Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

58.   55 - прочети малко литература, не обществото, а природата ни е направила майки и бащи, жени и мъже - такива се раждаме или не се раждаме. И при ескимосите жените ще си гледат и кърмят бебетата, а мъжете ще ловуват и ще носят храната, не обратното.
Много се интересувате от моето свободно време. Просто работя на компютър, не на поточна линия, а и в момента мъжът ми е в чужбина и мога да оставам по-дълго в офиса и съответно да си губя времето тук. Освен това пиша с 10 пръста - т. е. пиша много по-бързо, отколкото ти можеш да четеш. Засечи за колко секунди четеш „романа ми“ - аз съм го написала за по-кратко време. Пиша поне 230+ знака в минута и точно в темпото, в което тече мисълта ми. Ако ми пуснеш народното събрание, мога да записвам с темпото, в което тези говорят. Каквото и да правя - правя го продуктивно. И понеже не пуша, не пия и не ходя по заведения без мъжа ми, ми остава време да пиша тук. Хората си имат приоритети и хобита. Понякога пиша тук, понякога не пиша. Обичам да пиша по такива теми и го правя с 10 пръста и 2 мозъчни полукълба и с 230+ знака в мин. Наздраве!

59.   "не ходя, между другото, нито на козметици, нито на фризьори, нито дрехи си взимам от МОЛ или извън МОЛ (нямам време за това), нито ходя по заведения - само с мъжа ми като излезнем на ресторант. Той плаща сметката. Последно в МОЛ пак с него и то, защото нямах зимни обувки. Влизаш - взимаш един чифт обувки и бягаш, защото нямаш време! "
За човек, който няма време доста време ни отдели ;)

63.   Живея от 10 години в Германия, имам познати германки, и още повече такива колежки в работата. Няма НИТО ЕДНА, която да би се съгласила мъжа й да я издържа на 100%. Под достойнството им е. Естествено, че като е майчинство ще взема по-малко, но е по принуда, а не е, защото така иска.

Тва дето 85% от германките не работят след като родят направо ме разби! Ми че то на работа било коч компания ве! Аз що не съм забелязал? Може би затова до всяка по-голяма офис сграда има детска градина? За да могат майките да идват до работа, да оставят децата си и да се връщат вкъщи?

Да те светна - много жени в Германия го приемат за лично предизвикателство да съчетават семейството с кариерата, и голяма част успяват. Вярно, повечето такива са кариеристки и децата им ги гледат бавачки, прислужници и т.н.. И да кажа от напред - аз такава жена не искам, предпочидам да ми гледа децата. Но за това после, да се върнем на цифрите.

В България има НАЙ-ДЪЛГОТО майчинство в ЕС - 400 дни. В Германия първите 2 месеца си получаваш пълната заплата, след това имаш още 10 месеца (т.е. общо 1 година), в които майчинските са ограничени на 1800 евро на месец, което е долу-горе заплатата на една учителка или касиерка. Тия срокове впрочем могат да се разпределят произволно между майката и бащата, т.е. може майката примерно след 3 месеца да се върне на работа и бащата да гледа децата, после пак майката и така (ТОВА е равнопоставеност!). След тая 1 година или продължаваш да бачкаш, като имаш право да поискаш да работиш на половин работен ден и шефа няма право да ти откаже. Ако не искаш да бачкаш изобщо си вземаш неплатен отпуск, ако се навие шефа ти (не е длъжен). Ако не се навие - напускаш и след някоя година почваш отначало.

Не казвам, че сред германките няма меркантилни пачи - има ги в цял свят. Но законовата рамка е такава, че поставя двамата родители на равни условия, и при това по-лоши от тези в БГ.

64.   От 34: Номер 50, "Гледай в един мъж всичко друго, освен в портмонето и ще завършиш в мизерия." Ти гледай в един мъж само парите и ще завършиш пак в мизерия, при това като парцал. Един мъж ако е на място, ще има пари, няма нужда да му гледаш в портмонето. Ако не е на място, и да има пари, пак не искаш да живееш с него, още по-малко да е баща на децата ти. Повярвай ми!

Това дето казваш, че в твоя град няма щастливи семейства заради мизерията: Има, но може би са по-малко. А останалите не са щастливи, точно щото са меркантилни - търсят материалното, а когато нямаш това, което търсиш, естествено, че ще си нещастен.

Да, знам как се живее в мизерия, случвало ми се е и знам, че не е лесно. Въпреки това твърдя - когато двама човека са заедно, са заедно за да се БОРЯТ заедно. А не единия да гледа да си оправи положението чрез другия.

65.   58, първо не ти вярвам, че пишеш със скоростта, с която ти тече мисълта. Ако е така, значи бавно ти тече мисълта.

Второ, не става дума за това колко бързо пишеш, става дума, че за времето, за което дори си си ПОМИСЛИЛА това, което написа, щеше да си купиш 5 чифта обувки без да бързаш и на спокойствие.

Не ни прави на идиоти, моля те.

67.   Странно, но има нещо, което ме дразни в тази история, но не мога да уловя точно:;мъже, пари, деца. Не сме меркантилни, но пък сме амбициозни.... и аз на 21 бях амбициозна студентка, омъжена, с дете, но как не съм се сетила да изисквам от мъжа ми всичко, което иска авторката от няко по принцип.... може би, защото той пък беше на 22, та какна кариера, какви доходи на тази възраст. Днес обаче дори и семейна си позволявам по някога да общувам само с мъж с възможности, какъвто между другото е и моят, но не заради парите, а заради поведението и стилът, които притежават такива мъже. А И защо авторката си мисли, че мъжът с възможности непремено си търси някоя 21г ""амбициозна''студентка за да я дари с бебе.... несериозно е мила... а и за каква любов да пишем номер 33 като тя не е тема в историята на авторката... ЗАРА36

68.   63 и аз живея в Германия от вече 7 години... Така е, има детски градини, но по колко часа работят немските майки? В повечето случаи са на половин ден. И не е вярно че получават 1800 евро. получават 70 или 80% от заплатата си, но не забравяй, че има и отпуска по бащинсто... има ли такава отпуска в България? Не мисля. Това дава възможност на мам и тате да се сменят. Голям процент от западните германки наистина работят по часово след като родят или остават домакини, разбира се, зависи от кастата, в която са. Не забравяй, че ниските касти често раздат деца едно след друго, за да взимат детски и не работят. Не само големите компании имат детски градини, такива имат и университетите, но е смешно да се твърди, че студентките работят нали? Колко жени от твоята компания имат деца? И колко жени биват наемани на работа ако имат деца?
Лола
П. П. Не забрявай, че германия е социална страна, а българия дали е такава?

