляди лайкове казвайки почти нищо, защото сме се хванали за тях защото видиш ли имали някаква степен уж, на която залагаме цялото си очакване за мъдрост, защото сме в тиня до шия и пак чакаме някой шарлатанин да ни избави от самите нас и всичко това, защото когато е трябвало да бъдем борбени и целеустремени сме седяли с красти да и крака в мързелива поза и сме гледали тавана.
|
| преди: 10 месеца, 22 дни hash: 097f3580af |
|
2. Модерните връзки са едно извращение и надлъгване. Заедно са до появата на по-добра опция. Като я намерят, се разделят по най-унизителния и гаднярски начин, събират се с по-добрата, но пак им доскучава и започват да търсят още по-добра. Едно безкрайно търсене.
|
| преди: 10 месеца, 22 дни hash: dfc137cdc4 |
|
3. Много мислих четох няколко пъти, през наколко часа, мислих си какво искаш да ни кажеш, какво искаш да попиташ и сега реших да пиша, но още от сега казвам че може да греша и темата да не е въобще за това което аз си мисля, защото на първия прочит ми изглеждаше нещо объркано, като че ли не става въпрос за връзка, а наистина за философия, но след няколко прочита измъдрих следното:
Мнението ми е че имаш проблем, искаш идея как да се справиш, но не искаш да споделиш с точност проблема, не разбирам защо, но много хора в този саит увъртат в темите си, но винаги става въпрос за личния им живот.
В текста ти виждам наранен човек, който си е мислел че само с любов ще задържи задълго партньорка до себе си и сега се е оказало че партньорката след успокояването от опожаряващата любов "определено време", искала освен любов и да се развиваш или поне да помагаш за нейното развитие.
Представям си те, като млад мъж между 20 и 30г, който работи нещо нискоквалифицирано, за ниска заплата, който също дава много любов на приятелката си, гушка я ухажва я, тя обаче иска да постига повече в живота иска да постигне много по висок стандарт на живот. Затова сменя работни места, търси друго, учи, квалифицира се, а ти стоиш на едно място, мислиш че ще продължаваш да я държиш до себе си с ниската заплата на хляб и лютеница и с огромната си любов. И сега тази млада амбициозна жена, която вече е достигнала по-добра заплата и надежда за още развитие, ти казва, че не се развиваш, че й пречиш на нейното развитие и т. н.
Ако е така както предполагам, не е от модерност, нито са виновни хората, които я ухажват, никой човек, дори при дълъг брак, дори при наличие на деца, не иска до себе си партньор с по ниски от неговите темпове на развитие, всеки иска партньор който да го изпреварва, да се състезава с него, в състезанието кой колко повече ще допринесе за общото бъдеще, това е с още по голяма сила при младите хора, старите са с много по малко желания за разтеж. Много често разводите по света са точно от недоволството на единия, че другия не е достатъчно амбициозен, наричат това "несходство в характерите", под този термин се има предвид, че двамата души, които се развеждат, имат различни цели, различни амбиции, различни темпове на развитие.
Любовта е много хубаво нещо, желая всекиму да има любов, но животът не е само любов, хората са длъжни да се борят за по добър начин на живот, тя това го е осъзнала. Блъска се момичето хем домакинства у вас, хем на работа постига успехи, а ти седиш на едно темпо (не се развиваш, не се квалифицираш) и обичаш! е няма как да не стигнеш до там до където си стигнал момко.
Имаш въпрос "защо обаче си тръгнал с този човек и сега искаш да се промени заради теб? " Отговора му е много лесен, в началото на връзката ти си я убедил, че нейните мечти са ваши общи, навярно си й потвърждавал, че един ден ще ги постигнете, обаче с времето не си доказал че искаш да помагаш, даже й пречиш, това ти е казало девойчето в прав текст (на умна жена си попаднал). И всъщност не иска да се променяш а досега е чакала да станеш такъв какъвто си обещал в самото начало, тоест ти нея си излъгал, че това, което тя иска като бъдещи постижения е ваша обща мечта. От сега нататък няма какво да променяш, свършена е твоята.
