ЛЮБОВ, Страст, Хазарт, Изневяра
преди: 4 месеца, 15 дни, прочетена 890 пъти
Здравейте, хора!
Много пъти ми се е налагало да чета теми тук, но никога не съм предполагала, че ще изпитам нуждата и аз да напиша нещо за мен. Причината е, че съм срината. Чувствам, че съм в безизходица, че губя контрол над всичко и най-вече над себе си и здравият си разум.
МОЛЯ ВИ, отделете ми време и прочетете моята история.
На 28г. съм, жена, която преди малко повече от 2 месеца приключи своята 6 годишна връзка. Не съм предполагала, че животът ми ще се стече по този начин… винаги си представях, че на тези години ще бъда щастливо омъжена и ще имам прекрасно семейство. Аз съм човек, който е израстнал без майчина и бащина фигура в живота си и да имам семейство е било моя съкровена мечта откакто се помня, буквално!
В главата ми има толкова много въпроси, че всичко е абсолютна каша.
Връзката ми с този човек започна адски бурно. Имаше много страст, много емоция и наистина се разбирахме много. Мина може би година, докато решим, че е време официално вече да бъдем заедно и да заживеем под един покрив. Това беше най-щастливият момент в моят живот. Смених града, в който живеех и дойдох в неговия в името на тази любов. Бих казала, че в началото нещата вървяха добре… и нямам сама за себе си отговор къде точно в един момент всичко се счупи. Може би когато един ден разгледах лаптопа му и се натъкнах на толкова много снимки на други жени, с които някога е бил, че се стъписах. Някак си той стана друг човек за мен и недоверието към него ден след ден започна да се насажда. Знам и идеално разбирам, че това е МИНАЛО, но някак си този човек в моите очи започна да изглежда като един “женкар” и започнах да изпитвам злоба към него. От там насетне отношенията ни лека полека започнаха да се превръщат във ад. Аз винаги бях мнителна, а когато се разрових да намеря нещо, винаги откривах такова. Няколко пъти видях, че си пише с разни жени, невинни закачки… но това ме озлобяваше все повече. Умирах за него, но изпитвах и вътрешна злоба и живеех със страха, че някой ден той ще ми изневери. След многобройни скандали, никакво нормално общуване и много обиди един към друг имахме 2 раздели, едната беше за година, но ние се виждахме през няколко дни, той оставаше да спи при мен, аз при него.. общо взето дори и разделени бяхме заедно. Решихме един ден, че ще опитаме пак.
Естествено в началото беше добре и не след дълго всичко се върна по старому. Той е човек, който е много емоционален, бързо пали, срива те с думи.. и накрая също толкова бързо му минава. Аз пък съм пълната противоположност. На мен ми минава по-трудно и го наказвах с мълчание. В един момент, може би търсейки някакъв адреналин, на шега започна нашата хазартна зависимост. От там дойдоха много финансови загуби, скандали и обвинения един към друг, кредити…. Кошмар.
Въпреки всичко това, което ви разказвам знам, че ние се обичахме и винаги си казвахме, че се гордеем със себе си, че успяхме да преминем през толкова много и устояхме и останахме заедно! До един ден, в който не разбрах, че той има отношения с друг човек от около месец. Света ми се срина, дори не мога и не искам да описвам емоцията. Изнесох се без да се замисля. Знаех, че това е края и прошка няма. Но жестоко съм се заблуждавала. Чувствам се унизена и предадена, мислех че ще успея да намразя този човек, но уви. Мина известно време в нападки един към друг, после дойде период без комуникация… и накрая започнахме да си говорим всеки ден с часове, да се виждаме, да си споделяме болката един на друг… получих извинение и обяснението, че е сгрешил.. че не е щастлив от избора който е направил и че е мислил, че ще му е по-лесно, но реалността не е такава…. което е унищожаващо. Осъзнаваш, че не можеш толкова бързо да простиш, че се изисква много работа върху това, ако се случи…. А съществременно с цялото си сърце искаш просто това да е лош сън и да се събудиш до него. Той е на мнение, че трябва да мине някакво време без да комуникираме, за да разбере всеки за себе си какво е означавал другия и може ли или не може без него.
Започнах да посещавам психотерапевт, ясно осъзнавам че може би сме доста несходни характери, но защо тогава е толкова трудно и за двама ни? Защо той не застана зад избора си и защо аз не успях да го намразя?
Моля ви, тези от вас, които имаха търпението да прочетат всичко това, да ми кажат това любов ли е, токсичност ли е, навик… обсебване??? Живея ден за ден и не намирам начин да продължа без него. Не говоря с никого, не ми се прави нищо, не ми се тръгва от работа, защото знам, че пак ще остана сама със мислите си.
Умолявам ви за искрено мнение и съвет…

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 4 месеца, 14 дни hash: d9f74ea423

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Не, това не е любов! И ще е добре за теб, повече да не си губиш времето с такива идиоти!