69.   Детски градини до работните места имат не заради огромната необходимост от тях, а защото могат да си го позволят и са помислили за населението.
Преразгледай си средата преди да коментираш, за да не се окаже че сме комшии ;)

70.   Живях 6 години в тази страна и мога да потвърдя думите на 68. Отчасти.
Извън университетите, големите градове и бившата ГДР просто няма детски ясли. Имаха цел до 2015 г. да осигурят места за поне 15% от децата. Отказаха се, нямали пари. Имаха дискусия - да дадат пари за детски градини, ясли или на маметата, които си гледат дечицата у дома - дадоха ги на маметата.
Практически е невъзможно да започнеш работа, ако детето ти е под 3 г. Германките раждат обаче след 30-те (което е и моят план), но тогава раждат двете си деца едно след друго - значи остават извън професията си за поне 5 години. Свидетел съм на това, как след това се намира основание да се освободиш от такава жена - можела да работи само почасово, като ? се разболее детето болнични. Какво направи тя - съди фирмата, върнаха я на работа и... роди трето дете. Накрая все пак я освободиха, мъжът ? я издържа, много ясно - това е нормата, не изключението, просто намазаха от разните му обезщетения. Жената беше работила реално 2 години на пълен работен ден в живота си. Освободиха я на 38 г.
Няма нито една жена в управителния съвет на DAX-20. Последната такава жена е в затвора заради корупция. Почти няма жени и по средните управленчески нива. В католическите провинции 80% от жените в работоспособна възраст не работят на пълен работен ден. Няма и как. Няма места в хортовете, в занималните. Записва се детето на детска градина... преди да е заченато.
Абсурди.
Виждала съм шефката ми (ниско управленческо ниво, щом беше отговорна за студентите) как плаче, защото нямаше място за детето ? в занималнята, не я повишаваха, защото имала дете (едно). Бях свидетел на това, как колегите ? мъже за годините на моето следване напреднаха поне с две нива, тя остана на същото ниво и накрая дадоха на мъжа ? работа в Хамбург и се преместиха там и си остана у дома. Писна ? да се бори със системата. Данъчната система така е направена, че да не си струва да работиш като жена, ако мъжът ти печели добре. Да не говорим, че жените там често нямат собствена здравна осигуровка, а са осигурени към мъжете си.
Затова и при развод жената получава 50% от пенсията на мъжа - ами тя рядко има своя.
Не ми разказвайте, моля ви се, за германките, защото моите колежки учиха за забавление и, за да са по-добра партия за мъжете от тяхната си класа. Нямат касти, но имат класи. То е почти същото.
Имам приятелки, които така и не можаха да почнат да работят, за да не ги набедят за Rabbenmutter - то на български няма и такъв термин, защото всички жени трябваше да попадат под неговия знаменател. Не познавам жена в България, която да не работи, след майчинството си. Дори отново ми се наложи да работя с жени, да имам насреща си жена изобщо при фирма-партньор.
Разгърнете само вестниците у нас - почти всички главни редактори са редакторКИ. Има жени навсякъде и във всяка област - образовани, чудесни професионалистки и работещи по поне 8 ч. на ден, което е възможно, защото имат детска градина от 8 до 17, занимални, баби и т. н. Ако оставиш детето си в целодневна детска градина например до 17 ч. никой не те обижда като „кукувича майка“.
Ако ще ми давате примери за икономическа еманципация на жени и майки, моля изберете друг пример, не германките. Над 85% от техните деца се гледат от жени-домакини, в София липсваха 2000 места за малчоганите - вдигнаха народно възстание, всяка седмица ББ открива детска градина. Много им се иска на германките да са независими икономически, но не са. Просто такава е реалността, не теорията. Ще го разберете на практика, когато детето ви не получи място в ясла, в занималня, в хорт и когато съседката ви ви сочи с пръст като лоша майка, защото изобщо работите - може и на 4 часа да е. Не, мерси! Определено ще разчитам на мъжа си по време на майчинството, но не съм готова да не работя и да си стоя у дома като германките.
Дайте затова друг пример. Просто не тях.

71.   От 63: 68, Лолче, знаех си, че ще се окажеш в Германия :) (бях чел в друг твой коментар, че си в чужбина, но не пишеше къде).

Не съм казал, че майчинството в Германия е 1800 евро, а че е ОГРАНИЧЕНО на толкова (т. е. максимума). Както и в БГ е 1800 лв. т. е. 90% от максималния осигурителен доход, който е 2000 лв. в момента.

Да, в Германия положението на майките не е лесно, но то е точно защото от години я има тая "традиция" в мисленето, че жената е жена, за да си гледа къщата и децата. И точно от това се опитват да се ОСВОБОДЯТ в момента.

Като почнеш от тва дет се пънат всяка възможна дума навсякъде да я казват в мъжки и женски род ("търсим счетоводител или счетоводителка") и стигнеш до т. нар. Frauenquote, което е еманацията на простотията за мене. Но при тях се налага да е така, защото такава им е народопсихологията, че ако няма закон насила да вкарва жените в професионалния живот, те нямаше да могат да пръднат без мъжете си.

С две думи, в Германия със всички сили се борят СРЕЩУ това, което в България вече е факт от години - че е най-естественото нещо жените да са равноправни в работата. И ся кво? Българските жени се оплакват от тоя факт и завиждат на немските, които пък всячески се опитват да излязат от положението, в което са.

И изобщо, кой квот си няма, си търси...

