Неоценена Любов
преди: 2 месеца, 24 дни, прочетена 617 пъти
Имате ли Любов, която е стара, но все още мислите за нея/ него?
Моята история  е следната: Бях на 18, когато едно от най- хубавите момчета в града  се влюби в мен. Бяхме 5 години заедно.   Нашите го обичаха! Особенно майка ми! Когато оставахме в къщи да спим - понеже ставах по- рано за работа и той ставаше малко по- късно  и пиеха кафе заедно с майка ми и са правили заговор зад гърба ми за бебе. Майка ми все ми повтаряше - направете ми внуче! Той също искаше,   но аз не исках и да чувам.
Та... майка ми му е обяснявала как оръжието е било в него и мен никой няма да ме пита : D
Боже Господи! Колко бях щастлива!
Благодарих всеки  ден на Господ за това. Нищо друго  не исках! Имах  си всичко.   Бяхме и в добро и лошо заедно.
С този човек преживях най- тежките си моменти! Включително и смъртта на майка ми.   Тя беше изключително внезапна и травмираща. Благодарение на него преминах тежки паник атаки, страхова невроза, нервни кризи и още куп проблеми. Той беше моята опора. Винаги беше до мен. След смъртта  на майка ми ( година по- късно)  аз започнах да получавам тези Паник атаки и всякакви чудесии. Той  наистона ми помогна да премина през всичко. Но... нещо в мен се случи, нещо което и до ден днешен не мога да си обясня. Просто  не го исках. Боже колко съм била глупава!!!
Започнах да се изнервям от най - малкото. Започна и изобщо да не ми пука какеп правя и какви последствия ще има всяко едно мое действи. Не ми пукаше и кой как се чувства.
Много  глупава съм била. Не съм предполагала, че след това вече 7  години ще съжалявам. И знам, че и още по 7 години ще има.
Той плачеше. Молеше ми се.
Беше му много трудно да ме пусне.   Един ден бяхме в колата и вече беше на ръба на нервите си, когато изкрещя в лицето ми :
Кажи какво искаш? Кажи ми? Ще го направя! Но няма да те пусна, защото съм обещал на майка ти, че ще се грижа за теб, така както  ТЯ БИ СЕ ГРИЖИЛА. Но... аз глупчаката.... Аз бях категорична, че не искам  да съм с него  ами сама. Разделихме се.   Бяхме разделени близо година. Една вечер както си лежах си казах, ще му пратя SMS .
Хора - една година не бяхме се чували и виждали, но в момента  в който му пратих смс, аз получих също смс. ОТ НЕГО.  
Беше ми написал: виж какви хубави нови чаршафи имам!
Това за мен беше знак, че просто това е ТОЙ!
И се събрахме. Тогава аз имах един наследствен   имот  в София и тогава всички  съсобственици решихха да го продадът.   С моята  част и пари си направихме  ремонт в моя апартамент.    Взехме си по една кола.... Правихме опити за дете...   всипко беше много хубаво. Но опитите за дете не се получаваха.
Но не спирахме да правим опити. Аз му казах : дори и да имаш проблем аз ще бъда ДО теб, така както ти беше до мен. Но... не се получаваше.
След раздялата ни обаче, всеки се беше променил малко или много... и нещата не вървяха както ни се искаше... и се разделихме. Това беше началото на  2016.    След това аз  срещнах друг човек с който за добро или лошо забременях много скоро. Но не е било нарочно.  
И.... отново му забих ножа в сърцето.
От тогава....   с никой не ми се получава! Просто нямам щастие с мъжете. Имам вече 2 деца, но... не се получава нищо. И знам, че си го заслужавам.   ЗНАМ! ВИНОВНА  СЪМ. ЗНАМ - ВСИЧКО СИ ГО ЗАСЛУЖАВАМ.
ЗНАМ, ЧЕ ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ НЕ СЪМ ЗНАЕЛА КАКВО ИСКАМ СЕГА СЪМ ТАКА.
но... от тогава постоянно го мисля.
Сънувам го абсолютно всеки месец по може би 3- 4 дни.  
Това е бреме, което ще нося докато съм жива.   Ще нося  и него в сърцето си - макар  и тайно!
Ще ми се да върна времето, да изживея всичко отново с него и да отида още по- далеч !

Тук искам да кажа на всички, които четат и са 18- 20 годишни.
МОЛЯ ВИ! Мислете! Мислете за напред. Ценете хората, които наистина държат на Вас. Защото  един ден ще Ви се иска тази съшата Любов, която сте имали да я имате отново.... но ще бъде много късно. Невъзможно  дори!
Вие имате ли такава Любов?
Сънувате ли я?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 2 месеца, 24 дни hash: eb64470eac

