 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Възможно ли е да се влюбиш в човек, когото дори не си виждал?
преди: 13 години, 2 месеца, прочетена 3808 пъти
Ето я и моята драма.. Всичко започна преди 2 месеца, когато въпросният младеж (на 25 от САЩ) ми писа. В началото си говорехме предимно общи приказки и се шегувахме за разни неща, имах чести проблеми с компютъра и се оказа, че той разбира и ми помагаше да го оправям. В последствие започна да става много откровен, да ми споделя доста лични неща. Показваше ми че ми има доверие и не след дълго и аз започнах да му споделям, имам чувството, че мога да му кажа всичко без да ми се налага да слушам критики, имам чувството че напълно ме разбира и подкрепя.
Всичко беше много хубаво, докато той не започна да се закача и да ми прави разни намеци. В началото му се смеех, забавляваше ме, та реших и аз да се включа. После започна да се шегува доста често как трябвало да ида да живея при него, казваше ми колко му е готино като си говорим, пращаше ми сърчица, беше започнал да ми казва, че ме обича. Всичко беше като на шега. Един ден му се налагаше да пътува и влезна в skype през телефона си само за да ми каже, че щяло да му бъде тъжно ако не си говорим един ден, което беше много сладко.
И така какво ми стана не знам, но мисля че започнах да имам чувства към този човек, започнах през повечето време да си мисля за него, каквото и да правех не можех да мисля за друго. Даже и приятелите ми започнаха да забелязват, че бях на съвсем друго място. След като започнах да изпитвам разни подобни чувства реших да поговоря с него, казах му че не трябва да се казват неща, които не мислим, за да не стават обърквания. И той само ме попита "А ти защо реши, че не ги мисля?". Направо ме хвърли в музиката с това изказване.
После си говорихме на дълго и на широко за нещата от живота, обясняваше ми как ме обича и иска да съм там с него.
И така месец и половина, когато в един момент на мен ми писва да се занимавам, защото просто не виждам смисъл в цялата тая работа. Изтрих го от скайп, facebook и реших, че я забравям тая история. Е да ама.. нещо не ми се получи. Не си бяхме говорили 3-4 дена. Чувствах се гадно, започна да ми липсва, та реших да му пиша един майл поне да му кажа защо направих така, като си мислех, че ще спра да се чувствам гадно. Обясних му, че самата липса на физически контакт просто е нетърпима и понеже нито аз нито той имаме възможност в момента да направим каквото и да било е най-добре да оставим нещата така.
Получавам емайл в който му обяснява колко много му липсвам, как не трябва да се притеснявам, като има нещо винаги мога да говоря с него. Естествено размекнах се, пак започнахме да си говорим в скайп, 2 дена беше ок, но нещо пак започна да ме тормози. На моменти съм се замисляла дали да не открадна някой самолет и да ида да се видим, защото само факта, че не мога да му кажа всичко, което чувствам направо ме убива.
Наистина мисля, че имам чувства към него, но не съм сигурна дали си струва да се боря за тези чувства. Страх ме е че няма да се получи като по филмите и има вероятност да се разочароваме взаимно. Естествено никога не знаеш как ще се развият нещата докато не си дадеш шанс, но не знам дали си струва. На моменти имам чувството, че му е все тая дали ще отида наистина. Каза ми че разстоянието не го притеснявало, но доколкото знам не е имал интимна връзка досега, може и това да е причината да не го притеснява чак толкова.
Не е някой супер модел или нещо подобно, но започна да ми пука прекалено много за него и го приемам такъв какъвто е. Но все пак не знам как да си обясня, някои неща. Дали наистина е защото не е имал интимна връзка или просто му е все тая дали ще се видим. Но ако всичко, което ми е казал е истина няма как да му е все тая... Не знам какво да правя... Струва ли си да се боря...