72.   63, сега остава да се окажем и в една провинция и това ще е съвпадение на съвпаденията. Това с женската квота може за теб да е върха на простотията, но за мен е необходимо зло. Тъзно е, но е факт, че жените, дори в страна като Германия, при същия опит и образование печелят около 30% по-малко от мъжете и биват повишавани изключително рядко. Женската квота е за това да подсигури определен процент от позициите на средно и високо управленско ниво да са на жените, нива, които в момента се обитават основно от мъже. Първа такава квота въвежда швеция ако не се лъжа, а там равенството между половете е на светлинни години от нашето и все пак... Странно е обаче да сравняваш една толкова социална страна като германия с мащеха като българия и съм на мнение, че да сравняваш дбете е като да сравняваш ябълки и круши. Не съм чувала майчинските да имат горна граница в Германия, знам само че са определен процент от дохода, който си получавам през последните 6 месеца, мисля. Колкото до немкините и тяхната изкривена еманципация, това е отделен въпрос. Но да осъждаш българските майки, които мислят как да осигурят добър живот на детето си, при политика, която подтиска раздаемостта и при работодатели, които като чуят, че служителка е бременна, гледат като отровени и гледат да я уволнят по-бързо, или още преди това казват: моито служителки знаят, че забременеят ли с кариерата им е свършено е меко казано грубо. В Германия работното място ти се пази две години, ако искаш си стои вкъщи, ако искаш работи, на теб ти се плаща, това е.
Лола

73.   Пак от 63, тоя път до 70: Казваш верни неща, ама си ме разбрала май грешно. Аз дадох за пример Германия като страна, в която нещата са ПО-ЗЛЕ от България специално по отношение на интегрирането на жените след майчинство. Това беше във връзка с колежките по-горе, дето разправяха как било цвят и рози...

Това за данъците не си права. Когато си женен може да избираш по каква "тарифа" да ти се смятат данъците заедно със мъжа/жена ти. Може да избереш или да се облагат по равно, или единия да се облага с по-висока ставка, за сметка на това другия с по-ниска. Естествено втория вариант има смисъл само когато единия от двамата печели значително повече от другия, тогава си струва тоя, който печели повече, да се облага с по-ниската ставка, а тоя с по-малкото доходи да се облага с по-високата ставка. (Не си длъжен да е така, може да облагаш по-високия доход с по-високите данъци, ама би било мега тъпо. )

И по една "случайност" понеже мъжете обикновено печелят повече, за тях се пада ниската данъчна ставка, за жената остава високата. В следствие на което ако жената работи за 1500 евро на месец примерно, след данъци й остават има-няма 400-500. И много жени си казват, еми аз за тия пари няма смисъл да се бъхтя, след като мъжа ми изкарва примерно 4000.

От там идва това "поверие", че жените били толкова онеправдани. Само че тука тактично се забравя, че поради по-ниските данъци на мъжа, той спестява от данъци много повече от тия 400-500 евро, които биха било заплатата на жена му. Така че в крайна сметка излиза по на далавера само единия да работи и да се облага с малко данъци, отколкото и двамата да бачкат и да плащат по равно.

Така са си направили системата - да му сърбат попарата. В България тия въпроси не стоят на дневен ред, защото данъците са максимално прости: 10% навсякъде и тва е. Да не говорим, че хората и тия 10% им се свиди да си платят и крият данъци, ама тва е друга тема...

От там вече произтичат и всичките други проблеми, за които казваш: Че жените като не са на работа, съответно не са и здравно осигурени, съответно се измисля понятие "фамилно осигуряване", което се плаща само от единия (естествено на практика винаги мъжа). По същата приичина като не си бачкал един хубав ден нямаш и пенсия, съответно пак от мъжа ти се взема... И така нататък.

И всичко това води до много весели картинки, когато се стигне до развод! Моя бивш шеф от предната работа беше на 44 години и в момента строеше трета къща, защото преди това два пъти се беше развеждал и всеки път жените му вземаха половината имущество. И докато строеше третата си къща живееше при техните, защото иначе оставаше на улицата!

И изобщо Германия е рай за меркантилни ку*ки дето се женят по сметка...

74.   Лола, ся ша ма изкефи да се знаем от университета :) По принцип живея в Мюнхен, в момента съм по служебни причини в северна Германия, около Балтийско море.

Относно майчинството още снощи специално проверих, за да не говоря глупости: Минималното майчинство е 300 евро, максималното е 1800 евро, между двете цифри е 65% от нетната ти заплата. При тоя процент максимума го вземаш ако си получавал преди това 2700 евро нето, ако си вземал повече, си "пре*бан".

Цялото нещо се плаща в продължение на 10 месеца. Първите 2 месеца веднага след раждането ти се плаща пълната заплата, която си получавал преди това. Така общо майчинството става 12 месеца. Ако не ми вярваш, виж в Уикипедия за Elterngeld.

Иначе, ти да не мислиш, че немските работодатели скачат до тавана от кеф, като им каже някоя, че е бременна? Никой не се радва. Само че там си трайкат, щот ги е шубе от закона. В БГ проблемът не е в закона, както казах още преди много коментари, законовата рамка в БГ е ПО-ДОБРА от немската. Проблемът е, че на никой не му дреме, но това е и в много други сфери така, не само при майчинството...

Впрочем, изкефи ми как казваш, че сравнявам "ябълки и круши" - в началото не ми направи впечатление, но всъщност такъв израз на български няма :)

75.   74, сега ме съсипа окончателно... аз от балтийско море (Киел) се преселих на юг, провинция съседка на Бавария, ти от хубавия Мюнхен си се преселил на север...
Вярвам ти и знам че си прав, просто не ми се е налагало да проверявам какви пари получават и дали имат граници или нямат. Вярно е че немските работодатели си траят и си плащат, но българските не си... но това, както казваш ти са други теми. А израза сравняваш ябълки с круши ми е останал от университета :)
Лола

76.   до 73/63 от 70

Ти Лола може да не знаеш, но мен почти със сигурност ме знаеш, както и да е. Завърших, взех си дипломката, дадох им ключовете от общежитието и реших сама за себе си, че нищо нямам повече да правя в този иначе красив и прехвален град. Поради горните причини и особено разпространената практика в Бавария жената да е домакиня и толкоз. Не, че има избор.