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   От човек на близо 60 години щастливо женен! Не, нямам! Имал съм три приятелки, преди жена ми, които външно бяха много красиви, но не съжалявам ни най-малко за нито една от тях! Защо? Защото те не бяха подходящи жени за мои съпруги и затова и не станаха такива! А аз винаги съм търсил само жена за сериозна връзка с цел брак! Несериозни връзки не съм имал, въпреки че съм имал предложения за такива и то от красиви и атрактивни жени, но аз мисля и разсъждавам с горната си глава! А със съпругата ми си създадохме добро, прекрасно, сговорно, сплотено и задружно семейство и живеем в мир, разбирателство и любов. Въпреки че я срещнах, когато наближавах 50 години... Но знаех каква жена искам и съм я търсил повече от 10 години! И слава на Бога - намерихме се и преодоляхме всички пречки, трудности и проблеми, и сме заедно! Но аз никога не бих създал чудесното си семейство, ако разсъждавах като теб! Твоята ситуация е една объркана ситуация, което идва от теб самата и от твоите анти разсъждения, и хаотични и безсмислени действия! Такова нещо, което описваш, няма! ПОДХОДЯЩИЯТ човек за семейство се намира в ПОДХОДЯЩОТО време (и място)! А това, което ти описваш - просто означава, че това не е бил подходящия човек за СЕМЕЙСТВО С ТЕБ! (Или ти не си била подходящия човек за него! ) Разбираш ли ме, авторке? За да създаде човек добро и здраво семейство - трябва да се свърже и да го създаде с ПОДХОДЯЩИЯ човек! А подходящ означава човек, с който имате първо духовна връзка и след това еднакви(или поне много сходни) възгледи, цели, приоритети и виждания по най-важните неща в живота! И разбира се трябва и да си допаднете визуално, но това е второстепенното - достатъчно е да ти е приятно да сте заедно. И накрая вече да се обикнете! И ТОВА ТРЯБВА ДА ВАЖИ И ЗА ДВАМАТА ЧОВЕКА - И ОТ ДВЕТЕ ГЛЕДНИ ТОЧКИ! Виж сега, ще ти обясня същността на нещата от своя богат житейски опит: Ако това беше подходящия мъж за твой съпруг(и ти за негова съпруга) досега отдавна щяхте да сте се оженили и създали семейство! И нямаше да пускаш тема тук! Нали сте били пак и след години заедно и много добре сте видели, че НЕ СТЕ ЕДИН ЗА ДРУГ! След това си се хванала с друг човек - и само си родила деца, без да създадеш семейство! Следователно това означава, че не е трябвало да бъдеш с нито една от тези двама(трима ли са) мъже! Ти просто не знаеш какво е любов! Ще ти го обясня просто и от мъжка гледна точка, но важи и за двата пола: Когато човек срещне подходящата жена за своя съпруга - той не се чуди дали да бъде с нея? А той иска да бъде с нея! И го прави. И не си поставя сам пречки! И не съжителстват заедно с години! А най-много до една година, сключват брак(и църковен също - за да има Божие благословение над семейството) и си създават семейство! Така, че това, което трябва да направиш СЕГА е: ДА СПРЕШ ДА ЖИВЕЕШ С МИНАЛОТО! И ДА СПРЕШ ДА ГО ИДЕАЛИЗИРАШ, И ДА СЪЖАЛЯВАШ ЗА НЕГО! То затова е минало и е отминало! И Е ПРИКЛЮЧИЛО! Затова преставаш изобщо да мислиш за този човек, като прогонваш веднага(на секундата) всякакъв помисъл за него от съзнанието си! Ако ти е трудно - помолвай се на Бога и Бог ще ти даде сили и ще те укрепи! Оттук нататък трябва да поставиш ново начало и да продължиш напред! Ако ти е трудно да го направиш без чужда помощ - обръщай се за такава към Бога - Нашият Небесен Отец! (Аз съм минал през много тежки моменти в живота си и именно тогава осъзнах суетата на този свят, обърнах се към Бога, повярвах и постепенно се въцъркових в Православната църква, и намерих "скъпоценния бисер"! ) Хайде със здраве и Бог да те укрепва и вразумява!

 

...

преди: 2 месеца, 24 дни hash: f0d031cdca

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Имам такава история, доста сходна на твоята, само че от страната на момчето съм. Изгаври се няколко пъти през годините с мен, а аз не разбирах как може при това положение да мисля за нея. Така до последния път когато имахме вземане даване. Изгаври се отново, никаква човещина ли, от глупости ли, от желание да ме нарани ли, все едно, случило се. От тогава ми олекна, спрях да се интересувам как е, нито имам желание да знам. Просто чашата преля и нещо в мен се пречупи. Не се сещам за нея, сега четейки твоята история чак ми стана смешно, 15 години каквото и да направеше, с която и да бях, само тя ми беше важна. Сега е една от многото, не ме боли, не искам реваншизъм, просто нищо. За теб си знаеш, взимала си адски много грешни избори, това си има цена. И не става дума дали ще мислиш този или друг. Става въпрос за теб, за несериозното отношение към сериозните неща, за поставянето на самата теб пред другите, за твоите желания, за това че емоцията ти е нетрайна и вятърничева. Този, онзи, деца някакви от един или повече и всичко това показва характерът ти, че си се мислела за принцесата, че трябва да намериш най-големия кавалер, този дето ще ти целува обувките. Искала си уважение, а сама знаеш, че с толкова сътворени глупости, няма как някой да те вземе на сериозно. И не знам какво знаеш, какво заслужаваш, защото от описаното не си давила много мъката, този, онзи, все в някаква схема си била. Само че идва един момент, когато годинките ще натежат, битовизмите, проблемите ще се усилят и всичко това което не си изживяла като болка ще дойде за рестото. Някак все си разсейвала един проблем с друг, клин клин избива, но истината е че не е така. Времето ще ти покаже и това което следва е далеч по мащабно от досегашните ти страдания.

