Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

8.   Време е да се запишеш на ролкови кънки

9.   На мен от работата почти не ми остава време за личен живот и това адски много ми тежи. Всичките ми опити да намеря друга на този етап удрят на камък, или не ми се обаждат от никъде или ако се обадят условията не са добри, ако пък са не искат да чакат тепърва един месец да пускам предизвестие. Малкото приятели, които имам не бях виждала от месец. Искам да срещна и любовта и да създам семейство, но ако съм на това работно място не виждам как ще стане.

10.   Има толкова много групи по интереси, събития, развлечения, екскурзии в нета, потърси сам. Можеш да си вземеш куче като ти е много самотно, като го разхождаш също може да се запознаеш. Но ако не си контактен не очаквай кой знае какви резултати.

11.   Дълги години работих много яко, така да се каже. Изкарах доста пари, инвестирах в имоти, но загубих всякаква връзка с приятели и познати. Не съм много интересен като личност, не пия, не пуша. Имам едно излзизане в седмицата, но хората с които се събирам са много токсични и как да кажа, не мисля, че някой е приятел на другия. Познати имам много но до там. Израстнал съм само с един родител - само с майка, която няма никакъв, ама никакъв капацитет, пълен боклук. Баща нямам. Може би и това ме е облъскало до известна степен. Аз съм свестен, може би льохман, но съм свестен. Това е

12.   Смени работата. Няма как да се чувстваш добре, когато по цял ден си само вкъщи. Поне като работиш в офис ще има някаква социална среда. Всичко останало от теб зависи. Казвам го така, защото аз съм интроверт като теб, и аз не обичам по-големите компании и шумните места. Като цяло в днешно време приятели се намират трудно. Беше ми предложена работа от вкъщи, но не я приех, защото това съвсем щеше да не закопае. Сега поне всеки ден общувам с колеги поне минимално, приготвям се за работа и не стоя по пижами по цел ден в нас.
Ж24

13.   Честно казано, преди време ходих на няколко активности (така да ги наречем) като бягане за здраве, занаятчийски кръжок. Не искам да прозвучи грубо, но хората които посещават са някакви несретници, сякаш второ качество... много грозно го написах, но ще дам пример - жени, непривлекателни, дебели с къси коси, изле облечени, уб арт хора -нечистоплърни, но пък за сметка много нахални, явно си търсят секс... няма лошо, разбира се. Мъжете, ами не стават за компания или приятели - флегматични хора, безработни, лепки нз. Малко изглеждаха като клубовете по терапия в "Боен клуб". Не се чувствах добре, не ми беше интересно с такива хора... може би ще ме опректенте, че хем нямам среда пък и избирам, но не е така - искам контакт със средно статистическите хора, нормалните, дето се вика да не те натоварват с проблеми, а да си прекараш добре, да научиш нещо.

14.   Това е проклятието на днешното време. Искахме западноевропейския стандарт и го получихме. На запад от както се помня са социално дистанцирани.
Навремето в България бяхме от най-здравите и финни нации, нямаше затлъстяване, нямаше проблеми, докато западняците винаги са били по-грозни, по-пълни.
Искахме да ги догоним и успяхме. Все по-често българи отиват в Сърбия, тъй като все още не са поробени по европейски и виждат как живота кипи, как се усеща онази вече забравена традиционна атмосфера, която имаше тук и ти става едно такова приятно.
Всичко се корени в плановете, микро мисленето, не в голямата картина. Тоест навремето всеки познаваше комшиите си, в кварталите всичко се познаваха и имаха среда. Това носеше със себе си и отрицателни страни, но хората се социализираха. На Великден, по нова година се събираше целия квартал, хората се познаваха и това носеше уют и усещане че си социално забележим.
Сега хората не си общуват, не познават кой живее срещу тях, интересуват се само да не бъдат прецакани, да не хванат да се натоварят, държат се резервирано.
И ти авторе си част от това, начина по който си изградил живота си, битието си и виждаш някакви проблеми във всички които те заобикалят, но иначе ти се общува по принцип. Искаш да излезеш, но си задушен от собствените ти предразсъдъци и сам осъзнаваш че с това мислене нещата няма да се получат.
А то ако се замислиш, ако излезеш и си кажеш две думи с някой, за какво ще са тези две думи? Няма как да тръгнеш с натрапчиви мисли и от това да излезе нещо кой знае колко значимо.
Излез, заговори някой просяк, попитай го от какво има нужда, да му дадеш някой лев или да му купиш нещо за ядене. Накарай го да ти разкаже някоя история от живота му, ще останеш изненадан че повечето бездомници не са онези отвратителни твари които не искаш да виждаш и за които не искаш да знаеш, ще разбереш че някога са били други, дори значими хора, на които живота им се е разпаднал.
Не можеш да искаш човещина авторе, когато не си готов да дадеш същото.

15.   Запиши се на танци някъде