Много добре си описал ситуацията. Само последното изречение не е вярно, защото немците вече не са будали да подписват бракове, шефът ти е пълен глупак.
Имам само сред близки и познати (немци, само с такива почти общувах) такива фрапиращи случаи, такива абсурди, че българите у нас не ми вярват. Особено мъжете, които у нас викат и се маят за една издръжка за дете от 80 лв., които си отделят семейното жилище в ЕООД дори ЕТ и жена им винаги остава с пръст в устата - е, можела да живее там, докато децата навършили 18 - смях.
И после четем в такива теми и темички, как издържали жените, как сме меркантилни, как сме материалистки. Истинските материалистки са на Запад - не само в Германия, а във всички страни от Западна Европа, САЩ, Канада, Австралия... Една българка се сдухва пред перспективата да учи, да работи, за да роди и край. Ок, може да казвам, че мъжът ми ще ме издържа като родя, но не е съвсем така - кой ще ме пусне първо в майчинство? Кой ще ме замести? Това е БГ-то. Раждаш си в автентични условия, кърмиш, колкото кърмиш, после майка ти взима майчинството и бачкаш. Това е и очакването на обществото към теб. Няма Rabbenmutter тук. Свобода. Жените в София си мъкнат децата на работа, работят от вкъщи или от поредното задръстване. Навсякъде можеш да си вземеш детето с теб, даваш го на 2 години със сигурност на целодневна градина, докато в моя „любим“ град за това си осъдена на социална изолация и обществено порицание.
Колкото до законите - точно в Германия сме намирали начини да ги заобиколим като трябваше да се отървем от някои „инкубатор“. Моята приятелка С. роди и след майчинството я изритаха като малко коте.
Данъчната система, осигурителната система, цените на градини и занимални те тласкът към това да си кажеш - „Ами то не си струва! “. Германките като твое гадже може и да си плащат сами сметките, но щом се оженят, и да искат не могат да си ги платят. Търсете статистики, факти - ще потвърдят това, което казвам, защото съм се интересувала, виждала съм го във фирмата си и съм решила да не съм една от 85% домакини, или дори една от „щастливките“ на 4-часов работен ден. Не, мерси - не съм учила за това.

77.   75, Лола не съм се преселил никъде бре, откак съм в Германия съм с пощенски код с 80 отпреде и продължавам да съм така :) Казах, че съм по работа тука, в един проект, налага се да сме на място при клиента и така. Фърча сяка седмица от единия край на държавата до другия, само прая оборот на Луфтханза и горя безнин, щот много го има в изобилие... Ма кво да се прай, глобализация.

Начи ако не си се била "преселила" моеше да прескоча до Кил за малко. Аз съм в Росток, има-няма 150 км са.

По въпроса със сравняването на плодове ми хрумва един лаф: Nicht alles, was hinkt, ist ein Vergleich. (Надявам се модератора да се смили, че се отклонявам от "правилото" за ползване на български език, ама тва няма как да се преведе. )

Но както и да е, превзехме темата на момичето, ставаше дума за жени и пари!

модератор - може да се пише на чужд език на латиница, просто не на български език с латински букви.

78.   76, ъъ, махнала си се от М. заради нагласата жената да е домакиня? Че ти да не си дошла да ставаш домакиня или да се жениш? Докато си сингъл и си бачкаш и си добра в професията си, никой не му пука къв пол си. Носиш ли пари на фирмата, мое си хермафродит, няма значение. Неудобна ставаш като им кажеш "еми мене близките 2 години не ме бройте, ама си ми плащайте заплатката".

Вече ако мъжа/гаджето ти те натиска, тва е друг въпрос, ама и това не е причина да се местиш, ако те кефи. В тоя град е събрана извадка от цял свят, мъже колкото искаш. Както казваше един мой колега, дето беше от Хамбург: "Ние с тебе сме типичните мюнхенчани - или не сме от Мюнхен, или не сме от Германия. " И си е така.

79.   76 - махнах се от този град и от страх да не стана като теб - той е толкова уютен, че те предразполага да се закрепостиш и край. Не мога да живея така, затова напуснах навремето града си и родината си. Усетих такава склонност и си обрах крушите, докато беше време.
Иначе, дразнише ме цялата идиотщина с домакинстването на жените, с показността.... Никой не ме е натискал, но за разлика от момчетата, аз си знаех, че си имам „срок на годност“ - няма какво да се лъжем - който е жена (не мъж и не хермафродит) до 30-35 трябва да се ориентира. Е, далеч под тази възраст съм и сега, ама виждах, какво се случва с момичетата ми там... Няма нужда да казваш на работодателите си иначе, каквото и да е било - щом се омъжиш и си над 30, те са те отписвали и дори профилактично се освобождават от теб.
Странното е, че откакто напуснах, така ме е хванал живота, че нямам време да намина дори и да си видя хората. Сигурна съм, че са още там, че като пекне слънцето ще изкарат кабриото и ще си пият бирата на същото място. А аз съм друга. Обиколих къде ли не, какво ли не, бях къде ли не по работа, но точно там не бях. Като напук. Имам носталгия, носията ми си е вечно в гардероба, дори се заканих да я облека в Бг-то на парти, ама не ми разрешиха! .... Разбира се, обещах си догодина да намина, ама пак не знам кога и как ще стане. Получавам покани за партитата ви, иска ми се да отида и пак резервирам билет за другъде, празнувам 8-ми другъде. Какво стана? Ако вярвах в магии, щях да повярвам, че сте ме проклели никога да не се върна повече! Дори на гости... обърнах гръб на този град... уж на шега, а станаха години!

80.   @Модератор от 78: Благодаря за "цензурирането" на града, не се усетих как без да искам казах нещо за друг, което той (в случая тя) може да не иска да се знае! И вашта не е лесна :-)

модератор - спокойно, четем си ние всичко внимателно. Това ни е работата.

