На кръстопът
преди: 10 месеца, 16 дни, прочетена 690 пъти
Здравейте! Дори не знам как да започна. От 11 години съм във връзка, която поне за мен вече е мъчение. Мъчението не идва от другия човек във връзката, а от мен. Връзката наглед отстрани може да ви се стори перфектна, изключителноо рядко се караме, имам прекрасни взаимоотношения с родителите й, животът и на двама ни се е свързал по възможно най-непоклатим начин. Общо-взето нямаме сключен брак (и деца), но само това е разликата с женените двойки. Постепенно с времето, обаче, започвах да осъзнавам, че връзката освен една рутина на отношенията не ми носи друго. Сексуалното ми влечетие към нея се изгуби, постоянно и некотролируемо започнах да мисля какъв ли би бил животът ми без тази връзка. От този период започнах и да не мога да спя, мислейки си толкова ли съм лош? Какво ми е направило това момиче, за да заслужи подобни мисли, как да ги спра? Подтискането на проблема доведе до депресия и въпреки всичко не мога да се престраша да говоря с нея, заради сигурната болка, която ще й причиня. Постоянно ме измъчва чувство за вина, самонаказване и тъга, но в същото време това всичко се увеличава при мисълта, че не й го споделям. Имал ли е някой подобен тип преживяване? Намерил ли е изход от ситуацията? Ще съм благодарен на всякакви съвети

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 месеца, 15 дни hash: d9ed67bddc

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   За 11 години щом не ти е съпруга и майка на деца ти, нищо не сте. Буксувате, няма надграждане. Едно дете много ще ви промени, ако си мъж на място. Какви са тия обречени псевдовръзки, точещи се по цяло десетилетие, ако нямате деца и брак? Кекс, домакинстване и това е. Изходът е да възмъжееш и да се сетиш, че ти е време за деца. Или пусни да си намери някой, който няма да похаби 10-11 години от живота и.

 

...

преди: 10 месеца, 15 дни hash: 61274faa72

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   То след като сте 11 години заедно и тази връзка не върви на никъде, точно тия брак и деца за които говориш, то е нормално да искаш да я прекратиш. Циклите на едно място. Но също така и щом за 11 години не ти е дошло желанието да и предложиш или да имате дете, не знам какво се мъчите още.

 

...

преди: 10 месеца, 15 дни hash: 07953adae8

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Не съм съгласен с хората преди мен относно брака. Наистина може и да е лош ход особено предвид натрапчивите мисли, а пък и разбиранията вече са различни. Да не говорим, че хората са склонни да се променят след брака в негативно отношение, приемайки човека до себе си за даденост. За децата обаче трябва честно да си отговориш на въпроса дали искаш да имате. Ако ти искаш, но тя не иска, е едно. Ако ти не искаш или ако не искаш от нея, е друго. Не те съдя. Просто трябва да се анализираш, без да се критикуваш. Погледни живота си като страничен наблюдател.

 

...

горе^

преди: 10 месеца, 15 дни hash: d9ed67bddc

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   3, че той я е приел за даденост и без брака! Такива дълги връзки без развитие са си чиста загуба на време и за двамата. Загуба на младост. Иначе огромен вой българката да раждала! E, как? ! Сигурно жената е под или над 30, а един и е загубил 11 години от живота, за да си играят на семейство, ама без да са. Дори и да се разделят, едва ли може да си позволи още един да и пропилее 11 години да го чака да се сети. Мъжът е лесен, за него проблеми няма.

 

...

преди: 10 месеца, 12 дни hash: fc71033e9d

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Истината боли само веднъж. Отнетото с лъжа време е по-лошо и долно. Говори с нея, бъди откровен. Не си виновен, че се чувстваш както се чувстваш, но от "милосърдие" да отнемаш още повече от времето и, не е опция. Откровеността винаги се оценява колкото и да боли в началото. Разделете се с истината, такааа поне ще си запазите хубавите година с хубави мисли.

 

...