Преди няколко дена пак говорихме за това и аз го попитах същото... 10 мин мълчание, и аз му пиша "приемам това за 'не' " и той ми казва че не знае какво да каже, не че иска да каже 'не' и аз заявих че не си струва да се хабя за едното "не знам"... След като му казах това той просто изчезна без да каже нищо и вече 4 дена не сме си говорили. И честно казано ми липсва. По принцип мразя хора които бягат от проблема и ги е страх, но просто имам някаква надежда... Не знам какво да правя при тези обстоятелства, да се боря и да намеря начин или просто да се откажа колкото и да ми е неприятно?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 13 години, 2 месеца hash: 54fd3cda5a |
|
1. Ами да ти кажа това е нормално според мен. И аз съм така в момента от 1 година си пиша с едно момче. Той е на единия край на България аз на другия и няма как да се видим, трудно е. И ние така в началото за общи неща си говорихме и постепенно почнах много да го харесвам. Само че при мен аз почнах да му говоря такива работи че искам да е при мен, че искам да го прегарна и разни такива... Говорим си какво ще правим като се видим и е много хубаво но само на думи. Даже по едно време решихме да спрем да си пишем, защото знаехме че няма да се получи нищо. Спряхме и след няколко дни аз му писах защото както при тебе ми липсваше. Чакам го всеки ден с нетърпение да влезе в фейсбук. И все пак вяевам, че някой ден ще се видим.
|
| преди: 13 години, 2 месеца hash: d63161de5a |
|
2. Интересна история. Защо не?
Защо си слагаш спирачки и защо отписваш един човек, само защото живее някъде другъде?
Днес има самолети, няма желязни стени, можете да се видите, разбира се. Не пишеш, дали е българин или американец. Не че има значение.
Направи си американска виза - дават за 10 години, струва към 200 лв. Самолетен билет също евтино можеш да намериш, ако планираш отдалеч. Това е всичко, което ви разделя.
Иначе, той няма начин, ако е пълнолетен, да не може да дойде в България във ваканцията. Така се ражда голяма любов. Защо не?
Ако сте под 18 става по-сложно, но съм сигурна, че ще се видите някога. Споко. Не се лишавай от един приятен човек, приятел, защото бил в САЩ...
|
| преди: 13 години, 2 месеца hash: f51c33b10a |
|
3. Номер 2 как ги казваш тези неща все едно става всичко с едно щракване на пръстите. Как ще иде в САЩ толкова лесно? Само единия самолетен билет е 1200 -1300 лева. Ама това далеч не е най-голямата пречка. Най-голямата такава е визата. За да иде там и трябва туристическа. А тях не ги издават под път и над път. На интервю-то задължително ше я питат дали отива при някой там. Ако излъже и каже, че отива при роднини директно я режат-заради опцията да остане там. Ако каже заради приятел пак същата работа. Не казвам, че няма шанс да я пуснат, но той е миниатюрен. Процента на издадените визи за миналата година мисля, че беше към 3%.
Другата опция е със бригада, но там парите, които ще похарчи са около 5000 лева-пак не малка сума. Ако на всичкото отгоре момчето се окаже някой лигльо всички похарчени средства ще са отишли на вятъра. Като ги знам повечето американци какви са вятърничави препоръчвам на авторката да затвори тази страница и да си търси момче в България. Докато губи време в нета, птичето може да го изпусне....
|
| преди: 13 години, 2 месеца hash: 7fa1b6cdce |
|
4. До 2 : Американец е, а аз съм на 19. А иначе парите идват малко като проблем и за двама ни в момента.. Не знам просто, чувствам се като в задънена улица.
|
| преди: 13 години, 2 месеца hash: 0dcbb2fc1f |
|
5. Според мен е доста опасно само момиче да се хукне по света да търси голямата любов, по добре не го притискай, колкото повече бягаш толкова повече те гонят. Завърти му главата, дай му време да се осъзнае, накарай го той сам да пожелае да дойде в България заради теб, все пак той е мъжа! Успех!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