81.   79, не знам какъв съм "аз" според тебе, че не искаш да ставаш като мене. Мене града си ме кефи, ама по никакъв начин не ме е "обсебил". Нямам проблем да се махна от там, дори имам това намерение. Само че в посока към България. Не ме кефи Германията за живеене, дойдох на уча, да видя свят, да събера опит, но не да остарея тука. Не искам децата ми да проговорят немски (или какъвто и да е друг език) преди да проговорят български, не искам като отидат в България да имат "лична карта на чужденец". И не, не искам да бачкам цял живот за тъпите шваби и шиб*ната им държава, като мога да бачкам за моята си.

Много хора не ме разбират и го намирам за жалко. Но защастие има и други такива "ненормални" като мене. Дано да стават повече!

82.   37 съм. Авторката ми беше харесала модела. Четох ви, четох ви.... превзехте темата на момичето да се хвалите къде живеете и колко сте велики. Що се не върнете в България да давате съветите си оттука? Ще се изкуша да разкажа за себе си.... Омъжих се на 29 - бях вече защитила докторат, мъжът ми също беше. Бяхме бедни като канцеларски мишки и двамцата, и така под наем се роди първото ни дете. Нямаше време да се чака - докато го направим, станах на 32. После по графика - то на ясла, аз на работа, криза, бедност, полека... полека.... късно се осъферихме за второ, но се роди и то. Вече бяхме добре, собствено жилище, кола, прилични доходи... Под "добре" не разбирам - богати. Това, което имаме го постигна повече моят съпруг, с колосален труд и по 20 ч на ден без събота и неделя. Помогнаха и родители, за жилището имам предвид. То не значи, че не сме намирали време да отидем някъде за 2 седмици.... Отначало като отивахме на почивка, брояхме си стотинките. Но... сега е малко по-добре. И за двете деца седях по майчинство по 2 г, между тях работих на пълен работен ден, в момента също работя... едното порасна и е самостоятелно, второто е мъничко още, водя и връщам, вече има и втора кола - не е скъп джип, ама върши работа и... аз си я обичам. Мъжът ми ми я подари - втора ръка е, ама с много мерак и любов... Водя и връщам детето, понякога и двете деца... Имаме извънкласни занимания - спорт, математика, творчески кръжоци, английски... Пера, готвя, чистя... Намирам и време за себе си, макар че не е много... Кариерата ми е добре, благодаря. Мисля, че децата я забавиха, обаче.... не ми пука вече от това...
"Чужденците", ало... напоследък пътувам често до Брюксел, та рекох да вметна и това.... 75% по европейските подкомисии са жени, добре изглеждащи, умни, образовани и компетентни жени - от всички страни-членки, мъжете са не повече от четвърт и са проскубани чичковци или по-млади, ама нещо.... айде да не коментирам. Тези жени са семейни и имат деца, една има 7 - от UK, страхотна професионалистка, не знам как го беше постигнала, гледах и фотографии на лаптопа, кефеше се да ги показва, естествено... Големите - на по 18-20, най-малкото - на 5. Друга разказваше за бебето, какви физиономии прави, как расте...
Не им знам социалните придобивки, обаче който иска - намира начин, има кариера и деца и - уверена съм, партньор до себе си. Аз поне имам такъв, щото като хукна по командировки - всичко у дома е на 6! Да ми е жив и здрав!
Да ви се връща!

83.   От авторката: Нормално е някой хора просто да не разбират какво имам предвид. Ще се опитам да го обясня за пореден и последен път. Специално за 67 искам да кажа, че никак не ме е разбрала. Не съм тръгнала да търся на 21 мъж с възможности, който да ме дари с бебе. Ясно ми е, че това е несериозно. Говоря за средностатистически случай, в който мъжът и жената са влюбени, и двамата имат прилична работа с прилични доходи. И когато в един момент им се роди дете, мисля, че е ясно, че един от тях трябва да остави работата си на заден план, НЕ ИЗЦЯЛО!!! Някой трябва да гледа детето докато е малко, да го води и да го прибира от ясла и градина след това, да взема болнични като е болно или отпуск ако то има нужда по някаква друга причина, да го води на цирк, на сладкарница, на рождени дни, да го учи да кара колело... И някой трябва да изпълнява служебните си задачи, да остава след работно време, да ходи командировки, да отговаря на служебни обаждания по всяко време. Е, аз приемам, че първият е жената, а вторият мъжа. Може би съм със старомодни разбирания. И в такъв случай струва ми се, че е нормално мъжът да приеме за своя отговорност и задача да вложи максимални усилия в работата си и той да осигури прехраната на семейството. Разбира се, че е възможен и обратният вариант. Но за мен това не би било мъжко поведение. Както казах по-нагоре, на мен ми се иска да върша всичко перфектно, а това просто няма как да стане, за това си мисля, че може би не е чак толкова нужно да имам шеметна кариера, но пък е много нужно да съм възможно най-добрата майка, ако съм такава. 67, казваш, че ти си била на 21 амбициозна студентка с дете, а съпругът ти е бил на 22. Ами чудесно, но не ми казвай, че сте се издържали сами и, че сами сте си гледали детето без помощ от бабите и дядовците. Освен ако не си многоръкият Шива, няма как да вършиш всичките тези неща наведнъж и да ги вършиш добре. Аз искам да свърша нещата, които са моя отговорност без чужда помощ и то да ги свърша добре. Но не мисля, че е имам отговорност да отгледам и издъжам децата си сама без да си представям и другия им родител в картинката. Може би това означава да съм мерканитлна.... Всеки има право на мнение...

84.   81, заповядай - много е весело в Бг-то, няма да съжаляваш, а и нашият град няма да ти избяга. Не слушай апокалиптичните плашеници на нашенци, а сам се върни и виж какво е. Яко. Няма друга дума. Просто е шарено и хубаво, ако го нямаше и мрънкането на хората, щеше да е перфектно, ама и с това се свиква. Хубавото е, че вече има и длъжности, свързани с много път, така не се чувстваш задушен у нас.

