Споделена история от Любов и изневяра |
Хронично нещастен човек
преди: 1 година, 2 месеца, прочетена 591 пъти
Да започна от там, че винаги съм била неудовлетворена от живота. Израстнах при твърде нещастни родители, които дори не спряха заедно в една стая, само дете съм, което за мен не е редно(едно семейство трябва задължително да е четиричленно). Не съм близка с родните си, което е едно от нещата, които ме разстройват. Виждам на моите приятели роднините как ги събират(по 15 човека на маса), организират празненства и веселия всички заедно, а моите роднини почерпя по един бонбон и замазват положението. За съжаление трябва да се случи някоя трагедия, като например смъртта на близък човек, за да видя роднини, които не съм виждала от 10 години.
На второ място е факта, че изобщо не ми върви в любовтта.
От крехката си възраст на 15 до сегашните ми 26 години съм имала 3 несподелената любови, които ме сринаха психически. Порадо този факт съм имала връзки с хора, към които не съм изпитвали нищо. Да градиш една такава връзка трябва да умееш доста добре да си играеш ролята, а на мен очевидно не ми се получава.
Да говорим за същинската част на проблема-аз съм самотна майка. Това е резултат от ниското ми самочувствие и увереност. В училище бях аутсайдер, съучениците ми ме тормозиха и ме наричаха, , лудата, , до ден днешен много хора ми поставят този етикет, понеже имам проблем с нервите. Не мога да се сдържан и доста често избухвам.
Преди година и няколко месеца се запознах с бащата на детето си, забраменях една на 3тия месец от връзката ни, в този момент изящно не бях готова да бъда все още майка, въпреки че винаги съм мечтата за това. Ние не бяхме заживели заедно, когато аз разбрах за събитието. В този момент аз се сринах психически, понеже не си бях оправили все още самостоятелния етаж, а не ми се ходеше снаха в неговия дом. Но в никакъв случай не бих предпочел парите, който бях събрала да ги дам за етажа, вместо за детето си! Но нямах и никакво намерение да направя жертвата да съм на един етаж с техните или с нашите(да пази Господ). В този момент ние решихме да се разделим, понеже той знаеше, че не го обичам и не издържа на лошото ми отношение към него. И така за сега останах да живея с 3 месечната си дъщеря при майка ми и нейния мъж, за да получавам все пак някаква помощ. Но в никакъв случай не искам да продължавам да живея по този начин.
Всяка сутрин се будя без никакво желание за живот, единственото което ме радва е моето детенце. В къщата на майка ми всички са ми чужди, не сме никак близки. Баба ми колкото ми помага, толкова ме дразни със своя негативизъм и начин на мислене. Постоянно съм в депресия и се карам с околните. Не искам детето ми да расте в такава среда и да се превърне в един хронично нещастен човек, каквато съм аз! В момента си стягам своя етаж и се надявам след година да можем с дъщеря ми да се нанесе и да започна животът си на чисто, също така се надявам да си развия бизнеса, за който съм благодарна на Господ, защото ако бях на обикновена работа нямаше да постигна нищо, ното да си издържам детето. Благодарма съм за всичко което имам, но имам крещяща нужда животът ми да се промени. Също така и нямам намерението да си остана сама.
|
