Споделена история от Любов и изневяра |
Вие изпитвали ли сте такива чувства
преди: 1 месец, 26 дни, прочетена 662 пъти
Здравейте, аз съм жена на 25 г. и на едно от последните ми работни места се запознах с едно момиче, малко по-голямо от мен. Може да се каже, че в началото имахме леко хладни отношения, но с времето се сближихме. Преди не го осъзнавах, докато работех там, но аз наистина я заобичах като сестра. промених се в работата, виждах я как ме защитаваше от другите колеги, доста пъти ми е давала съвети. Веднъж направих гаден гаф и можеше да ме махнат, но тя си замълча, въпреки че това можеше да ѝ коства нейното място. Тя се държеше с мен все едно ми е по-голяма сестра, това ме накара да се променя и да се старая в работата повече, почнах да давам, доста от себе си.
Тя се чудеше откъде е тази промяна, но не можех да си го кажа, просто бях благодарна и исках, и аз да дам нещо от себе си.
Веднъж доста се скарахме, наговорих такива глупости по телефона, даже доста оплесках нещата, но накрая си простихме.
Бях много щастлива, че не загубих това приятелство от глупост и неразумни действия от моя страна.
Сега и двете вече от година и половина не работим на това място, даже тя се премести в друг град. Знам, че това са напълно нормални неща от живота, но не мога и да пренебрегна факта, че доста често ми липсва. Преди, когато първо аз напуснах, тъкмо идваше лятото и реших да отида да поработя на морето. Мале, в началото даже я сънувах, мислех си за нея, ставаше ми мъчно. Тогава и доста често се чувахме, поддържахме контакт, някак си това ме караше да се усмихвам и да нямам търпение да се прибера, за да се видим отново. След като свърши сезона, аз се прибрах, но тя си беше заминала. Всеки ден, усещах, че ще си дойде, дори и за малко. Знам, че звучи повече като любовна история, може би и аз не бях наясно какво изпитвам към тази жена, тъй като ме беше из страх да си призная, че може би я обичам като повече от приятелка.
В момента понякога също се чуваме, дори и това да не се случва често, тъй като всяка си има нейните ангажименти, но просто винаги, като чуя гласа ѝ, се зареждам с положителна енергия. И двете си имаме гаджета и лични животи в нашите градове и съответно се виждаме доста рядко. Съжалявам, ако съм ви отегчила, просто имах нужда да споделя как се чувствам, тъй като това няма да го разкажа на нея или на някой друг приятел, предпочитам да си запазя приятелството. Понякога си мисля, че тя знае за моите чувства, жените доста ги усещаме тези неща. Преди две-три седмици я засякох в града, беше си дошла за няколко часа. След като се прибрах вкъщи, не знам защо, така ми се насълзиха очите, просто не се сдържах, все едно я виждам за последно. Знам, че с времето ще забравя тази бивша колежка, ама и не съжалявам, че осъзнах какво чувствам към нея. Дори и като знам, че не бих ѝ казала каквото и да било.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 1 месец, 26 дни hash: 926d515493 |
|
1. Ся, Фройд го е казал, че всички хора сме по природа бисексуални. Това не значи, че всички ще си загърбим идеалът за семейство и вярност. Просто е фект, влюбването не е нещо толкова кой знае какво. Въпросът е делата ти, дали си способен да живееш с цел и тази цел да я отстоиш докрай.
|
| преди: 1 месец, 26 дни hash: 710da759ed |
|
2. Звучи като добро женско приятелство, като онова в детските години, което нито разстоянието нито лоши думи може да развали не като любовна история и чувства.
|
| преди: 1 месец, 25 дни hash: 344de4c9bb |
|
3. Браво, сродни Души, но ценното е, че и ти си се старала много...
Много хора подценяват това-казват си "ааа изпрати ми се ценен човек" и не се стараят, а Ценното се губи, ако не се държиш Достойно за него.
|
|