82, споконйно де - върнали сме се. Който не е бил емигрант в живота си или поне не е напускал града си, той не знае, за какво става дума. Винаги приемате, че някой се бил хвалил за нещо си. Не - просто се намерихме двама 100% познати от една българска общност в един красив град. Там всеки с всеки се познава, защото сме 6-7 хил. българи и си е едно малко село. Щом сме се върнали, значи е било за добро. Кой се връща към нещо лошо?
Поздравления иначе, че сте успяли с мъжа ти, но ти подкрепяш изцяло тогава мнението на авторката - разчитала си на мъжа си, на родителите ви (за жилище), което не е малко. Твоят мъж ти е подарил и кола наскоро, моята сама си взех. Какво се караме тогава? Явно авторката е права - може да го отричаме и да не го отричаме - който се е решил да има деца, да си взема 2 г. майчинство, както и да се грижи качествено за тях и след това, той трябва да може да разчита на мъжа си, на бащата на децата си, че ще издържа семейството - може би не изцяло, но повече от 50%.
До тук не виждам фактическа разлика с мнението на авторката. Само, че момичето е само на 21 и мисли доста трезво, планира си и знае какво иска. Лошо ли е? По-добре ли е да ражда на 21 г., вместо да мисли, и да си тупка децата на родителите, да стяга сватба с надут корем и да я гледаме пребита как бута количката с бебето на някой пияница по улиците?
Всяка разумна жена си прави сметката - не завиждам на горния вид жени, които не си правят. Браво на авторката, че от сега казва нещата с истинските им имена, не се прави на мното ЕмАнципирана и велика.

85.   77, ами М. в момента ми е на 4 часа, колко са, като се има предвид от колко на север съм дошла :) Ако искаш да ме посетиш си добре дошъл. От една година моя пощенски код се промени от 24 на 79 :)
81 разбирам те напълно.. И моята идея беше такава, поради същите причини. И ми се иска да повярвам, че ще се сбъдне, обаче всеки път като се прибера и погледна хората в очите, се плаша. От година на година стават все по-празни, а това ме плаши, защото от хора се превръщаме в бездуховни същества... Тъжно е, но е факт...
Лола

86.   Лола, мислих точно като теб. Преди. Прибирах се за 1-2 седмици и с нетърпение чаках да си се прибера в Германия. Един Великден всичко се обърна. Просто останах по-дълго от тези 1-2 седмици. Имах си проблеми и за първи път от много време хора до себе си, които ме приемат и в неуспеха ми, и с проблемите ми, и с тъгата ми, който нямат проблем да те допуснат до себе си, макар че до вчера не са те познавали, да се спрат и да поговорят с теб.
Започнах да гледам с други очи на България. Започнах да виждам новите сгради, улици, коли, магазини, промените, които са настъпили през годините, освободих се от сравнението тук-там, а се отворих за един по-обективен поглед над нещата. И реших да се върна и да работя тук, тук да плащам данъци и да се развивам. Не съм приключила с Германия, носталгията за там също ми къса сърцето, там останаха много приятели, колеги, близки хора. Но срещнах и много нови лица. С пълни очи, с много усмивки. Не съм сама не само в успехите си, но и в неуспехите си.
В България едно е важно - не слушай, не гледай, а виждай - с широко отворени очи!

87.   Ах 86, тея неща ги виждам всеки път като се прибера. Тук също имам хора, които ме приемат с всичко и не съм сама. Но съм се научила да въздейства отворено към света, а да не приемам веднага всички, явно Германия ми е повлияла... В България рядко виждам хора с пълни очи и усмивки, но виждам измъчените очи на хората... и с това не мога да живея.
Лола

88.   85, Лоли, че то 4 часа са си половината път до Кил ве... Ако няма задръстване :)

Иначе за пощенския код 79... сега чекнах, но за да не ме цензурират пак модераторите, да кажем, че си около Боденското езеро, нали? :-) Яко е, аз имах съученици дето учеха в Констанц и съм ходил на хости, разходка с корабче по езерото и т. н.

Относно прибирането: Нещо може да се сбъде, ако вярваш в него. А особено ако много хора вярват в него, се сбъдва още по лесно. В началото е омагьосан кръг - всеки иска да се прибере, но го е шубе, щото мат'ряла бил кофти, щот никой не се прибрал, щот тва, щот онова. Колкот повече се прибират, толкова повече положителни примери ще има, и толкова по-лесно ще е за другите да се приберат, те като се приберат ще има примери за още повече други да се приберат и т. н. Получава се лавинообразен ефект. И изведнъж и мат'ряла ще се подобри (ако приемем че тия дет сме вънка не сме баш от най-кофтия матрял).

Но тука наистина излизаме от темата, дайте да пуснем една история дето да говорим на воля, щот тука някой и да иска няма да ни намери, дори да се интересува от нещата.

Ако довечера ми остане време, ще постна тема, но ако някой от вас (Лола, 82, 76, и т. н. ) има желание - да не ме чака!

89.   Не, мила, причината не е в читателите, а в това, че ти не знаеш, какво искаш и как да го формулираш. Смисълът на писмото ти звучи съвсем различно от коментара под номер83.... ако той беше основната история не бих написала и ред.... не защото е старомодна, а защото е банална и логична тезата, че мъжът е този, който трябва да мисли преди всичко за семейния бюджет... и да споделяме и тук това ми се струва скучно... но в заглави е като "жените и парите на мъжете''няма място нито за деца, нито за семейсто... и не се стреми да бъдеш перфектна , защото рискуваш да бъдеш вечно уморена и недоволна... бъди просто отлична като мен... ЗАРА36

