Споделена история от Любов и изневяра |
За една голяма любов и случайна среща в метрото
преди: 1 месец, 21 дни, прочетена 606 пъти
Историята ни започна началото на 2019 година, запознахме се на едно съзтезание и мисля, че беше любов от пръв поглед. Тя беше още ученичка в Бургас, а аз студент втори курс в София. Беше точно на именния й ден и това беше и повода да й пиша още преди съзтезанието даже да е свършило. Химията се усети почти веднагически, писахме си и си писахме почти нон-стоп, много бързо се превързахме един към друг и знаехме на къде отиват нещата. Голяма любов ми беше, знам, че и аз за нея бях. Много неща си казахме, споделихме и подарихме през това време, признавам, че тя беше много по-креативна от мен в това отношение, и до ден днешен пазя нещата, които ми е давала. По нейни думи й бях първата голяма любов, както и й бях първия с който е била. Аз вътрешно знаех, че тия отношения рано или късно ще приключат, но някак си като те хване любовния вирус не мислиш много много за теза неща. Имахме някакви моменти където се разделяхме, блокирахме, после се събирахме и т. н. детски истории от моя и от нейна страна. Последствие разбрах от нейна приятелка, че нещата са били много по дълбоки отколкото аз съм си мислел. Много емоционално е приемала всичко случващо се между нас, много караници е имала с техните, много е плакала за всичко, а аз даже не съм знаел, тя никога не ми е казвала. И така до началото на 2020 – помня последния път, в който я видях, беше точно когато започна локдауна. Бях в София и тя ми звънна и ми каза, че е оплашена, и че иска да ме види - помня как за няма и час бях вече на гарата и след 6 часа бях в Бургас, видяхме се, прекарахме време заедно, поговорихме, спах вечерта в Бургас и на следващия ден ме изпрати до Лилито на центъра - това беше последния път, в който я видях, е поне до онзи ден в метрото. Малко след този момент заради пандемията не можехме да се виждаме, всички помните какво беше. Потдържахме си отношенията, но пак след няколко емоционални състояния спряхме контакт и това беше, писах й след това един път и проведохме разговор по телефона, в който се скарахме и тя ме блокира. През годините съм пробвал да се свържа с нея няколко пъти, но посрещах само блокиране. Оставих я да си живее живота, нямаше какво да направя повече, но вътрешно така и не я преживях. Тя игра голяма част от живота ми след това без даже да знае. Винаги съм вярвал дълбоко в себе си, че пътищата ни пак ще ни срещнат, е ето че се случи. Видях я случайно в метрото, и тя ме видя. Стаписах се, не знаех как да реагирам – да й кажа здрасти ли, да я догоня да поговорим ли, не знаех какво да направя, защото не знаех как ще реагира и просто си тръгнах. Няколко дена не спрях да мисля за това и реших да я потърся пак, писах й на единственото място където намерих да не ме е блокирала – по револют, хаха, еми блокира ме и там. Мисля, че това е края на опитите ми, като не иска - не иска. Не мисля, че каквото и да направя ще доведе до различен резултат. Винаги съм се чудил на историите на бабите и дядовците ми, където някак си магически всичко се получава и двете страни преглъщат еготата си, явно времената са различни вече. Обичам я още, липсва ми, искам да й покажа в какъв мъж съм се превърнал, даже и да е само като стари познати, но не знам какво да направя повече, наистина не знам..
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 1 месец, 20 дни hash: 7ef30bbb45 |
|
1. Знаеш къде живее, в никакъв случай не я притеснявай с физическо присъствие, но и напиши едно старо модно писмо на хартия.
Спомени и, че от други хора си разбрал, че тя е изживявала моменти, за които не си знаел тогава.
Напиши и всичко, което искаш. Пусни писмото и дотам!
Ако тя реши нещо да ти каже-добре, ако не- щенаеш, че си опитал всичко.
|
| преди: 1 месец, 20 дни hash: 3bb1bf62c2 |
|
2. Студент втори курс с потресаващ правопис.
На момата и е дошъл акъла да не се занимава с теб. Имали сте флирт, кекс и дотам. Много сапунки си гледал, много се изявяваш като трагичен влюбен. Отде знаеш, че е ревала и се е карала като не ти е казала нищо? Доста психарско звучи това с писането навсякъде.
|
| преди: 1 месец, 20 дни hash: 535fb9ee54 |
|
3. Кажи сега в прав текст какво толкова я нарани, че след 4 години още да не ти е простила и да не иска да те вижда и чува? Когато имаше нужда от теб, ти се уплаши и избяга, както се уплаши да я срещнеш в метрото? Това е, нали? Ако е това, напълно я разбирам девойката.
|
| преди: 1 месец, 20 дни hash: 45bd0497f8 |
|
4. Всички момичета се хващат с първия си, който да държат като резерва докато намерят по добър. Ако после някой се чуди кой завърта колелото на разврата.
|
| преди: 1 месец, 19 дни hash: 61668a796b |
|
5. Ти защо не отиде да я поздравиш.
|
...
| преди: 1 месец, 19 дни hash: c18fc6785c |
|
6. Чета тук (поради обективни причини) и не мога да повярвам... честно ти казвам. Оставяш ме без думи... М. Л.
|
|
