Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

7.   През цялата връзка си го гледала недоволно и си гледала всяка негова крачка да сгафи, за да натякваш. Накрая и това не ти е доставяло удоволствие, решила си да го накажеш, да си тръгнеш.
Копелето заслужава да се гърчи, мизерник, пропадняк, да те моли за прошка да се върнеш, да се промени по твой избор и желание.

И ето че живота ти е дал своите уроци.
Няма значение дали е женен, дали изкарва пари, къде живее. Животът ти е показал че е много лесно да си тръгнеш, трудно е да живееш с изборите си. Той не е направил нищо лошо против теб, ти си успяла да го злепоставиш навсякъде какъв скапаняк е, недоволна, уверена, безкрупулна. Кой говори лошо за човека който обича? Че като към него си се държала така, как ще се държиш с всички останали?
Не си успяла да осъзнаеш важните духовни неща с човек който обичаш, как ще е мислиш с някой друг, който ще е просто удобен?
Колко пъти мислиш че човек може да обича, да мисли за някой?

8.   Ти трябва да поработиш над ниската си самооценка, но е много трудно да го направиш сама, затова ти препоръчвам психотерапевт. Трябва да говориш ссъс специалист, за да повишиш самооценката си. Ти сега оценяваш себе си като достойна за един вехтошар, грубо казано, а не за нещо по-добро и оттам зацикляш в тази стара история.
Пусни въображението си в действие и си представи как го задраскваш с един огромен Х (хикс) в съзнанието си, всеки ден преди ставане и на заспиване прави това, представяй си го умствено и веднага след това начертавай един огромен хикс пред него. Прави това докато изчезне от съзнанието ти изцяло. Помоли се в църква, отиди на екскурзия, купи си книга, тръгни на фитнес и всичко ще отмине. Но все пак ако и това не помогне, говори с психотерапевт и не го избирай по препоръки, а търси в нета и се довери на шестото си чувство.

9.   Не знам какво да те посъветвам, дано намериш покой и щастие!
Преди няколко години жената, която обичам, си тръгна. Страдах, после реших да дам шанс на други. Опитах няколко пъти връзка, но само се чувствах по-зле. И спрямо мен, и спрямо момичетата не беше честно.
В един момент се отказах. Щом не съм достатъчно добър, за да задържа жената, която обичам, значи не заслужавам жена и това е. Взех си куче, започнах да ходя по проститутки. Фокусирах се над кариера, спорт, пътувания. Вече “връзките” ми са с уговорка само за секс. Дадох си обещание да не се обвързвам, освен ако не обикна друга така. Ни минаха пет години и не знам дали е възможно.
Но откривам удоволствие в малките неща - успехи в кариерата, пътувания, благотворителност и обичта на животинчето до мен.
Успех, авторке!

10.   Авторката пише. Изброявам всички тези неща, за да не видите, че не мисля като голяма част от жените (а и мъжете) за угодата, просто наистина неговото граничеше със заболяване, но тогава съм била в 20-те си, не знаех какво е ОКР. Исках да кажа, че той нямаше лоши страни - поддържал си е личната хигиена винаги, готвеше много вкусно и кухнята беше чиста, с храната внимаваше. Аз дори не съм била маниак на тема чистота, след него станах. Но съм научена от малка, че всичко се подрежда след разхвърляне, нови покупки и така, а къщата се почиства цялостно поне веднъж седмично.
В неговия наследствен апартамент беше като Сървайвър. Никога не ми е пукало за пари - едни нормални условия за живот, моя приятел тогава и бъдеще заедно, това исках. Разбирате ли прашни кутии, въдици, сувенири, вехтошар беше и цялата спалня без леглото беше отрупана, както и холът и коридорът. Аз на своя глава щях да почистя, но той ми се караше тогава и не даваше, казваше, че за него за важни неща, които някога ще му потрябват. Говорим сигурно за 1000 вехтории. Това ми отключваше стрес и тогава бях повече гневна. Идвал е в нас, няма какво да намърля, но живеех с нашите. Той този апартамент си използваше за вехтошарството. Знам, че раздялата за него беше тежка и нелепа, но не е задържал лоши чувства.
Преди него има разлика, че съм била влюбена, но не съм обичала, нормалните младежки истории докато той беше като ангел. И не съм го унижавала, абсолютно не съм го обиждала, а съм се молела да оправи. Пред никого не съм клюкарела за състоянието тогава на апартамента му. Явно жена му и други хора наистина са помогнали, все пак тогава е бил сравнително малък, но аз нима нямах търпение - 3 години трупаше и не променяше този навик, а обещаваше. Когато взимах нещата в свои ръце, той почваше "как ще се чувстваш аз да ти преподреждам или изхвърлям твои работи". Последните години минават бързо и безполезно, изключително празно без него.