90.   Ето още едно мъжко мнение. Аз съм на 24 предстои ми завършване на образованието. И аз като всеки един човек желая да имам семейство и деца. Но отлично знам, че не е сега момента. Момента ще бъде тогава, когато си осигуря стабилни доходи и преди всичко жилище където да подслоня семейството си. Твърдо съм против твърденията тук, че всички мъже са хратнутници и не желаят да поемат отговорност за децата си. Вие жените мислите мъжете за такива, но докато вие стоите вкъщи и гледате детето мъжът ви по цял ден е на крак за да работи. При това в някои професии не се знае дали след работа ще прекрачи отново прага на дома на връщане-визирам полицейската и пожарникарската професия. Има и лентяи но те са такива, защото жена ги е научила на това-а именно майка им. За това особено хпрата с по-високи материални възможности внимавайте какви деца ще отгледате. И да в САЩ не са чак такива материалистки. Просто там от училище и момчета и момичета са научени да работят, защото като кажат "Искам Плейстейшън" Отговорът е:"Намери си работа". Почват да работят през летните сезони като касиери докато са ученици и ученички на по 13-14 години. На 18 вече плащат наем на родителите си. Но в един момент в доста от момичетата нещо се преобръща. Като станат майки си стоят вкъщи. Но са изгубили вече всякакво желание за работа. Казват си за какво да се бъхтам като мъжа ми може да ме издържа. А детето става оправдание. Мъжете от своя страна се скъсват от работа. Повечето, които са работчикклас работят на по 2-3 работи за да си изхранват семействата. Някои от тях вземат и нощни дежурства. А жените искат не само пари ами и секс вкъщи. Е да де ама мъжа като е скапан след 20 часов работен ден или като бачка и през ноща за да ги издържа не може всеки път. При което жената си хваща любовник. Мъжа рано или късно ги сгащва а при развода го лишават и от 50% от имуществото му, а онази пак си живее живота. И в България ги има тези случаи. Ето защо някои мъже се дразнят. Не защото трябва да поемат отговорност за децата. Но аз съм, човек, който е решен да постигне всичко със собствените си ръце. И едва когато имам дом и нормално заплащане ще си позволя съпруга и деца. За да знам, че ще ги отгледам спокойно. Може да е без лукс, но няма да им липсва нищо.... Също съм на мнение, че задълженията в семейството трябва да се поделят....

91.   Авторката:Зара36, вероятно си права, сигурно не мога да формулирам точно какво искам, бладогаря все пак, че успя да вникнеш в това, което искам да кажа. :)

92.   Здравейте, аз съм 82. Живяла съм в чужбина 4 години - защитих доктората си там. Но тогава не бях омъжена. При мен стана така, че нещата се подредиха, без да се препокриват, така че не правех 100 неща накуп. Завърших, защитих доктората, омъжих се, родих първото дете, после постепенно се оправяхме от беднотията, роди се второто... Родителите помогнаха за жилище - ужасно много е, като помощ, но не че нямаше къде да се живее, исках да живеем сами, защото имах впечатления от съвместните живеения с по-възрастни родители. Не съветвам млади двойки да се съгласяват да живеят така. Но... човек скача според тоягата, понякога няма накъде... няма средства за наеми. Физически, имам предвид с присъствие, не ми е помагал никой. Гледаме децата сами, така че въпреки че аз водя и връщам, има и работа за таткото в почивните дни - както каза авторката, да ги учи да карат колело. Иначе - да, таткото работи повече, печели по-добре. Аз имам възможност за допълнителни доходи, но го правя много рядко, защото силите ми се изчерпват около битовизма. Кола ми подари не наскоро, тая ми е втора, но съм скромна и не горя по скъпи джипове, гледам практичната страна на нещата. Мъжът ми също не кара джип, даже май го чувствам, че се срамува, прилича му на излишна изхвърлящина в тоя претъпкан град (че то повечето шофиране е градско, колко ходим извън града - 2-3 пъти годишно, по чужбините със самолет) да се юрнеш сам в такава гигантска кола, че и да освиркваш майките с децата, че не бързат достатъчно. Аз съм обикновено от освиркваните - не бързам по мярката на джиповете. Даже една бързачка с джип ме халоса отзад наскоро, нещо не ме беше видяла, на нея нищо й нямаше, мен ме помели доста, ремонти, нерви... Както и да е, това е друга тема. Исках да кажа - тези истории са конкретика, един личен живот, не е конкретика обаче основния принцип - омъжих се с голяма любов, правихме децата си с мерак, градихме живота си заедно, поемаме отговорностите заедно, кой повече пари печели, кой по-малко - нима това е важното? Важното е двата коня едновременно да теглят каруцата! Аз поне мисля така!

93.   От 82: "Ако довечера ми остане време, ще постна тема, но ако някой от вас (Лола, 82, 76, и т. н. ) има желание - да не ме чака! " Ікоя е темата, която спретнахте, че не я открих, за което съжалявам.

94.   Здрасти 82 - поздравления за това, че си се справила с живота, но не разбирам, с какво се различава той на практика в сравнение с принципите и идеите на авторката? Нима тя не казва същото? За какво е спорът, не разбирам?

Ние сме се събрали и се чепкаме като кокошки в кокошарник.

95.   Към 94: Ти не си в ред, явно. Коли, кокошки.... Комплексите си ли избиваш или си вършиш работата просто.... Живей си спокойно живота, както ти е добре на теб и на хората около теб, какво те интересуват другите.... Пък били те и мачовци... Или за теб е важно представлението...

96.   90, поздравления, точно това са разсъжденията на един истински мъж, няма какво да добавя към тях.
Мечо Пух

97.   Тъкмо ме втрещиха... Говорих с един приятел немец, мениджър, на 37 и е решил, че ще създава семейство. и аз го питам: Добре, колко деца искаш... Той казва 4. И аз: Оле гокраката ти бъдеща жена... че тя ще трябва по цял ден да си остава вкъщи, за да се грижи за децата. ответната реакция беше: Естествено, аз не съм и очаквал друго...
Има ли нужда да коментирам повече?
Лола

99.   До 93/82 от 88: За съжаление нямах време да пусна обещаната тема, а като гледам и другите не са се затърчали. Така че не си намерила нищо, защото няма какво :)

Но все още не съм се отказал от идеята. Ако пък на теб ти останат 10 мин свободни, действай!

