Споделена история от Любов и изневяра |
Харесва ли ме, или просто е объркан?
преди: 13 години, 7 месеца, прочетена 3982 пъти
Ето и моята история. От 6 г познавам едно момче, което винаги ми е било симпатично, но никога не съм влагала нещо, защото той не ми обръщаше внимание. Запознахме се у един мой бивш и още тогава ме привлече. Шест години сме се засичали по улиците, в компании но почти не сме разговаря ли. От 3 г си имам сериозен приятел.
Живея с него в друг град. От време на време се прибирам в моя роден град, където живее въпросното момче, ще го нарека Д.
Бях се прибрала в моя роден град, телефона ми звънна и беше Д., вземал ми номера от моя най-добър приятел. Разбрал, че съм си дошла и решил да ме викне да изляза с тях (там беше и моя най-добър приятел). Отидохме у един общ познат, който правеше някакъв екзотичен чай. От този момент почва моята история.
Не знам какво се случи, никога преди не ми се е случвало. Усетих толкова силно влечение към него, не само сексуално. Той също ме гледаше, усещах, че и той го чувства стояхме и се гледахме сякаш имаше нещо във въздуха. Почнах ме да се бъзикаме, и така почти цяла вечер стояхме един до друг гледахме се и се бъзикахме. Имах чувството, че можех да го гледам цяла вечер без да спирам, без да говорим.
Прибрах се и след 2 дена това усещане отшумя. Бяхме се видели още веднъж, но се държа хладно, а на мен ми мина бързо и се прибрах в другия град забравила за случката. Минаха месеци. Аз пак отидох в моя град за няколко дена. Разхождах се из центъра с мой приятел. На мен ми се доходи до тоалетна и се запътих към едно заведение. Тогава видях един мой бивш (у когото се запознах с Д.) и тръгнах към него викнах му по име и в същия момент чух моето собствено зад мен, обърнах се беше Д.. Бях като цапната с парцал. Говорихме и Д. се обърна към мен и ми каза „ на теб ще ти се обадя днес”. Бях като вцепенена не очаквах да ми звънне ние никога не сме се търсили.
Обади се, дойде у нас и си говорихме (ние сме една зодия) осъзнахме, колко общи случки и истории има между нас. Гледах го беше единствения човек който бях срещнала, и да ми напомня толкова силно за мен самата. Пожелах го пак, но естествено нищо не направих се пак имам приятел.
След 2 дена пак ми отмина. Отидох си пак в другия град. Писахме си от време на време но нищо кой знае какво. Минах пак няколко месеца и аз се прибрах пак в моя роден град но този път за 2 месеца за лятото. Видяхме се още първия ден сред компания. Прибрахме се заедно, той ми даде горнището си защото беше студено, след което ми се обади да разбере дали съм се прибрала. Не можех да повярвам. Толкова време го познавам. За мен той е бил нещо недостижимо,, а изведнъж. Не знам аз не вярвам в случайности.
Но да продължа.
След 2 дена пак се видяхме но този път бяхме общо 3ма души. С него се бъзикахме лигавихме. Напихме се малко. Тръгнахме да се прибираме. Тъй като още не бях му върнала горнището, а на него му беше студено вървяхме прегърнати. Тогава той ми каза, че съм му била симпатична, но ако имало нещо щяло да е само секс. Не знам защо просто не му вярвам, така си го усещам може и да греша не знам.
Аз го попитах защо, какво не ми харесва. Той каза ми просто интуиция. Просто предварително знаел, че няма смисъл нещо такова. Не му обърнах внимание.
Продължихме да вървим прегърнати и тръгнахме да се разделяме. Стояхме и се гледахме. Исках да му кажа „чао” в главата ми просто се крещеше тръгвай си тръгвай си. Но вместо това, казах „ може ли да те целуна” той каза „да”. Аз се приближих и си мислих без език без език, но беше с кратка но хубава. След което се отделихме един от друг и без да каже никой нищо си тръгнахме.
След този ден той почна малко да ме отбягва. Видяхме се след няколко дни. Бях го викнала да се видим, но той ме покани у тях. Нищо не е станало просто си говорихме. Исках да му покажа, че целувката няма да промени отношенията ни. И уж успях говорехме бъзикахме се. Разделихме се приятелски.
На следващата ни среща пак хладно се държи. Пълен игнор. Не му обърнах внимание. Видяхме се след 1 седмица пак опита се пак да ме игнорира, аз пак не му обърнах внимание и постепенно се отпусна и почна да ме бъзика. Прибрахме се пак заедно. Говорехме спряхме се и започнахме да си говорим, забавлявахме се. Той уж бързаше да се прибира, а стоеше с мен. Казах му вместо да стоим прави да отидем на някоя пейка да си говорим. Той както стоеше обърна се и си тръгна без да каже нищо. Аз стоях като вцепенена. Ние се предизвиквахме, правехме си чалъми.
Прибрах се.
