Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Дори да не казвате на никой пак ще ви разберат. Такова нещо не може да се скрие в един колектив. Значи работите от 3 години, но сте заедно от няколко месеца. Да не би да са го повишили наскоро и ти да си проявила интерес към него като го виждаш, че е на висока позиция? Така правят много жени. Винаги харесват началниците си и тръгват с тях. Много рядко някоя жена ще се влюби в обикновен работник, винаги в началниците.

8.   От човек на близо 60 години щастливо женен.

Авторке, имай предвид, че за една жена най-важното нещо в земния живот(след това да повярва и да намери Бога) е да си създаде добро семейство и да възпита правилно децата си, за да израснат добри и благочестиви хора! Така, че мисълта ти не трябва да бъде насочена толкова към кариера и какво ще кажат хората, а трябва да имаш предвид, че главното е семейството!

Така, че според мен продължавай да развиваш тези отношения, но не само на ниво връзка(защото това животно "връзка" е само временно състояние, което трябва или да премине в брак и семейство, или да се разпадне), а на на ниво сключване на брак и създаване на семейство! Разбира се, ако човекът е подходящ за твой съпруг!

Аз съм писал тук няколко пъти какво значи подходящ човек за семейство, специално за теб ще ти го копирам и сега:

------------------------------------

"За да си създадеш добро семейство - трябва да намериш подходящия за теб мъж(и ти да си подходяща за него също! )

Ще говоря за семейството - защото това е едно от най-важните неща в земния живот на човека.

Ето най-важните условия, за да се създаде едно добро семейство:
1. Да имате и духовна връзка.
2. Да имате еднакви(или много сходни) цели, възгледи, приоритети и виждания по най-важните неща в живота.
3. Да се обичате и уважавате, да се жертвате един за друг - това е същността на любовта, да няма егоизъм.
4. Да положите семейството си на здрава духовна основа, която е Христос! Тоест да сключите и църковен брак в Православната църква, за да има Божие благословение над семейството ви и да живеете Богоугодно.

И ОЩЕ НЕЩО МНОГО ВАЖНО!

След като си създадете такова семейство, това не означава, че всичко вече е приключило, и може да се отпуснете и нищо да не правите! НЕ, НЕ СТАВА ТАКА! Животът е бурна река, постоянен път, борба, движение, развитие, ако стоите на едно място - течението ще ви изтласка обратно назад!

Затова и в брака ни всекидневно трябва да полагаме усилия, за да пазим всичко това! Защото любовта трябва да се поддържа! Тя не е нещо, което е даденост и не е стационарна и неизменна! Човек трябва да внимава върху себе си, защото изкушенията и съблазните в наше време са много, и трябва твърдо да им се противопоставя, още в зародиш - като започне от помислите! "

--------------------------------

Всичко това съм го написал от опит, и аз лично съм го спазил! И това РАБОТИ! Не е теоретизиране!

Това е от мен. Надявам се, че ще ти бъда полезен!

Бог да те благослови, укрепи и просветли!

9.   Последния път, в който имах връзка на работа, доведе до мойто напускане. Бяхме на една позиция, после тя се издигна не с работа, а с типичните женски номера. Мазнене и сваляне на шефовете. После направи всичко възможно да ме направи черен и да напусна.
Повече тая грешка няма да я направя никога, ако ще да лязят от любов по мене.
Иначе Гаро е прав, що не се хвана с някой на твойта позиция?
Не падаме от Марс

10.   Поредната еднаква.

11.   9 утре ще я направи тим лидерка, защото му е врътнала фелацио.

12.   Човека си е бил шеф през тези три години, може би беше добре да спомена, че аз също съм на висока позиция, което ми отне немалко време, нерви и работа. За щастие фирмата, в която работя, е читава и не позволяват издигане в йерархията чрез сексуални услуги. Също в предишната ми фирма имах мъж, който беше на по-ниска позиция от мен и се ангажирахме, никога не съм проявявала интерес към някого само заради позицията му. По-скоро повече ме притеснява факта, че ако нещо човека срещу мен не е читав, има властта да си загубя работата. От друга страна, последния път на предишното ми работно място, за съжаление, не сработиха нещата и оттогава се притеснявам за всякакви колегиални отношения. Горчив опит просто.

