Любовен триъгълник
преди: 24 дни, 12 часа, прочетена 873 пъти
Здравейте, пиша ви една 11годишна история. Момиче съм, вече жена и майка на 26г. Всичко започва в ученическите ми години в една компания, сериозни приятели с които все още поддържаме връзка. Едно момче от компанията ме харесваше, аз него не беше ми смотан тогава, харесах си друг малко по голям и необвързан с приятелския ми кръг. Нещата с този втория вървяха добре не винаги гладко, като моя “приятел” ме утешаваше когато си имах проблеми с гаджето и така с времето започнах да изпитвам чувства към него нещо повече от приятелски. Проблем стана когато си разкрихме тези чувства и вече трябваше де се взима решение, тогава се почувствах гузна спрямо гаджето ми, а и този приятел беше свясно момче но все ми малееше и ми беше някак несериозен. Взех решение да си остана с гаджето, а другия разбира се ми се разсърди и блокира. И след това пораствайки този филм сме го играли в годината по веднъж около 9 години подред. Когато ми е много сърдит не излиза когато и аз съм навън с общите ни приятели, после по една или друга причина се случва пак да си говорим и всичко много бързо ескалира и пак трябва да взема решение, което пак не взимам. И така до миналата година, когато си обещах че ще е за последно и ако не се получи продължавам напред. И пак така след дълга пауза започнахме да си говорим и някакси неусетно минаха 6месеца и пак започна да ме напъва да взимам решение. ( През всичките години аз съм сериозно обвързана с другото момче живеем заедно, всичко върви горе долу добре, но ми липсва тръпката и разбирането. ) С този “приятел” не сме били интимни предполагам от страх и от двете страни, но някак си изкарваше от мен чувства и думи които никой друг не може, това също беше от причините ми против връзка с него. (Майка ми беше абсолютно против)И така с моето нищо не правене по въпроса той отново превъртя играта стана емоционално нестабилен и ме блокира и това беше. После твърдо реших, че продължавам напред, забременях, останах с гаджето си. Когато този мой приятел разбра че съм бременна срещнах наистина добро и уважително отношение от негова страна. Към днешна дата не поддържаме някаква по специална връзка, излизаме рядко в общата ни компания, защото той живее в друг град(което също винаги е било пречка), и някак си когато погледите ни се срещнат става така хубаво дори за секунда. Пак ви казвам секс не сме правили, имала съм само една бройка в живота си, но някак си имам голямо желание към този мой приятел. Най - вероятно няма да стане щом до сега не е станало, но имах нужда да споделя. Не знам как да го избия от главата си, не искам да имам чувства и влечение към него, но е по- голямо от здравия разум! Давайте идеи.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 24 дни, 1 час hash: 39b3091657

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Спокойно, всички имаме нещо неизживяно. Нещо, което сме искали, а не сме можели или не е трябвало. С дете вече ситуацията е друга, трябва да направиш разликата между искам и трябва, трябва да подходиш отговорно. Говори открито с неизживяната си любов, кажи си и си разкажи всичко, да си каже и той. Бъди категорична и обърни страницата, гледай си детето и го остави и него да си нареди живота.

 

...

преди: 23 дни, 21 часа hash: 1bef4cdf29

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Извинявай, но си заслужаваш съдбата. Накрая заслужаваш с нито един да не бъдеш. На такива като теб им викат кухи лейки.

 

...

преди: 23 дни, 20 часа hash: a75a2df8aa

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   За съжаление проблема в голяма част е при теб. Ти си във връзка, но си поддържала отношения с човек към който имаш тръпка и в пряк текст казваш че имаш желание към него. Не изглежда да имаш много любов към настоящия си мъж, и не разбирам как в подобна ситуация изобщо си решила да родиш. Причината да ти завърти главата този "приятел" е чисто психологическа - нестабилните емоционални връзки са по-интензивни, и оставят впечатление че има силна "тръпка". Подобен феномен се наблюдава и при двата пола, не си уникална в това. От друга страна си в отношения в които по твои собствени думи ти липсва разбиране. Да продължаваш връзка от която не си удовлетворена, защото ти изглежда сигурна, не е признак на емоционална зрялост. А да определяш някой за "несериозен" години по-късно защото бил такъв като тийнейджър е несериозно от твоя страна по-скоро. Междувременно този който ти е "тръпка" е запълвал емоционалните ти нужди, като в някаква степен е поддържал връзката ти с другия. Без него сигурно щеше да се чувстваш по-неудовлетворена от гаджето си, колкото и парадоксално да звучи. Съзнателно или не - ти на практика си го използвала емоционално, при което е напълно нормално да бъде ядосан, което си възприела като "емоционална нестабилност". При отношения с толкова излишна драма бих препоръчал да зарежеш и двамата, но вече имаш дете и положението става съвсем различно. За съжаление такива влечения не се надвиват единствено с разум, необходима е промяна в начина по който осмисляш чувствата си. А постигането на емоционална зрялост отнема доста време. Като за начало, добър вариант е да поработиш върху комуникацията и интимността с партньора си. Вкарай повече тръпка във връзката ви, вместо да мечтаеш за неизживени неща. Това че сте заедно дълги години не значи че не можете да изненадвате себе си или да правите вълнуващи неща. Разбира се има риск опитите ти да не получат взаимност - тогава настоящата ти връзка вероятно е обречена така в дългосрочен план, защото по всичко изглежда че искра между вас липсва.

 

...

горе^

преди: 23 дни, 17 часа hash: 8c063c8dd5

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Типичната история: пред истинската тръпка и сигурната партия избирате сигурната партия и накрая ревете за неизживяната любов.

 

...

преди: 23 дни, 3 часа hash: 01f0315451

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

6.   От авторката: Харесвам си живота, и не съжалявам за съдбята си, щом сме живи и здрави всичко друго евентуално може да бъде поправено, но пък и да не е не е кой знае какво нито съм първата нито последната. Благодаря на всички отделили от времето си, прочели и коментирали историята ми.

 

...