Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Като мъж, съгласен съм. Мъжете също са хора и също имат чувства. И на мъжете трябва да е позволено да са слаби в даден момент. Иначе се отразява на психиката за цял живот.

7.   Към автора:
Никога плаченето не е израз на слабост, нито при мъжете, нито при жените. Всички сме човешки същества и е съвсем нормално да плачем.
Един истински мъж плаче и не си крие чувствата, когато е такъв дадения момент. Също така, към номер 1: Не съм съгласен. Интелектуалната мощ много зависи от човека, а не от пола. Същото се отнася и до физическата сила.
Едни от най-силните мъже са тези, които плачат и не крият емоциите си.
Всички сме хора. ❤️

8.   Аха, така говорите и после като се отвори мъжа пред вас и разкрие какво му е, си променяте държанието и почвате: ъъъ ама не мога да гледам на него вече по същия начинн, той е слаб емоционално " и не знам си кво... Мъже, не слушайте какво говорят жените, гледайте какво правят.

9.   Плаченето, ревовете, показват само едно слабост! Жените не ги е срам да са слаби и да реват за щяло и нещяло, но за истинските мъже не е така, те нямат право да показват слабост, освен пред смърта. Ако мъж се разреве за починал роднина ще разбера, ако се разреве за нещо друго ще приема че е дечко, че е недорасъл....

10.   М на 32, често ми се плаче, но се опитвам да стискам зъби. Зимата ми се наложи да приспя кучето си обаче и тогава ревах със седмици... Държах го на ръце, знаейки, че няма да го има вече и просто не спирах да плача. Иначе пред друг човек не бих си позволил. На ветеринаря отидох със слънчеви очила, просто очите ми бяха прекалено червени.

11.   Спомням си, че когато бях на 20 години баща ми почина.
Единствено дете съм и всичко се сгромоляса на плещите ми.
Майка ми беше много зле и аз и други роднини трябваше да организираме голяма част от погребението. Всички мъже в родата ми казваха "сега ти си мъжа в къщата, стегни се". Уж така и направих. Спомням си, че изобщо не плаках и се държах стабилно, но това беше ГОЛЯМА ГРЕШКА.
Таях всичко в себе си, докато накрая всичко изби в паник атаки, напивания, от които се самонаранявах, като 1-2 пъти си изгасих цигари върху ръката. Спомням си, че и в този период реших да се разделя с тогавашната си приятелка ей така без причина, като я нараних много.
Та, от тези паник атаки помислих, че ми има нещо на сърцето (случката се развива преди 12 години, когато още тези неща не бяха толкова популярни) и веднага започнах да ходя по доктори. Оказа се, че нищо ми няма физически, а емоционално.
После започнах да събирам информация и да се образовам по темата. В последствие започнах и да плача, както и да споделям проблемите си с най-близките ми приятели и всичко се нареди някак.
Просто и ние мъжете трябва да плачем. Последно проплаках малко на една хубава книга.

12.   А искаш ли аз да ти давам съвети, какво според мен трябва да са жените? :)

Има случаи в които е нормално мъжете да плачат - смърт на близки и др., но имам приятели дет са "чувствителни" и разни жени дето търсят по-чувствителни мъже първоначално се хващат с тях, ама и на тях им омръзват. На мен ми скъсаха нервите - и вече не съм приятел с тях.

Глезените момченца реват - мъжете НЕ ПЛАЧАТ!

Както е казал Дон Корлеоне:

"Жените и децата може да са безгрижни, ама не и мъжете! "

Щото после пък вие жените ревете, че "нямало мъже", като убеждавате мъжете, че "могат да си плачат".

А ще ти дам и биологична причина поради, която не е добре мъж да е "чувствителен", "плачлив" и др., а бе "да се държи като жена".

След 40 годишна възраст при мъжете, тестостеронът намалява и се повишава малко естрогена, а при жените пък естрогена намалява и се повишава малко тестостерона.

Ако имаме женствена жена и мъжествен мъж няма да има голяма разлика, но ако имаме женствен мъж, дето не спортува, чувствителен е и т. н., след 40 ще стане развалина...

Дисни филмчетата и другите западни глупости много ви разглезиха...