След няколко дена се видяхме пак да му върна горнището, защото щеше да заминава за известно време някъде си. През това време му писах смс той ми отговори на 1вия, питах го кога ще се прибира и той не ме отрази. Откачих много се ядосах. С моя приятел нещата не вървяха много добре, често се карахме. Отидох на дискотека, както си танцувах не знам много странно беше стоях и само си казах след 2 3 дена той ще си дойде. И наистина след 3 дена си дойде.
Два дена след това ми писа да ме питал как съм и да се видим. Бъзиках ме се малко и се видяхме у тях пак. Пак тръгна да ми дрънка, че ако имало нещо между нас щяло да е само секс. Но реално никога не ме е натискал или каквото и да е. Аз вече усещах, че се влюбвам много в него, едвам се контролирах прегърнах го знаех, че ако се обърне ще го целуна, той се притесни усетих го по погледа му. Само лаеше. Тръгнах си.
След 1 2 седмици пак се видяхме у тях аз му се обадих беше 2ва през нощта. Той ми подари роза много се зарадвах, но след това направо се едно ми смачка сърцето. Тръгнахме към тях прегърнати, държахме се за ръка. После ми каза, че не съм била негов тип, че не искал да ме опознава, нямало смисъл, имала съм си приятел, а и съм тук за малко, не искал и това е.
След това разбрах, че е влюбен в някакво момиче, което никога най-вероятно няма да види през живота си. Споделя с мен казва ми, че на друг не е казвал тези неща, но все пак не всичко би ми казал. След което тръгнахме да се разтриваме, разбирайки да сме си приятели. Но той не знам какво му стана почна да ме опипва и да ми казва колко як задник съм имала. Аз му се скарах да не ме опипва, но той вече се беше възбудил. Нищо не стана, а и при нещата, които ми наговори никога не бих му пуснала, тръгнах си.
Преди да си замина от моя град се видях с него още веднъж в едно заведение. Там се изпонапих и направих 1 2 глупости, за които той ми се сърдеше близо месец. Аз му се извиних и през времето, което не бях в моя роден град си писахме и чувахме (но предимно от моя страна). Така 2 месеца.
Скоро се прибрах за рождения си ден. Видях ме се и аз му подарих много хубав подарък, който той много хареса и ми каза, че малко хора знаят какво да му подарят. Въпреки това се държа хладно и на дистанция. След това отидохме да пием чай у същото момче, което бях споменала по горе. Той ме игнорира и аз го игнорирах. Прибрах се.
Имах рожден ден след 2 дена и ми беше интересно какво ще ми пише. Прибрах се към 12 през нощта в нас. Гледам го във фацебоок, не беше влизал от дни. След около 30 мин. ми написа на стената „честит празник и наздраве” откачих това беше адски голямо неуважение, се едно съм някаква случайна позната във фацебоок. Не го отразих изобщо (нещо неестествено за мен). Стоях до към 2 ч през нощта четейки една книга. Нещо много силно в мен усещаше, че той съжалява, че му е гузно. Погледнах още беше там никога не беше стоял толкова до късно. Знаех, че е заради мен. Но беше твърде горд.
Въпреки това се престраши и ми писа в чата „ честит празник, от всичко по много” за мен това беше 2ри жалък опит, и се пак знам колко му е било трудно, да го направи. Така разбрах, че не му е толкова безразлично колкото иска да покаже. Благодарих му и излязох от фацебоок. Казах на един приятел ако иска да го викне, но от негово не от мое име на рождения ми ден. Бях му обидена за тъпото му държание, но се пак исках да дойде. Бяхме се разбрали за 10 и 30 вечерта в едно заведение.
Когато отидох той беше там не можех да повярвам мислех, че ще дойде по късно ако изобщо дойде. Беше с негови приятели и мои познати. Седнахме на тяхната маса докато чаках гостите да дойдат. Поканих ги да дойдат на нашата маса, но Д. отказа било му неудобно. Аз му казах недей да се притесняваш. Бяха дошли 10 без нещо. Знаех, че го е направил нарочно, за да може да ме види и да си тръгне. Останаха за по едно питие. Тръгнаха да си ходят Д. без да каже нищо тръгна да излиза. Аз го спрях и му викам „така ли ще си тръгнеш” той „ аз казах чао на всички”. И Аз и какво като си казал, тръгна да ме прегръща за чао, аз му казах може да не си толкова груб и се върнах на масата си.
От тогава съм решила повече нито да го търся нито нищо. Той много ме обиди с държанието си. И нещо някак се пречупи в мен. Искам само да отбележа: че когато той харесва някой, или нещо не му изнася премахва хората от живота си така му е по лесно, двамата имаме много развита интуиция мисля, че и еднаква енергия.
Казва ми, че с него се разбираме, но но не съм това от което имал нужда (не иска да ми каже от какво се нуждае), когато гледам в очите му за първи път знам, че мога да бъда с него без да има съмнения за бъдещето ни.
Контролирам чувствата си и не мисля много за него, така ми е и по лесно да не го търся. Вярвам, че ако ти е писано да си с някой, то просто ще си стане без да насилваш нещата. Затова съм решила да оставя, малко работа и на съдбата, ако има планове за нас двамата. Кажете мнение или ако някой има подобна история. Благодаря предварително!
|