 

...

преди: 2 месеца, 23 дни hash: 8a9039a198

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Авторке, ти си един объркан човек. Представи си един кораб, който всеки подухнал вятър го влачи в какви ли не посоки. С обич като към едно уязвимо човешко същество ти казвам: вредна си за мъжете, с който си, вредна си и за децата си, вредна си най-вече за теб самата. Положителното е, че можеш да се промениш, но за това се иска воля- да намериш своя център, да се уравновесиш и да намериш спокойствие първо в себе си и тогава да установяваш отношения с друг човек.

 

...

горе^

преди: 2 месеца, 22 дни hash: ddede6bf8f

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Ами.... имах такава голяма изпепеляваща любов. Но с него нищо не се получи и не по моя вина. Той просто не ме обичаше и не искаше връзка. Иначе ме харесваше и си допадахме, имахме много общи неща. Направих, каквото беше възможно, за да му разкрия чувствата си. И от негова страна отговорът беше, че той не иска връзка. Не ми остана друго, освен да прекратя да се виждам с него. Близо 7 години продължих да го обичам, но общо взето се виждаме първите 3-4 години. После му разкрих чувствата си и се отдалечих от него. Не скъсахме контакт изцяло, той продължи да ми пише от време на време, аз му отговарях... но да сме се видели 1-2 пъти, просто аз странях от него. След това аз започнах връзка и му теглих чертата, въпреки че вътре в себе си имах чувства към него. С него исках всичко. И на края на света бих го последвала... но тогава. Сега вече не. Толкова време мина, чувствата ми изстинаха, наскоро се влюбих отново... Сега и на колене да ми падне, бих го отпратила. Съвестта ми е чиста. Аз направих това, което трябваше от моя страна. Просто не ми е било писано да съм с него. Да, сънувам го понякога, но вече дори не с желание, а с някаква носталгия. Имам хубави спомени от него, нищо повече. Една красива и невъзможна любов. Авторке, в твоя случай просто не ви е било писано да сте заедно. Както са ти казали в първия коментар, любовта и връзката трябва да се случат в подходящото време, и двамата с партньора да сте на една вълна. А не единият да иска, а другият да се дърпа. Тогава житейските проблеми ще ви смажат. Ако няма единство, желание и любов, една връзка няма как да издържи. Вие сте били много млади, неопитни и незрели, когато сте започнали да излизате. Със сигурност и двамата сте допуснали грешки и малко по малко, сте се отдалечили и връзката ви е не е издържала. Обикновено така става с ученическите любови. С първото ми гадже тръгнахме когато бяхме аз на 16, а той на 19. 10 години бяхме заедно и много се обичахме, но тая връзка просто нямаше как да я бъде поради редица причини, които няма смисъл да изреждам. Но като цяло, се развихме в различни посоки, превърнахме се в коренно различни хора, и бяхме млади и неопитни за проблемите, които ни се стовариха на главите. Не съжалявам, че се разделихме. Любовта ни беше изчерпана. В момента сме в приятелски отношения и всеки върви по пътя си. Грешката ти е била че си тръгнала да правиш деца, с човек който не обичаш. Защо? За какво? Когато човек е объркан, най-добре да седне, да размисли и да си избистри ума, а не да предприема такива необратими действия. Сега, ти не си щастлива. От написаното разбирам, че не си с бащата на децата си. Та, това което мога да те посъветвам, е да си вземеш поука от допуснатите грешки. Най-вече от прибързаното правене на деца с човек, когото не обичаш. Аз раздялата с твоята любов... случило се е така че в критичните моменти не е имало единство между вас и връзката се е разпаднала. А кой колко е виновен за това, само вие си знаете. Общо взето, няма как вината да е едностранна. С мъжете няма да ти провърви докато не се решиш да оставиш тази любов в миналото. Няма как да живееш настоящето, ако сърцето и мислите ти принадлежат на миналото. Просто приеми нещата и гледай напред. В момента си се зациклила на едно място защото подсъзнателно искаш да си със старата любов. Една консултация със психолог може да ти е от полза. Успех!

 

...

преди: 2 месеца, 22 дни hash: ab5510d594

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

6.   Мъж съм и имах подобна връзка която продължи 6 години, дадох всичко от себе си, това беше първата ми истинска любов, бях на 21год и давах всичко от себе си, бях готов да да обърна света за нея, харесвах я, желаех я и я обичах макар че някой хора ми казваха че не е за мен, но не ги послушах, стана така че забременя по нейно желание опитах да създам семейство но тя развали всичко, напук на всичко малко след като роди ни заряза, минах през ада но не се предадох и не оставих детето, сега години след това в мен остана само омразата към нея и към това което ни причини, това е в общи линий

 

...