13.   Говоря от личен опит. На 31 години съм мъж. На външен вид ще си кажат тоя е ебати солидния пич, нишо не може да го бутне, нищо не изпитва и нишо не го трогва и интересува.
Не бях ревал от малък. За последната година 2 пъти се разревах. И двата пъти беше докато съм сам, късно вечерта.
Първия път беше заради отношението ми към едно момче, което ми поиска пари една вечер. Първо му отказах, после му дадох, но първоначално се държах много арогантно. Вечерта просто изведнъж се разревах след като осъзнах колко жалко е било поведението ми и как реално не съм нищо повече от него, че да съм арогантен.
Втория път беше съвсем наскоро. Събраха се много неща, яд, гняв, разочарование, липса на каквито и да е възможности и за капак, че не съм с жената, която искам и се разревах от самосебе си, без да го целя, то просто се случи. Изпочупих сумати неща в нас и пробих едната врата с юмрук от гняв. Това обаче се случва докато съм сам, на никой не казвам и пред никой не се отпускам така освен пред себе си. На другия ден бях като прероден, а и спах супер добре. И е малко смешно, че вечер си бил в някква такава криза, а на другия ден общуваш с усмивка все едно нищо ти няма. Може да ви е смешно, но само аз знам какво е усещането да си безсилен и да се чувстваш жалък.

14.   Номер 1 по голяма глупост не бях чул до сега, истинският мъж плаче и реве като малко дете не като жена, когато трябва. Всъщност плачът не е израз на слабост, а израз на смелост да покаже себе си и това което душата му чувства, а това точно един силен мъж може да го покаже. Слабите мъже мислят, че това е слабост и по този начин са уязвими и прикриват собственото си АЗ зад маска която рано или късно пада под огромни комплекси и така се раждат мъжете тип батки. далеч това не е качество на силен мъж да се стиска и да не показваа собствената си емоция и да си мисли, че е силен по този начин силата физическа или ментална се забелязва от умните хора не по това дали мъж плаче, а по съвсем други критерии.

15.   И да плаче, ще направи когато е сам, няма да реве на рамото на някоя, както правят жените.

16.   Азис и Томи Чинчири отдавна са го изпяли:

"И мъжете също плачат! "

Най-мъжката песен!

17.   Да плачеш е най-нормалното нещо. Такива като 1-ви са някакви психопати. Бягам от такива с 500. Предпочитам мъжът ми да плаче отколкото да е като тъпир или като 1-ви. Латиносите си плачат и не им мупа за нищо. Изплаче ли си човек мъката му олеква

18.   Различаваме се само физиологично, от към чувства и емоционално сме абсолютно еднакви

19.   Че те могат ли изобщо? Биологично?
По-скоро разиграват театър.

20.   Когато съм се разделял с момиче, на което съм държал, съм чувствал в гърлото си някаква странна болка, която обхваща цялото ми гърло, та чак до ушите, но сълзи -не. Плакал съм когато майка ми, ми е удряла шамари, но не от болка, а от унижение. Никога не съм посягал на жена или момиче, като правило те са ми посягали от детските ми години, та до твърде зряла възраст. Просто ме е страх да не ги повредя, доста съм силен, години джудо, бойно самбо, даже малко и карате, но просто за разкършване в института по месторабота, и това май ми спаси живота. //Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"

21.   Аз съм на мнение, че мъжът до мен може ако се чувства разстроен, да си поплаче. Както аз плача от емоции, те също имат. Но обществото ги кара да стискат всичко в себе си. Едва ли не не е мъж като се разплаче. Не говорим за рев като бебе. А номер 1, при загуба на близък да се просълзи? Ако загубиш майка си или баща си или други близки хора, ще можеш да се сдържиш само да ти се насълзят очите? Та това е болка? Душевна.
Емоциите са нещо нормално. И до мен няма място мъж, който няма емоционална интелигентност. В такъв случай той няма да разбира защо плача.
И да ми се каже ся за кво ревеш, оф, пак ли ревеш. Еми няма да е човека за мен.

22.   1, за каква мощ говориш, ако плаче, защото го обидили. Да не бъркаш детските години? Като те обидят псуваш и биеш, но да ревнеш не е демонстрация нито на физическа сила нито на интелектуална мощ. Ако няма достатъчно физическа сила, явно не е съвсем мъж?