11.   На твое място и аз нямаше да издържа да живея сред боклуци. Имам близък роднина, който не изхвърляше нищо. Когато почина, в апартамента му беше страшно. Наложи се буквално да го изринат. Това е болестно състояние. Аз не бих могла да живея с такъв човек. Как разбра, че се е променил? Ходи ли у тях?

12.   Номер 7 - злобен и нереалистичем коментар.
Не знаеш какво е да живееш с човек, който трупа, докато не ти дойде на главата. Авторке, помисли -толкова те е травмиращо това, че и до ден днешен чистиш като луда. Не позволявай на озлобени женомразци да те нападат, тук специално случаят е съвсем различен и полът няма значение. Не си виновна ти, болестно състояние е това и сериозно влошава качеството на живот, защото съжителите се принуждават да прескачат пътеки, да не изхвърлят нищо и. т. н. Дали просто новата му жена е приела начина му на живот или в действителност той има подобрение, няма как да знаем, но едно е сигурно-при вас не се е получило, имало е основателна причина и трябва да продължиш напред. Всеки път, когато ти стане гадно, се сети за боклуците.

13.   По принцип имам лековат характер и винаги съм мислил, че не представлявам никакъв интерес за момичетата. В гимназията беше ясно, пъпчив като корнишан, слабо, но жилаво момче, казваха, че съм умен. Дали е било ум, не знам, или е била силна памет. Отличен ученик, но никога пълен - хич ме нямаше по езиците, особено в писмен вид. Толкова се смятах за грозен, а най-вероятно съм бил и такъв, че не смеех да се доближа до момиче. Може би затова и животът ми беше един сив и скучен - училище, джудо, учене на уроците, четене на книги и отново същото. Дните и месеците си приличаха като вадени под индиго. Иначе харесвах много момичетата, но грозотата е сериозна бариера за по-близък контакт, иначе със съученички обичах да говоря по телефона (не ме виждат), но най-често ме питаха за решението на някоя задача. Както всички момчета, кандидатстване, приемане във ФРЕ (факултет радиоелектроника) към ВМЕИ "Ленин" (сега ТУ) и както се казва, "на есен с песен към родната казарма". Може би това лято преди казармата разбрах, че е възможно пък да съм съвременна версия на Квазимодо. Тогава значително по-възрастна от мен жена каза нещо, което даже не съм и предполагал, че е възможно - че имам много хубаво момчешко тяло и сигурно момичетата край мен ме харесват - горчив смях, но лошото беше вече факт - едно (тогава) момче с понижена или занижена самооценка, каквато си остана и до сега. Споделям тези мои терзания и някои изживявания, а тя, като всяка високоорганизирана работохоличка, отговори нещо от сорта: "Я стига си се превземал, та край теб винаги е имало жени, включително и мои колежки от следването. Съпругата ми е от същия факултет, отличничка на випуска и много добра математичка на инженерно ниво. Три години по-малка от мен. Добро кариерно развитие - технически директор в голяма фирма. Та нашата дъщеря е по-възрастна от авторката и тя е амбициозна като майка си, но в нея има и нещо манипулативно, един нежен натиск в живота от нейна страна. И тя, като авторката, имаше дълга връзка с един лигльо, за който твърдях, че е такъв, но всички жени от различни поколения - говоря за майка ми, тъщата, съпругата ми - бяха на негова страна. Коментари от сорта "ти да не искаш да всички като теб да са карали тежка казарма по време на соца" и т. н. С една дума, аз виновен и глупав. Е, разделиха се, пак аз виновен, защо не съм го разбрал, а аз имах желание да го "пусна" по стълбите. Е, сега има друго момче, което пък е интроверт и той е програмист и то успешен. Абе живот, все някак трябва да се живее. Не сме от "богоизбраните", тези гнусняци, висящи по медиите, които ни обясняват как над нас е изгряла зората на неолиберализма и еврогейската демокрация. Алекс. //Fallschirmspringer//-- Десантчик--

