Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Нещо оксиморони пишеш!
Как така "семейни", пък кой колко плащал? Семейният бюджет не е ли общ? И колкото повече дадете за почивка, толкова по-малко ще остане за други неща, някои от тях - може би наистина необходими?

7.   На пук на всички "традиционни глупости" аз плащам всичко защото изкарвам 3 пъти повече от мъжа си. Да, на моменти ми идва в повече, защото работя много, но пък самочувствието да разполагаш с достатъчно собствени пари е безценно.
Вярно е, че това няма да е вечно, защото мъжът ми в момента учи, точно с идеята да има по-добра работа и по-висок доход, но в момента това е положението. Пък за другото лято, ще видим.

8.   6 не е общ при нас, всеки разполага със собствените си пари, всеки пазарува и се включва в разходите. Това не знам, дали се разглежда като нещо общо.

9.   Чета, чета и не мога да повярвам, че толкова много счетоводители и касиери се навъдиха. Нещо не разбирам, такива американогейски, джендърски, неолиберални постъпки като деленето на сметки. Вижда ми се дребнаво и бакалско. Сега остава да си броят костилките от маслините, кой колко пъти е използвал приборите и за какво. С една дума не удоволствие от приятно прекарана вечер или обяд, а бакалски сметки. Отвратително ми е. У нас никога, никой не е повдигал този въпрос. Даже в момента я попитах, но само я ядосах. От години съпругата ми в неделя приготвяше поне шест кубчета /като в казармата по време на соца/, всяко кубче е бельото за един ден, боксерки, тениска, чорапи, а на закачалки шест ризи. За всеки ден по един комплект и за всеки случай една резерва. А преди 12-14 години в портфейла всеки понеделник слагаше 400-500 лв, защо бил съм се срещал с хора, та не е добре мъж да няма пари. Е, вярно тогава доходът И беше почти три пъти по- висок от моя. Та от самото начало, откакто се познаваме сме в такива отношения. Определено тя плаща повече. Битовите разходи, като отопление, ток, вода, интернет, сателит и т. н. Тя плаща, аз наблягам на храна, напитки, бензин, транспорт. Когато в първите години, след банановата революция изпаднахме в по-тежко положение. Института, в който бях ст. научен сътрудник, работим, внедряваме, но заплати не получаваме, а само от време на време някакви проценти от заплатата и обещание за светло бъдеще. Та така прехода ме завлече с 11 заплати и към 112 или 115 дни платен отпуск. Осъдихме го, защо не бях единствен, а стотици, спечелихме делата и.... нищо не получихме. Предлагаха ни разни стари маси, мебели, компютри като компенсация. Хубавата високо-точна измервателна и анализаторна апаратура, която струваше милиони дойче марки, някак странно изчезна. През всичките тези години издръжката на семейството падна на плещите на съпругата ми. Аз от време на време, давах консултации, подработвах някоя специализирана дейност в областта на електрониката, но тогава в държавата беше наблегнато на гаражната търговия и на шиенето на гащи и потници с чужди суровини. Нещо като като в държава или територия от петият свят. Задължително в ресторант мъжът плаща сметката и за тази своя постъпка не трябва да очаква някакво по специално отношение. За него е въпрос на чест, че жената е дошла с него. Някога по време на соца, бяхме млади в последните му години и когато за осми март отивахме в ресторант, ние мъжете плащаме сметката, нещо като дребен знак на внимание към колежките, а ние бяхме много куподжийско и харесващо рок парчетата направление. Чалга нямаше, а и никой от нас нямаше да я слуша. //Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време""

10.   Н 7, голяма грешка, но ще я осъзнаеш когато "детето" ти стане самостоятелно... Дано поне да сте в твое, собствено жилище, независимо от него, не общо.

11.   От човек на близо 60 години - щастливо женен.

Авторке, ако говорим за семейство(понеже си написала "семейни почивки") то темата ти е безсмислена!

Защото семейство означава, че сте вече едно цяло и няма как единият да плаща едно, другият друго, понеже парите ви вече са общи.
Тоест това е все едно - дали ще си извадиш парите от левия или от десния джоб - според теб има ли разлика?

Това поне е нормалното финансово устройство на всяко добро семейство.

Давам ти пример как са организирани финансите при нас: след като вземем заплати плащаме битовите сметки и внасяме около 1000(хиляда) лв в банковата ни сметка, за да плащаме повече неща с банковата карта - защото е по удобно.
След това си отделяме пари за лични разходи за всеки - примерно по около 150 лв на човек. Те ни стигат спокойно и остават, защото ние не пушим, не пием(освен по някоя бира лятото), не играем хазарт и не даваме пари за излишни неща. Пътуваме с градския транспорт, вземаме си карти, не сме под наем, за храна на работа си носим сандвичи от в къщи.

И останалите пари(те не са много, защото заплатите ни не са големи) ги отделяме в едно чекмедже и оттам вземаме за някакви други покупки. И всеки си взема, колкото му е нужно. Разбира се за по-големи покупки - първо се съветваме и решаваме заедно.

И двамата имаме добра финансова дисциплина, не сме стиснати, но и не даваме пари за излишни неща. Спазваме мярка и умереност за всичко.

И сме си създали много добро, задружно, сплотено и сговорно семейство. Обичаме се, уважаваме се, ценим се взаимно, и живеем в мир, разбирателство и любов.

Относно почивките - ходим всяка година на море за около седмица, и често ходим на малки еднодневни екскурзии - обикновено до някои прекрасни манастири и други свети места.

Парите за това са от тези, които остават в чекмеджето и са ОБЩИ!

12.   В повечето случаи той плаща. Не ми беше удобно съвсем в началото. Често говорихме по темата, защото той предлагаше да отидем някъде, аз отказвах, защото нямам пари в този момент и той се обясняваше, че не очаква от мен да плащам нещо. Докато бяхме гаджета все очаквах в даден момент да изръси нещо от сорта, че съм му длъжница заради харчените пари по мен. Но вече сме женени и явно имам доверие в него.
Най-лошото, което може да стане, ако мъж плаща сметката е да приема, че си му длъжница. Друго няма какво толкова да стане. Така че ако се върна назад не бихме имали толкова много разговори с мъжа ми на тази тема честно ли е той да плаща в повечето случаи или винаги.

14.   Единият плаща едно, другият друго. Аз правя резервациите за хотел и самолет, той поема ежедневните. Не сме го обсъждали, разбираме се интуитивно. Никой не е банкомат на другия. Всеки един от нас разполага със свои пари. Така уча и децата си - трябва всеки да има финасова независимост, ако иска да се чувства спокоен.