23.   Да трябва ние мъжете да плачем.
Все пак човека е душа и тяло.
Всеки мъж които е загубил някой близък е плакал на погребението му.

25.   Виждал съм баща ми да плачи. Но е направил много мъжки неща за нас като семейство. Лишавал е себе си от дрехи и какво ли не, за да има за нас. Работил е най-гадните и тежки работи за да има за нас. Дори беше единствения на село дето се осмели да скочи на бой на един нехранимайко дето биеше и тормозеше цялото село и благодарение на баща ми селото се отърва от тиранин. А такива дето ми се правят на корави и уж не плачели, не могат да устискат и на една една стотна на това, което е успял да устиска баща ми.

Респект Тате!

26.   Преди като по-малък доста често ми се е случвало да плача. След като преминах пубертета по-късно някъде към 15, 16. Установих, че просто не мога да плача. Много пъти ми е тежко, случвали ми са се много тегави неща. И вътрешно страдам, но дори да се насиля просто не мога, пускам две сълзи и до там. А лично смятам, че няма лошо мъж да плаче само, че не и пред жена и други мъже. А само пред майка си или много близък приятел. Защото веднъж мъжа покаже ли слабост колкото и да го обичате вие (жените) ще изгубите уважението си към него. Историята ни учи на много такива случаи. А също така съм чел, че хората, които не могат да плачат са слаби хора. Но затова вече нямам лични наблюдения или доказателства. Но на въпроса мъжете трябва ли да плачат казвам може, но сами при някои обстоятелства. (Загуба на близък човек и много силна болка при някакво нараняване)

27.   100% подкрепа за мъжете - всеки човек има право да плаче! Това са нормални ЧОВЕШКИ емоции, а басните с "мъжете не плачат" са отживелици, които буквално вредят на менталното ни здраве!

28.   Н 25, татко беше подобен. Беше огромен мъж тип "великан".
За семейството си даваше душата. Няма да забравя как разхвърхля като мухи 4-ма полицаи, които буквално бяха върху гърбът му за да го спрат да не нарани човек, който беше наранил мен.
Не е бил никога конфликтен, но умееше да се грижи и пази семейството си. Не пиеше, не пушеше, не е имал лоши навици. До последно беше влюбен като ученик в майка ми.
Хващала съм ги вече като голяма в кухнята, забравили готвенето, отдали се на "друго".
Вкъщи татко беше "мека Мария" мъкнеше всякакви животинки да ги лекуваме или да им търсим осиновители и често поплакваше за тях.
Плакал е дори на мои представления. В залата се чува само тихата музика и ние на сцената, а в публиката на първи ред един великан хлипа.
Плакал е също като се върнахме със сестра ми след само няколко дни без родителите ни при баба. Винаги иначе си ходехме заедно навсякъде.
Това за мен е моделът за мъж и баща!

29.   "По моя лична преценка мъжете изпитват също толкова тъга, гняв и разочарование, колкото и нас, жените".

Напълно споделям разсъжденията ти, скъпа авторке. Разбира се, че ние мъжете също изпитваме тези емоции и чувства, тъй като сме човешки същества. Всеки обаче ги изживява по различен начин и се променя от тях до различна степен. Някои стават по-потиснати и се затварят в себе си, други се озлобяват жестоко и се превръщат в свирепи зверове, готови да се съюзят и с дявола, трети стават по-добри, осъзнавайки, че препятствието, през което са преминали, е елемент от пътя, наречен живот. Но животът е като виенско колело- днес си горе и изведнъж- туп- отново долу на земята- там, откъдето си тръгнал- никой не знае какво го чака зад ъгъла. Някои за жалост никога не съумяват да се изправят. И моето мнение е, че е нормално да се плаче, независимо от пола. Дано съм удовлетворил стремежа ти да научиш още една мъжка гледна точка и съм бил полезен, тъй като аз винаги проявявам активното си участие, когато и където е необходимо. Поздрави от мен и късмет.