14.   Абе ти си вече на 38 години и още мислиш за някакво бивше гадже. Това е абсурдно. Стара мома ли искаш да си останеш. Аз на твое място щях да родя от първия срещнат поне едно дете да имам. В момента съм на 36 години и забременях набързо от един чужденец, за да имам бебенце. Това ми е най важното нещо в живота. Не ги разбирам жени като тебе, нямаш с като да правиш секс ли? Отиде в клиника ако трябва. Няколко стотин лв е една инсуминация. Имай предвид, че и да забременееш нищо сигурно няма, защото към 40 години и нагоре жените започват да правят спонтанни аборти много лесно. Ти можеш да забременееш веднага, ама да задържиш детето започва да става трудно, така че побързай, вместо да мислиш да групости. Мъж можеш са си намериш и на 50. Сега трябва да имаш съвсем други приоритети - децата.

15.   До 12 от 7.
Не, коментара ми не е злобен, реалистичен е.
Той си е той, несъвършен като всички нас. Тя е направила избор, прибързан, сега плаща. Този може да се е променил в ръцете на търпелива и подходяща жена, очевидно се е променил.
Забелязал съм че най-критичните и недоволни жени са тези, които бързат всичко да се случи днес или утре. Един ден живота ги научава че не трябва да бързат и тогава осъзнават, че нещата са можели да са други. Ако са подхождали по друг начин, нито е щяло да се стигне до тук, нито да сънуват и мислят за призраци от миналото.
И пак не разбирам тя как ей така разнася кирливите му ризи на непознати. Грозно е, недостойно! И всичко това за да и стане малко по-добре, да не страда защото не може, защото предпочита да сложи на пангара главата на любимия, да я отсече, но не и да замълчи и да търпи, което е признак на зряла любов, а не на инфантилизъм.
Все едно аз да ти кажа, че всеки мъж познава и е бил с жени, на които са им миришат органите до степен да ти люти на очите, често не от слаба хигиена, а от прекалено използване, но не си прочела някой да го напише в прав текст. Мъжете са много по склонни да мълчат за недостатъците на любимите от обич и любов и това не ги прави глупави, прави ги достойни.
Често жените са изпростяли до толкова, че се мислят за адски умни, а не разбират тези елементарни неща, за морал и човечност да не говорим.
Авторката не става, съжалявам но това е факта.

16.   И аз като минала по този път, ще си позволя да ти дам съвет. Не гледай в миналото, а в настоящето! Намери човек и роди дете. Да не съжаляваш някой ден като мен!!!

17.   До номер 7, пак от 12. Радвай се, че такова нещо никога не е било до главата ти, защото не можеш да разбереш. Не го обръщай на война на половете-наистина ли ми казваш, че ако обичаш една жена, ще търпиш да трупа, да не можеш да поканиш гости, да минаваш по тесни пътеки, да помни кое си е сложила и да не ти дава да изхвърляш нищо? Понеже смяташ, че мъжете са по-алтруистични, ще си готов ако не се оправя да имаш деца от нея и те потенциално да живеят така и да ѝ спазват правилата? Не говорим ли наизуст всички в тази тема, откъде въобще сте сигурни, че този човек се е оправил с новата партньорка? Не ви ли е хрумнало, че е възможно дори родителите, в стремежа си синът да има семейство и деца, да са му оставили място, където да трупа ако имат имот, а да живее отделно например със семейството си, докато не напълни и не почне и там. Дано аз да греша и да не е това случаят, много по-добре ще е да е намерил решение и да се е променил, но статистиката не е положителна за такъв вид травма. Отключил го е от нещо, емоционално му е тежало на душата и е започнал да запълва с вещи. Защо авторката да не става, не си ли се замислял, преди да я съдиш, че може би именно чувството на вина и всъщност обич, което е изпитвала към човека, не ѝ е дало силата да продължи и тя да има семейство? Знаеш ли какво е да обичаш човек, на когото не можеш да помогнеш? По-добре да не се случва на никого от нас. Авторката е платила досега достатъчно за прекъснатите си отношения, време и тя да опита да бъде щастлива. Авторке, дори жена му да го е променила, се радвай, че той сега е добре- макар че никога не е ясно променил ли се е въобще. Ако да, тогава няма защо да се чувстваш виновна -не си могла да се справиш, човешко е, платила си достатъчно. Търси своето щастие- по-зряло, по-осъзнато, този път може би и сама ще си по-разбиращ човек. Не се обвинявай за границите си, съвсем нормални са били. Желая ти успех.

