8. Нещо като реминисценция. Всичко това се случи преди повече от 10-12 години. Мощният джип поглъщаше километрите като гладен циганин, топла баничка. Вътре двамата мъже водеха, бавен лежерен диалог, бяха доволни от двудневната командировка, разбираха се добре и малко откъсване от семействата им даже беше релаксиращо. Спомени от казармата, от ученическите години, взаимни оплаквания от съпругите им, че много из късо ги държат, че вечно се съмняват в тях, което е обидно. Абе, обикновен не заангажиращ разговор между мъже, които се познават добре. Беше хубав ден в краят на лятото и решиха да спрат в близкото градче, ей така можеше и кафе да пият въпреки, че наближаваше обяд. Бяха приятно изненадани като видяха в единият край на градското площадче няколко сергии отрупани с български плодове. разглеждаха, но някак нямаше цени и те решиха да вземат ябълки и грозде, стандартни плодове за този сезон. Когато чуха цените малко се изненадаха и по-младият направи коментар, че такива се цените на пазара в "Красно село", а другият, възрастният добави, че цените са малко по -ниски от пазарчето "Ситняково". Една от селските "прими" с игрив глас направи коментар, че господата такъв хубав и голям джип карат, а не искат да подкрепят родното производство. Те с някакво притеснение в гласа започнаха да обясняват, че джипа е служебен, а те са наемни работници. Започнаха леки подмятания от съседните жени на сергиите, че не са виждали такива наемни работници с хубави джинси и хубави сака, повечето били в омазани работни комбинезони, а не такива, които да ухаят на хубави парфюми. Жените се, чудят как да смачкат мъжете, даже да не са своите-загадка на еволюцията.. Изглежда им беше скучно, да се групово задяваха с двамата мъже. Както каза по-възрастният, "Хем си купихме плодове, хем развеселихме булките, ама давай да довършим работата, за която сме дошли". Някъде на около километър от градчето видяха две момичета да махат, първоначално ги помислиха за "магистралки" но тук пътнико-потока беше доста рехав, но като се доближиха видяха, че са млади момичета със сакове до краката им. В първият момент когато спряха някак се стреснаха, мъжете бяха доста широки в рамене, но изглежда, че правилният и културен говор разсея съмненията им. Били студентки и били на гости, като пътували на стоп до София. Доста бързо стигнаха до съседно сравнително голямо село, добре устроено, където мъжете, казаха, че имат работа за около час-час и малко на 4-5 километра от селото и те могат да дойдат с тях или да изчакат на площадчето подходящ транспорт. Момичетата обясниха, че ще разчитат на късмета си, а те им пожела успех в чакането, "Ланд крузерера" избоботи и те потеглиха по уличката. Какво им беше учудването когато след час пак ги завариха, да чакат унили на също място. На леко саркастичното им подмятане "Как върви автостопа ", девойките отговориха с тъжна усмика, като обясниха, че любезно отказали две предложения, от чувство за лична безопасност. Мъжете се засмяха и каза, че тъй като вече са част от екипажа на джипа, да си заемат местата по бойната разстановка. Споделиха, че разбират техният отказ да отидат до обекта, въпреки, че щеше да им интересно и при това природата беша много красива на прага на приближаващата есен. Вече потеглиха към София, до разделянето им в селото не бяха успели да си поговорят добре, да се опознаят. По-възрастният от мъжете, беше пообърнал, за да се чуват по-добре. Момичета проявяваха интерес какви са, какво работят. Те им обясниха, че са инженери в областта на безжичните комуникации, което силно изненада момичета. те чисто сърдечно си признаха, че ги смятали за застрахователи, имали вид на бивши спортисти. Двамата мъже искрено се развеселиха и споделиха, че по-младият е известно време е вдигал щанги, но дълго време е бил ватерполист, а по-възрастният, сподели, че е тренирал дълги години джудо, още от времето когато ВИФ беше на ъгъла на ул. "6-ти септември " и ул. "Тина Киркова", спомена имена на Светослав Иванов/ Цапето/ на д-р Петър Богданов. Те двете били студентки в НСА и тези имена им бяха познати. По някое време мъжете предложиха да обядват в един комплекс ресторант, хотел и платен риболов. В очите на момичетата се мярна объркване, на което мъжете се разсмяха и им обясниха, че възрастният има дъщеря, която е по-голяма от тях, а младият има две момичета, малко по-малки от тях, така, че място за безпокойство и тревоги няма.. Обяда мина весело, потеглиха за София, там момичета им дадоха своите телефони, а те им дадоха визитките, за да пият кафе някой ден. Мъжете им обясниха, че са много заети и едва ли ще стане, но благодариха за поканата. Момичета от време на време им звънваха и питаха дали, са намалели служебните им задължения, но отговора беше, че така вероятност няма. Мъжете се чудеха, та те нищо не бяха направили, само бяха повозили две момичета от точка А до точка В. Един ден едното момиче звънна и заяви, че не приема отказ и каза, така да направят, че след три дни да са свободни за две-три часа, защото имала рожден ден и иска да хапнат торта заедно. Мъжете помислиха, че е номер, но накрая решиха, че може да отидат. За подарък се колебаеха дали да е някакъв хубав парфюм, но накрая решиха да и подарят златна лемниска, щеше да напомня на момичето за тях. Просто и двамата бяха добри математици, бяха завършили елитни гимназии. Още като влезнаха в заведението разбраха, че на съседните маси са седнали техни приятелки и познати, които уж случайно, но ги разглеждаха с любопитство. Беше приятна среща. При следващият рожден ден подариха същата и на другото момиче, за да бъдат коректни. Даже след като завършиха момичетата от време на време им звънваха ей така, да се чуят, но периодите между обажданията ставаха все по -дълги и накрая престанаха. Мъжете никога не им звъняха, смятаха, че е неприлично-бяха възрастни. //Fallschirmspringer//--Десантчик-"Навсякъде, по всяко време"
|