30.   Мъже, слушайте добре тоя род жени... Те са най-опасните. Защото повечето жени ще ви кажат или покажат, че не обичат слаби мъже. Не даже да тръгнат да плачат... да се оплачат нещо, да споделят някаква уязвимост, проблем. Жената не толерира дори най-малките признаци на слабост, не е просто 'обществото'. 'Обществото' е проекция на женската психика. Но по-коварните като тая, дали съзнателно, дали подсъзнателно ирае тези игрички, тези тестове. Иска да и покажете вашата слабост. И рано или късно ще я използва срещу вас.

Жените принципно много си падат по физически силни мъже, "мъжкари", но емоционално слаби и неразвити. Това са мъже лесни за манипулация.

31.   Ами зависи. Аз плача, но само когато съм сам. Или се е случвало по изключение в много емоционални ситуации - погребение на близък, когато евтаназирах кучето си и пред психолог.
Няма лошо човек да се свърже с емоциите си и да си изживее това, което го мъчи.
Но наистина мъжът трябва да вдъхва сила и увереност. Не си позволявам да плача пред приятелката ми, все пак разчита на мен за подкрепа и сигурност. Да, споделям ѝ, когато нещо ме мъчи и говорим. И съм ѝ признавал, че съм плакъл насаме. Но пред нея събирам силите си.
Не бих си позволил да съдя мъж, който плаче често пред хора, но ми е странно.

32.   "22. 1, за каква мощ говориш, ако плаче, защото го обидили. "

22, едно е да се просълзи, съвсем друго е мъжът да плаче-рпеве кано жена, ако е истински силен физически и умен мъж. При положение че мъжът е направил много за някой друг мъж-приятел, като е рискувал дори живота си, а бъде предаден от същия този неблагодарен мъж, тогава тази обида може да предизвика силна емоция и мъжът да се просълзи. Това имах предвид. Истинският мъж никога не се просълзява заради жена, освен ако това не е майкаму или сестра му!
"Десантчика" е изключение! Уж владеел много бойни изкуства, пък жените все го биели, а той не смеел да отвърне или да се защити от "страх" да не ги повреди. Жена му "центурионът" го наръгала с отвертка, защото била ядосана за нещо. "Десантчик", не ти ли омръзна да си съчиняваш истории във възхвала на жените? Високо интелигентният и физически силен мъж не плаче. Плачаг само жените и женчовците защото са слаби, безсилни да се справят с трудностите и не се срамуват да плачят, като показват женската си безпомощност в очакване мчъж да им помогне!

34.   До номер 1
Някои коментатори не се съгласни с теб и дори ти се подиграха, но аз съм напълно съгласен с теб. Ти си го казал много правилно, но тези които не са съгласни с теб просто не са те разбрали. Поздрави.

35.   Според мен няма нищо ненормално в това мъж да отпусне емоциите си и да поплаче. Мъжете са живи същества, все пак. С моят мъж бяхме е различни държави половин година, нямахме възможност да се съберем поради ред обстоятелства и имаше период, когато дори не знаехме кога ще бъдем отново заедно. Прекарвахме всяка свободна минута във видео-разговори. Тогава съм го виждала да плаче, въпреки че ревлата съм аз и той най-често се държеше. Просто всеки човек има връх в емоциите си, след който не може да удържи сълзите и не виждам нищо срамно в това.