Щом вече ти е казала тези думи, връзката ви е към своя край, за нея е приключена, тя те е извадила от сърцето си, нямам надежда че е възможно да си я върнеш, дори и сега да се съгласява, че ще опитате, това е само съжаление, което ще отмине. Тези думи които е казала преди тя ги е обмисляла дълго време, момента на изказването им вече е било краят. Щом ги е казала тя вече е била сигурна в решението си, няма начин да си я върнеш, дори и от днес да започнеш да търсиш по платена или втора работа, няма да стане.
Въпреки всичко не се отчайвай от живота, нея си загубил, но все ще намериш момиче което е на твоите обороти на развитие, хората казват за всяка тенжера има похлупак, един ден ще откриеш своя.
ПП иначе си добър философ, трудно се разбират текстовете ти, точно както на философите, то може би и затова такава амбициозна жена ти се е навила.
|
| преди: 10 месеца, 22 дни hash: 395510f3ea |
|
4. Всеки приема тези нещо различно, зависи какъв е като характер, тук са анонимни мнения, питаи конкретно, човека, които те интересува, това е решението.
|
| преди: 10 месеца, 21 дни hash: 9372dc55a5 |
|
5. От автора: наистина не става въпрос за личния ми живот, просто разсъждения и наблюдения. Ако имах проблем, нямаше да напиша по този начин темата. Филосовстваме си заедно, благодаря че си отделил толкова време номер 3. Както и първият коментар много ми хареса
|
...
| преди: 10 месеца, 21 дни hash: b6d96e36b2 |
|
6. Няма как да не се променяш с годините. Един си със семейство създадено, друг си без, не можеш да останеш инфантилен цял живот. Докато един ще поеме отговорност за деца и без нормални доходи, и да седи 24/7, а друг използва почивните дни да си бяга при мама и тате: Ами инфантилно е. Ние не можем да сме едни хора цял живот, и да, променяме се. Ако някой не иска да се променя да си седи на фазата инфантил то затова и се казва такава, и да си седи там. Връзката е компромиси и съобразяване един с друг.
|
| преди: 10 месеца, 21 дни hash: d473030ff0 |
|
7. До 6. Инфантил е диагноза и в 90% от случаите е за цял живот, много по непоправима е, от колкото човек със шизофрения, макар последното да е доста по-тежко състояние. Всичко това защото родителите не са били от най-заинтересованите и са правели всичко за подрастващата. Пък то после им излезе през носа, както и на този, опитващ се да живее с такъв екземпляр.
|
| преди: 10 месеца, 20 дни hash: b6d96e36b2 |
|
8. 7, може и да е подрастваща, може и да е подрастващ. И не винаги зависи от родителите. Аз пък не разбирам родители, които вместо да инвестират в образование, лагер и подобни за децата си, инвестират в телевизор и техника, пък после били бедни за важните неща. Но въпрос на приоритети. Да, да правиш всичко вместо детето не е ок, но не е ок също да секваш възможностите му за развитие за да си купиш нов телевизор и техника, говоря за истински случаи.
|
| преди: 10 месеца, 19 дни hash: 5e5a2b5e9c |
|
9. От 7 до 8.
Инфантилен характер няма нишо общо с описаното от теб.
Познавам кръгли сираци, живяли по пансиони, изучили се, вече са чисти и спретнати, макар че никога не биха разказали историята си просто ей така, защото е доста тежка и този път който са минали, не са го минали повечето от нас.
Инфантил се получава от презадоволяване ти на родителите, не поставянето на граници, на това че на такива деца винаги им се е разминавало и бащата хем е бил голям критик, хем в следващия момент от безсилие и обич е давал всичко за детето.
Резултатът не е поправим, просто имаш един подрастващ индивид, след това вече имаш голям човек, който търси такива отношения с бъдещия си партньор и няма сила която да обърне този процес. Такъв човек очаква да го носят на ръце. Както казах, има доста материали в нетс за това.
Познавам човек с такъв партньор. Жива мъка е това.
|
| преди: 10 месеца, 19 дни hash: b6d96e36b2 |
|
10. Знам и аз визирам същото под инфантил, а за сираците, които познавам, а те са доста, но отгледани в семейство, роднини, постоянно това го говорят и натъртват: аз съм почти като полусирак, защото не познавах 17 години баща си, но никога това не е било повод за разговори изобщо, много хора в живота ми не го знаят, така че има хора и хора.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