 

...

преди: 4 месеца, 14 дни hash: c0f8f79cb0

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Според мен затвори тази страница от живота си и продължи напред. 6 години, а връзката ви не се е развила по никакъв начин. А и при толкова раздели и недоверие, просто няма смисъл. Свикнала си с този човек и затова ти е трудно. Била съм в подобна връзка, още от началото постоянни скандали, от които естествено не се чувствах добре, но толкова бях свикнала с този човек, че не си представях живота без него. Сега се радвам, че реших да тегля чертата. Това беше повратна точка в живота ми. Махайки се от тази връзка намерих своя човек и видях каква трябва да бъде една връзка. Колкото и да е трудно според мен трябва да сложиш край.

 

...

преди: 4 месеца, 14 дни hash: 138f9c1a3f

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Авторке, това не е любов, а страст! Затова и в един момент се е превърнала в отрицателна! Според мен е най-добре да започнеш отначало, начисто! А този човек го забрави тотално! Това означава и да не си позволяваш да мислиш за него! Дойдат ли ти такива помисли - моментално ги гони и се помолвай на Бога да ти помогне! Ти си млада - на 28 години. Имаш достатъчно време! Аз се ожених втори път на 48 години, съпругата ми беше на 38, и си създадохме прекрасно семейство! Но защото и двамата гледахме първо духовните неща, и дали другия човек е подходящ за нас и за за създаване на семейство. Аз самият имах определени изисквания(най-вече духовни и качества на характера) към бъдещата си съпруга, но най важното за мен беше: да имаме общи възгледи, цели, приоритети и виждания по най-важните неща в живота, да имаме и духовна връзка, и разбира се - да се обикнем! И докато не срещнах такава жена - не се отказах! Търсих я повече от 10 години... и слава Богу - я намерих! Създадохме си много добро, сговорно, задружно и сплотено семейство и живеем в мир, разбирателство и любов. Но и го поддържаме такова! Защото любовта не е даденост и не е стационарна, тя трябва да се поддържа и развива! Сключихме и църковен брак(защото сме вярващи хора - православни християни), за да има Божие благословение над семейството ни! Така, че съветът ми е да търсиш ПОДХОДЯЩИЯ за теб лично човек за създаване на семейство! И гледай не да е атрактивен на външен вид - такива даже ги избягвай! Достатъчно е да ти е приятно с него, а гледай да е добър, благочестив и свестен човек! Хайде със здраве и успех!

 

...

горе^

преди: 4 месеца, 14 дни hash: 884ce8ee7b

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

5.   "... това любов ли е, токсичност ли е, навик…" - има ли значение какво е, щом такава връзка те наранява и не те прави щастлива? В такава прекрасна възраст си, че е безумие да продължаваш да губиш време в нещо утопично като представите ти за това какво би могло да бъде, ако... Сигурно ще ти прозвучи адски банално, но докато ти преживяваш всичко това и позволяваш да те обсебва, някъде има човек, който би те направил по-щастлива, отколкото изобщо можеш да предположиш. Но той няма да се появи на вратата ти и с щракане на пръст да изтрие всичко минало. Изцяло от теб зависи да внесеш промяната в живота си. Затваряй не просто страницата, а цялата книга. Не след време, ден или час. А сега и веднага. "Той е на мнение, че трябва да мине някакво време без да комуникираме, за да разбере всеки за себе си какво е означавал другия и може ли или не може без него. " - извинявай, но това са думи на човек, който иска деликатно да те разкара, но все пак да си остави открехната вратичката, ако не му минават номерата при другите. Поне знае, че при теб му е връзвало. Един човек, когато обича не се нуждае от време. Той те иска тук и сега и всячески ще ти го показва и доказва.

 

...

преди: 4 месеца, 14 дни hash: b90fa35185

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

6.   За мен това е от най-отровните връзки. И двамата имате нужда от негативността и енергията на другият. Но и двамата сте отровни, няма добър захранващ, взаимно се захранват с отрова. Мисля, че това е към което си пристрастен, като наркоманите. Това е, от което трябва да се излекуваш. Единственото положително, което прочетох е, че си си тръгнала веднага след като си видяла доказателство за изневярата макар, че е било ясно много преди това. А сега си искаш отровата пак... Той може би малко повече осъзнава колко сте и отровни, затова може би иска време и дистанция. Лошото е, че и двамата ако не се лекуват, ще намерите невинни хора, от които да се захранвате. На психолог или не ходиш или не става, сменяй.

 

...