36.   Съпругата ми е корава жена, хем ръководител, хем човечна, хем добра домакиня и работохоличка -чистница. За нея никога никога не е чисто в къщи. Сестра И, както и нашата дъщеря са същите. Корави жени са. Когато майка И, моята любима тъща /казвам го без ирония/, почина от рак също корава жена, знаеше, че и остават дни, а тя ведра, усмихната само последните няколко дни легна. Когато тъщата ми почина, съпругата ми стоеше с плътно стиснати устни, / те и без това са доста тънки/, стиснати зъби и сухи очи, и само конвулсивно преглъща. Колкото до болката, то и мъжете издържат на свирепа болка. Преди години, преди апартамента на дъщеря ни да бъде готов, тя живееше у нас. Та нещо седнала по турски на килима си шие и оставя иглата на килима, минавам и усещам, болка, сядам на пода, а иглата така се заби, че цялата влезнала, а от стъпалото ми виси конец, все едно излиза от стъпалото ми, а иглата леко се погазва съвсем малко от горната страна, малко зад средният пръст. Съпругата ми внимателно поизтегли конеца, най-големият страх ми беше да не се скъса конеца, поизмъква леко иглата, аз я хващам с шпиц клещички и вече спокойно измъквам иглата. Виновничката ме закара в Пирогов, а там се скъсаха от смях, но една от сестрите направи една странна физиономия като на болка. Забиван ми е дълбоко нож в прасеца на левият крак, чупена ми е ръка, при тренировки са ми разкъсвани големи снопове мускулни стопове, най-вече по раменете, чупени, пръсти на краката и ръцете, ами боли, но чак пък драма. Даже съпругата ми веднъж така ме вбеси, че за да не И посегна кротко пушех от нейни цигари / не пуша/, пийвах, ако не греша "Хенеси" или "Мартел" и гасях бавно цигарите на ръцете си, първо се свиват косъмчетата, след това се образува малко мехурче, пуква се, а цигарата бавно я натикам. Образува се нещо като тъмно червена, опушена дупчица и така сега имам десет такива дупчици. Там косми не растат, по -светли са, . Тогава нищо не усещах, но през нощта съпругата ми злоупотреби с мен и правеше такива неща, за които друг път само съм се молил и мечтал, а като видя кървавите дупки ми отвъртя два -три шамара. //Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"

37.   Моят мъж плаче при радостни поводи или тъжни НО на други хора. Емпат е и се радва на чуждата радост.
На филми, когато имат хубав финал.
Но и състрадава, когато някой изпитва болка.

За себе си обаче - не. Стиска зъби и мълчи

38.   "Но през нощта съпругата ми злоупотреби с мен и правеше такива неща, за които друг път само съм се молил и мечтал, "

Я гледай ти? Десантчик, я обясни как съпругата ти е злоупотребила с теб, какви неща е правила?

39.   Така си плямпате на теория, ама на практика всички сме свидетели, че става точно обратното. Веднъж допусне ли някой мъж фаталната грешка да свали гарда, да покаже емоция, слабост и да се разплаче пред вас, вие ще го направите на мати маскара, ще го съсипете от подигравки и смях. Никога повече няма да го възприемете насериозно като мъж, а като ваша приятелка, с която да си циврите заедно една на друга за играчите, които са ви наебали и зарязали. Просто това е във вашата природа. Ако мъжът първо не ви затегне юздите, вие му се качвате на главата и почвате да го мачкате, мачкате, докато напълно не го смачкате. Е, аз предпочитам да съм мачкащият, а не смачканият. Напълно подкрепям 1, 8 и 32.

