Причината за егоизма
преди: 2 месеца, 21 дни, прочетена 526 пъти
Здравейте, мъж на 33 съм. Излизам от фаза на егоизма и напълно ще се откажа от него. Говоря за нездравословния егоизъм, който беше ме вкарал в дъното. Но каква е причината за него? От нас ли идва, наша черта ли е или е резултат от нещо? Ако е резултат, от какво е?

В. П

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 2 месеца, 20 дни hash: 2588bcf445

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Егоизма е грижа за егото - за себе си. Поставянето на интереса на себе си пред този напостаналите е първото условие, за да те има като човек. Бебето си вдига главата като малко от егоизъм, не от алтруизъм. Въпросът е, че като плътска черта тя те вкарва в играта на света - да искаш материални, външни неща които са тленни - крайни. Затова егоизма е вреден, колкото е вредна представата че си само тяло - кара те да ограничиш всички свои стремежи до животинските. Сета е модерно да мислим като животни, понеже и по-лесно се сонтролират животните. Иначе, "да се оттърва от егоизма си съсъвсем" е крайност, която ако следваш, ще се озовеш обратно в егоизма си. Човешката психология е като махало, ако се насочиш прекалено устремено към една страна, неминуемо инерцията ще те върне със съразмерна сила в обратната страна. Пробвай бавни стъпки и говори с хората - те най/добре ще те научат кое е здравословен егоизъм и кое е смешно и излишно в него...

 

...

преди: 2 месеца, 20 дни hash: 6ab4599fa1

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Не мисля, че хората се раждат егоисти, а се придобива в последствие. Как и защо? ! Предполагам двете крайности в детството, възпитанието или липсата на такова, а после като възрастни затвърждават това поведение. Или всичко им е давано без никакви условия, пречки и заслуги, а после като възрастни не могат да приемат, че остатъка от обществото няма да им ададе нищо наготово или в крайни лишения - емоционални и икономически и когато се научат н а вземат, вземат и задържат дори през други, над (или под) морал, етика. Моята бабка пък беше в другата крайност - алтруист. Наблюдавал съм как винаги е в не изгодна позиция, как се възползват от нея, как и измъкват дори залъка от устата, а тя винаги усмихната, нежна, раздаваща се. Много я обичах е всички, включително татко, който беше неин зет, той я приемаш като майка, обичаше я и я уважаваме като такава. Но за мен си остана онова чувство за несправедливост наблюдавайки кка тя раздава душата си, а хората хапят ли хапят, колкото се може по-големи късове. За мен е урок това. Не съм егоист, дори нямам такова силно развито чувство за оцеляване както е нормално за хората. От бабка ми и от лишен опит се научих да помагам на същества които няма да ме наказват за това, а това не са хората. Та, когато "убиваш" егоизма си, внимавай да ти остане все пак ЕГО (Аз). Богатството не е и никога не са били парите, а енергията, която произвеждаш и споделяш наоколо, без значение позитивна-негативна, те са едно и също, просто двете страни на една монета. Ако ти унищожиш собственото си ЕГО, ще имаш нужда като много други да дърпаш от чуждите... Дано го разбереш и ти помогне.

 

...

преди: 2 месеца, 20 дни hash: d3b1902104

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Липсва ти любов. Те я основното нещо, което те кара да загърбиш всякаква форма на егоизъм. Ако се влюбиш истински някой път - ще разбереш за какво ти говоря.

 

...

горе^

преди: 2 месеца, 20 дни hash: a8824c753f

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Аз не мисля, че някой може да се отърве от чертите на характера си. Да ги потисне - да, но да се "излекува" - едва ли. Това е все едно да се отървеш от сините си очи. Част от теб, родил си се с тях - да, можеш да си сложиш цветни лещи ли тъмни очила, но те ще са си винаги там под повърхността. Така и с характера.

 

...

преди: 2 месеца, 19 дни hash: a5653006a7

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Номер 3 - почувствах го! В. П

 

...