100.   Майка ми изкарва 3 пъти повече от баща ми и винаги е било така, но това не е довело до тяхната раздяла. Докато тя градеше своята медицинска кариера, мен ме отгледаха баба ми и дядо ми, и това не ми е навредило по никакъв начин, а баща ми се радваше на нейните успехи и най-вече сега, като го съкратиха! Въпреки това
Не ви знам какви ги блещите :D

101.   Като бях по-млада си мислех, че няма да позволя на никой мъж, който ме ухажва да ме черпи. Винаги аз си плащах сметките, а понякога и техните. Така се чувствах независима и някак подсъзнателно неподчинена. Но започнах да излизам с едно много богато момче (родителите му бяха милионери в чужбина) и той ме убеди, че разсъжденията ми не са правилни като ми разказа за принципа на майка му относно почерпките и обноските на една дама. Майка му е учила него и братята му, че когато една дама седи в заведение с мъж (този мъж може и да е много по-беден от нея), тя никога не трябва да повдига на въпрос да си плати сметката, пък камо ли да плати цялата, защото така накърнява мъжкото му достойнство и чест и го унижава. И мъж, който допуска жената да си плати сметката не е истински мъж. А такъв, на който дама му плаща сметката е подметка.
Сега, когато нещата опрат до сериозна връзка и съжителство, там вече е по-различно, защото всички доходи влизат в един общ семеен бюджет. Ако не е така няма любов и щастливо семейство.
Когато се запознах с моя съпруг, той беше беден като църковна мишка и без образование. Но аз усетих потенциала в него. Когато се записа във ВУЗ също нямаше 1 стотинка в джоба. Не е важно мъжа да има пари. Така, че аз не съм като жените, които гледат и парите. Важно е да не е мързелив и като е жив и здрав и ме обича винаги ще намери начин да изкара пари и да се грижи за семейството си. Но той трябва да е сигурен, че когато е в затруднение, жената ще го подкрепя и ще е до него. Съпругът ми сега, когато има стабилна работа, няма нищо против да ме издържа, докато аз си търся работа и домакинствам. Той също домакинства. Не го е срам от работа:). Дори твърди, че ако изкарва достатъчно пари, не иска да работя, а да се забавлявам с моите хобита и с каквото искам, само за да ме види щастлива и винаги усмихната, защото се натъжава като не съм в настроение. Аз и да мога, няма да ми е приятно да го издържам или да вкарвам повече пари в семейния бюджет. Защо ли си мисля, че повечето мъже се изпе**растиха, изродиха се в нещо, което обърква жената. Това е жалко за повечето жени, които трябва да търпят подобия на мъже или да са сами...

102.   Не съм изчела всички мнения, но прочетох темата (нищо, че е стара) и последния коментар.

На авторката бих казала следното.
Заради такива разсъждения като твоите (ти не си виновна, времената станаха такива, че всеки иска първо финансова сигурност, а после всичко останало) се раждат все по-малко деца в България. Все повече стават младите жени, които постепенно остаряват и накрая остават без деца.
Нашите баби и дядовци, а и майките и бащите ни ако бяха чакали първо да се стабилизират финансово, а после да правят деца, досега България нямаше да я има на картата. Правили са децата си с любов и много желание. Не са се притеснявали как ще ги гледат, защото са работили и са градили живота си, понякога с много лишения. Но домовете са били пълни с радост, със смях и детски глъч. Та колко хора допреди 20-25 години са били заможни и задоволени?
Не ме разбирайте погрешно, няма нищо лошо в желанието и стремежа на всеки да живее по-добре, по-стабилно и по-спокойно. Но нищо не идва на готово, а трябва труд и усърдие. Ей това забравихме в последните години, искаме бързо и лесно да скочим рая.
Номер 101 - поздравления за прекрасния коментар. Аз мисля точно като теб и дано да сме повече.

103.   Номер 101 излизала си с богато момче, а имаш съпруг... нещо не разбрах... Поясни малко.

104.   От номер 101 към номер 103 : Споменах, че когато бях по-млада съм излизала с въпросното богато момче. Сега съм по-зряла и имам съпруг. Не мога да разбера кое не ти е ясно?

106.   Глупави жени

107.   Винаги съм се страхувал от такива жени използвачки да ми гледат банковата сметка. Вярно, че към настоящ момент съм един дришльо с 1200 лв заплата ( и това е от 4-5месеца, преди това ме държаха на 600 лв), но в един момент (аз не вярвам в доброто), но ако всичко върви добре, ако съм жив и здрав, може би ще бъда много добре финансово (което все пак не е най-важното, няма да ме направи и толкова щастлив), но поради този факт винаги ме е било страх от жени използвачки, тъй като знаех в какво семейство раста и от дете си идеализирах за цел с какво момиче да се запозная. За това исках да срещна първата си любов в ранен етап и да изкарам с нея до края на дните си, ако постигам някакви успехи, да бъде с нея, а не да дойде някога някоя на готово, която е разбрала за това което притежавам, и в крайна сметка на 23 години може би намеирих едно честно и свестно момиче, на което като цяло доста време не й казвах нито каква ми е заплатата (не че е толкова голяма, но казвах че взимам 400-500 лв), по никакъв начин не съм я глезил, абсолютно нищо не знаеше за моето семейство и когато разбрах, че има чувства към мен, когато я спечелих и аз със своето добро отношение и казах повече неща за себе си, за бъдещето, като тя не бе толкова въодошевена, сякаш аз съм златното и гърне. Дори няколко пъти имахме сериозни скандали (ние се караме за глупости) и щяхме да скъсаме, но нито веднъж не се върна към мен заради някакви облаги и светло бъдеще, а просто се сдобрявахме, защото и двамата не можем един без друг, тя е моето момиче, от сега до края на света, дано наистина е така, защото аз трудно ще се доверя някога на някоя друга, дори и на нея няма да и там безкорисно доверие, винаги ще си имам едно наум, но никога не искам нито аз да я използвам, нито тя мен.

108.   Най-точният коментар е на номер 64. Аз също произхождам от бедно семейство, но в никакъв случай не мога да кажа, че съм имал нещастно детство или пък родителите ми са били нещастни, понеже сме нямали пари. Напротив, бяхме много сплотени и продължаваме да бъдем, а караници точно за пари никога не е имало. В живота нещата трябва да се постигат ЗАЕДНО и с общи усилия, останалото са празни приказки на хора, решили да живеят на нечий гръб.