18.   Как е разнасяне на кирливи избори, като не давам никаква лична информация за самия мъж, а отгоре-отгоре. Просто споделям от мъка, къде видя с имена да го обиждам, пред никой познат никога нищо не се е разбрало.
Как се сетих сега за него, края на януари започнахме връзката си през 2008 и сега е този период. Споделям анонимно, както пред терапевт, което ще е следващата ми стъпка.
Другите жени не знам как мислят, но аз бих могла в една празна, но чиста колиба да живея с чиста достатъчна храна и няколко чифта дрехи. Да споменавам ли, че имах чувството, че колкото и да ме обича и да има широка душа, обичаше вехториите си повече. Какви ли не неща, само боклуци нямаше да се завъдят хлебарки или мишки, но всичко друго - отрупано. Пребиване по коридорите, прескачане на пътеки. На него всичко му трябваше - от свещници, до кутии с безброй сервизи, плюшени играчки от поколенията на дядо му до неговото. Щях да наема със свои пари хора, да се изчисти, складира и това многократно предлагах, той скачаше "после как ще си намеря нещата". Сякаш лудата бях аз. И въпреки това не се правя на жертва, разбирам, че и аз имам вина, че тогава не знаех, че това е психологически проблем, толкова дълбок, че не знаех точния начин. Тук редовно се дават съвети, при мъж или жена, които само мързелуват, едва ли не половинката да се спасява. Интересно на мое място, тогава затрупани до шия, какво щяхте да правите, без значение пола?
Преди него не познавах други такива хора, само по предавания съм виждала. В последствие разбрах, че и други има, но обикновено възрастни самотници, хора, които нямат възможности, нещо от този род. Прахосмукачка нямаше как да мине 3 от 4-те пространства (без кухнята).
Смятах да го заведа у нас и да живеем там, но той не искаше нито с негови, нито с мои родители. Не позволяваше неговите да видят каква е ситуацията в апартамента само две години след като е живял там. У нас винаги е пазил чисто и не е мъкнал неща, но казваше, че всичките му вещи са в този дом.
Към днешна дата, знам, че в този дом не живее, а до курорта и от качените снимки изглежда много прилежно. Собствените му родители от този навик бяха вдигнали ръце, защото не можеха да му се наложат, почнал е от непълнолетен.
Един огромен минус затри купища плюсове и това ми тежи, да.

19.   В миналото няма смисъл да се гледа, важно е бъдещето да е върхът.

20.   До 17, 12 от 7 Статистиката? Коя статистика?
От това което виждам, тя се интересува от него и продължава да дълбае. Обича го? Супер, но като повечето го е разбрала след раздялата. Раздяла която тя е поискала.
Тежало и е преди това, сега и е непоносимо, очевидно. И не става дума за него, защото той не я е наранил, не е направил нищо против нея. И няма значение какви фантазии и сценарии развиваш, очевидно има жена, която го е избрала такъв, какъвто е! Авторката не го е, изоставила го е, той вероятно е страдал доста, сега има право на живот, хубав такъв.
А тя седи и се излага. Излага се защото го е зарязала по нейно усмотрение, има право, не можем да я съдим. Но всичко след този избор е смешно, защото търси нещо за да и стане по-добре. Иска да говори за него унизително, умалително и рова е всичко друго, но не и достойно.

21.   Авторке, сега ти е много лесно да рационализираш нещата, че, видиш ли, човекът имал психически проблем, а реално в теб е основната вина за разрива. Подобни проблеми се разрешават с любов, разбиране и търпение, а не с упреци и ултиматуми, както си постъпила ти в своята незряла младост. Решението е било много просто - да се преместите в къща извън града, където да обособите някое помещение за склад и в другите да държите ред и чистота. Но не сте се обичали достатъчно за подобна крачка.

Не сте били един за друг. Човекът е бил просто важен урок за теб, а най-вероятно и ти за него. Пусни го да си отиде, вземи си бележките от случилото се и като срещнеш Твоя човек в близкото бъдеще, не повтаряй същите грешки. Това е.

22.   ОКР е обсесивно-компулсивно растройство. Потърси през google търсачката и ще ти излязат статии за него.