40.   Ей, №32, изкривявате това, което съм написал, преиначавате го в удобен за вас вид, а като допълнителна екстра сте заядлив като оса. На мен основно ми биеше шамари майка ми, просто не покривах нейните виждания за някакво хипотетично образцово момченце, даваше ми за пример някакви идеални мамини момченца, синчета на нейни колежки. Един свирел на цигулка, друг на пиано, аз като пълно майчино разочарование, само съм тичал по улиците, карал съм летни кънки и се бия с другите момчета и често носът ми разкървавен. Гледах баща ми да се включва по-рядко, че имаше тежка ръка. Веднъж реших да открия фосфор в урината, реших за изпаря едно момчешка урина, за да видя какво ще стане. Той е инженер химик, кандидат на науките, второ висше физико-химия, трябваше да го оцени, а ми хвърли такъв бой, че 7-8 дни носех сините му отпечатъци от пръсти по бузите си. Момичетата не ме биеха, а ме тормозеха по някакви си техни причини. Една Ева, с която седяхме на един чин, понякога ме ръгаше в ребрата с молив, защото съм разговарял други момичета или пък съм дал на някое я молив, я острилка, я гумичка, а тя била скарана точно с някоя. Близо до нас живееше Клара, добро спортен тип момиче, отличничка, и класната ни караше, понякога заедно да правим нещо я стен-вестник, я част от украса, я някакво табло. Тя винаги ми носеше пастички, гледаше ме как я ям, а след това яде с моята вилица, а в къщи няколко различни комплекта прибори. Та както седим тя става, уж да се разкърши и изведнъж ми скача на гърба, опитва се да ме тушира, а мен ме е срам от тази близост, все пак сме шести клас, но някак ми е странно приятно, да е притиснато нейното тяло до моето, само където не знам защо. Вече в по зрелите години също са се случвали такива неловки постъпки. Това всичко е разтегнато в към 25-30 години, а тук е компресирано в кратко описание. Веднъж споделих нещо подобно с една госпожа, с която си пишем. Държа да подчертая, че никога не съм я виждал, но тя е или психолог или силно се увлича по психология. Та както каза една колежка, отчаяна от моето лекомислие, и момчешки непукизъм, бил съм будил в нея някакво странно желание хем да ми "отвърти" един здрав шамар, хем да ме прегърне и разцелува. Психоложката го коментира, че шамара бил вид вдигнат гард, за защита от лекомислието ми и вербалната ми агресия, а прегръдката било, , че съм будел майчински чувства в жените да ме закрилят, а целувката била за майчинско успокоение. А съпругата ми е ревнива, а тогава бях прекрачил някои граници, разбира се, че тя това не го знаеше, но аромата по дрехите ми на дамски парфюм я вбесяваха. Като правило се разбирам с жените, не им се правя на "велик", не се смятам, че съм нещо повече. Странно понякога така ми се доверяват, че изпадам в смущение и някаква неловкост. Съвсем скоро, може би преди две седмици пазаруваме във"Фантастико" в Скай Сити. Час пик, опашка на касите, количките пълни, съругата ми все още нещо търси, някъде по щандовете и внезапно жената пред мен, прилично облечена, зряла възраст, симпатична, ителигентна физиономия, се обръща към мен и ми казва "пазете ми количката" и тя изчезва някъде по щандовете-Аз се отзовавам с две колички, в които има две дамски чанти, а количките пълни с продукти. В главата ми препускат странни мисли, "ами, ако госпожана се завърне и заяви, че съм И взел парите от чантата, ами ако е някаква измамничка", ами защо все на мен. Точно в този момент и двете почти едновременно се появяват, започват някакъв женски разговор за препарати, аз излишен. Та се чудя как тази жена, на абсолютно непознат мъж, поверява чантата си и количката с продукти. Дали на челото ми няма невидим освен за жените надпис, думата "балък " Това са само някакви единични случаи, защото, което всичко си спомням го напиша ще е като четирилогията "Тримата мускетари"-предполагам, че знаете, че е от четири тома... //Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"

42.   Да може разбира се, но никога пред жена.
Ще ви кажа защо.
Ако плачеш пред жена тя естествено ще те разбере може да те прегърне дори. Но дълбоко в себе си тя спира вече да те вижда като мъж. Губи сексуслното си желание към теб.
И с времето ще стане по зле, дори ще спре да те уважава.
Ще те остави и никога няма да се върне повече.
В жените е заложено да са със силен мъж до себе си.
Мъжа не е ли силен нейното подсъзнание и казва че трябва да си тръгне защото не се намира на сигурно място.
Никога не го правете.
Жените имат право да плачат, но ние Не.

43.   "Дали на челото ми няма невидим освен за жените надпис, думата "балък "

Хей десантчик, че си балък балък си, сам си го признаващ. Написал си отново голям ферман, дето се повтаря с всичките ти коментари относно "огромната" значимост на жените и нищожността на мъжете. Това може да важи само за теб. Все някоя те е набила, друга пък те е прегърнала щото те е съжалила такъв безпомощен. Ако това е вярно ясно е какъв "мъж си". Не мога да си представя жена да набие мъж? !? Това може да е вярно само ако мъжът е болен, но ако на мен такъв мъж ми се оплаче от жената, смазвам я от бой докато започне да заеква. Никой мъж не трябва да бъде унижаван и тормозен от жена, която по природа е по-нисшо същество от мъжа. Точно такива жени повярвали си, че са нещо съществено и могат да се гаврят с мъжеже, мъжете пребиват от бой. За това го има и схващането че жените си го заслужават. Десантчи, отново липсва коментар отговор на твоята художествена измислиза, защо ли? По този начин жените винаги ще са "голямата работа" прехвалени от такива като теб с помоща на модераторите, а мъжкият отговор за женската "способност" не се показва за да не се ядосат феминистките.