13.   Значително по-възрастен съм от почти всички коментиращи, те най-вероятно са на годините на дъщеря ми. Явлението любов и секс на работното място винаги е съществувало, било то по време на соца или след банановата революция. Може да съм пристрастен, но тогава, когато бях млад, връзките, като че ли, не бяха толкова меркантилно ориентирани. Веднъж се случи да имам някакъв контакт с едно момиче, девет години по-малко от мен. Не ме осъждайте, не е имало нито секс, не е имало нито целувки, нищо, но не ми се беше случвало. Бяха ме взели запас на лагер на НВО (начално военно обучение). Тогава имаше такова обучение, което беше вкарано в учебната програма в училище, която завършваше в края на десети клас с лагер, имитиращ казарма. Взеха ме запас на такъв лагер. Само пет месеца по-рано бях станал научен сътрудник и никак не ми се искаше да отсъствам дълго от работа. На всичкото отгоре, с моя късмет, бяха ме определили взводен на ученички от елитна столична гимназия. Бях като попарен, в НШЗО само бегло бяхме изучавали психология на войника и нямах никаква, ама абсолютно никаква представа за психологията на момичетата. Връзките, които имах по време на следването, я на морето с "гедерейски" или чешки момичета, не предполагаха задълбочаване в областта на психоанализата. Беше взаимна радост за половин месец. Не бях някакъв сваляч, а средностатистическо момче. Умерено, без особени амбиции, тренирах джудо, следвах радиоелектроника във ВМЕИ (сега ТУ). И изведнъж командир на момически взвод! Та мен, когато ми го казаха, ми се подкосиха краката и все едно ме заляха с вряла вода. Гледам го взвода - хубави момичета, умни, нафукани, имам чувство, че ще се схрускат като бонбон. Горe-долу имах представа от женска физиология, но от психология - пълна нула. Така започна моят лагер. Момичетата се опитваха, ама не само опитваха, да ме манипулират, да вземат емоционален превес над мен. Опитвах се да се консултирам с тяхна учителка, но тя не ме успокои с констатацията, че те не са деца, а вече са почти жени. Та това ме хвърли в ужас. И най-важното, което те, слава богу, не осъзнаваха - те не са военно призоваеми, т. е. не са полагали никаква клетва. Ако някоя реши да седне на плаца, аз освен да се вайкам край нея, нищо не мога да направя. Ако реши някоя да не изпълнява някаква команда, нищо не мога да направя. Добре, че тогава имаше дисциплина в училище, та това даваше резултат. Те от своя страна започнаха манипулации, които основно могат да се разделят на комплименти, критики или манипулации. Като цяло бях много внимателен с тях, никакви предпочитания към една или друга. Правехме имитация на марш на скок, което беше нещо като разходка в близката околност и най-странно, като че ли се сближихме, вече го нямаше този емоционален натиск. Започнаха да проявяват интерес към мен, къде живея, къде съм учил, страшно ли е да си парашутист, какво тренирам, имам ли приятелка, ставаха все по-лични. Опитвах се да спазвам дистанция, стараех се да не оставам никога самичък с една ученичка. Започнаха да ми правят комплименти за фигура, за стойка и т. н. Само едно момиче винаги, когато я заговарях или исках нещо да ѝ обясня, отговаряше "дръпнато". Помислих, че нещо без да искам съм я обидил. Стараех се да бъда по-внимателен с нея, защото забелязах, че тя има някакво влияние върху една групичка. Една вечер беше дневална и отидох да видя дали момичетата са всички по местата си, ама не в спалното помещение, това никога не бих си го позволил, а да я попитам. Двамата се заговорихме, седнали на една пейка срещу спалното. Споделяхме битовизми, какво евентуално ще следва, оказа се пълна отличничка, харесва ли ми работата, какви книги и каква музика харесвам, обикновен разговор. По едно време забелязах, че ѝ стана хладно, но бях в униформа, та отскочих до моята стая и ѝ донесох един пуловер да се заметне с него, а на сутринта ще ми говори. Тогава тя каза нещо, което ме изненада. Нищо от сорта "внимателен си/заговори ми на ти/, не си като другите командири, но не забелязваш хората, които те харесват". В първия момент помислих, че говори за учителката им, с която вечерно време изкарвахме по няколко блуса. Чак когато влязох в стаята, се сетих, че тя говореше за себе си. //Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"

14.   Коментирам като човек, който има опит с връзка на работното място. Бях на по-ниска позиция, но достатъчно добра в йерархията. В някакъв момент неговата позиция стана още по-висока и ми стана пряк ръководител. Вече имахме взаимоотношения по това време, но не особено сериозни. Седнахме, поговорихме и уточнихме какви са очакванията и на двамата - искаме ли да работим за сериозна връзка или това е мимолетно. И двамата виждахме бъдеще заедно. За това аз напуснах, тъй като неговата позиция беше по-добра и перспективна. Аз си намерих друга работа, на по-ниска позиция. Не съжалявам и за миг. Рискът си заслужаваше, вече сме 10 години заедно и нямам никакво колебание, че това беше правното решение. Но дори и да не се беше получило, пак нямаше да съжалявам и го намирам за правилно действие. Това е ситуация, в която човек трябва да приоритизира - кариерата или любовта, ако приемем, че не са съвмесими на едно и също работно място. Така че всеки си поема риска.
Ако работното място позволява връзки между колеги и това не е прецедент, не виждам никакъв проблем. Ще ви бъде неудобно само на вас, и то временно. Останалите колеги ще любопитстват малко, докато се появи друга клюка, а голяма част няма и да обърнат внимание.