Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

7.   До какво водят ниското самочувствие и комплексите.. "Неудачник"... "мъж не ме е поглеждал като жена.. "... "живея като скот".. И затова ще изневерявам с първия срещнат. Логика да искаш.

Виж сега, самочувствието е нещо, за което всеки сам трябва да се погрижи. Не може да чакаш да падне от небето. Работиш върху себе си цял живот. Образование, обща култура, физическа форма, трудов стаж, контакти. Ти, какво, гледаш някакви хубави и успели хора наоколо и си мислиш, че са се родили съвършени, нямат никакви човешки проблеми и някой им е гарантирал късмет във всичко до живот? А замисляш ли се, че някой гледа теб и може да иска твоя живот, например?

Семейство и деца също не се създават ей така, като част от списък за пазаруване. Подбира се партньор, разговаря се открито с мъжа преди такива крачки и тогава се действа. И ако не се разбирате ("Крещи ми се непрекъснато"), не е срамно да се разделите като големи и сериозни хора. Детето пак можете заедно да си го гледате, това вече са съвсем други отношения.

И това, че "Нямам лев да си тръгна" е просто безумно за пълнолетна жена в наши дни. И че не можело да се върнеш при родителите. Не бих допуснала дъщеря ми да търси при такива проблеми квартира и помощ другаде, а не при мен. Нищо, че е голяма, нищо, че не ѝ се е получило.

И ако сериозно искаш успешно обучение и работа, по-добре се съсредоточи там, а не колко бил готин обучаващият или шефът. Не е професионално и е много жалко. Като жена го казвам. Там си, за да учиш и работиш. Сега това трябва да ти е приоритет.

8.   Всъщност май не ми е до никакви изневери.
Не съм такава. Отвращавам се от подобни падения.
Но се замислих, че ако не бях толкова принципна, отдавна щях да намеря изход, а не да търпя подобно отвратително отношение и аз не знам защо? ! Не е от мазохизъм.
Просто съм смачкана, емоционално и психически.
Трудно ми е да вдигна глава, оставих се на течението.
До онзи момент, в който стъпих в тази фирма, помагаща на затънали като мен, да намерят работа.
Попаднах на хора в моето положение, бяхме хубава група.
Но с нас се зае чиновничка, която беше там за отбиване на номер. Да чакаш помощ от нея, все едно да чакаш от умрял писмо.
Помня колко ме изнервяше нейния непукизъм, абсолютната й безнаказаност и безочливо отношение към останалите - към мен беше мазна, защото имам дар слово и си държах езика зад зъбите. Но унижаваше колегата по неволя, че се държал като ръб (? !? ), изразявал се прекалено махленски, нямал необходимите качества, но развявал големите претенции???
Моля? Нагло се подсмихваше пред безработната адвокатка, която толкова ми импонира, закопаваше я с думи, че много си е повярвала, да посмали малко.
А тя самата всъщност беше дошла да ни помага или да ни трови живота? !
И с едно друго момче от групата, чиято фирма за продажба на топлинни помпи фалирала след 8г дейност, взехме да се бъзикаме за нейна сметка, беше един релаксиращ смях преди една от сбирките ни, а ни идеше да я мацнем дружно.
Аз тогава казах, че една от безработните дето непрекъснато пуска ценна информация, е по-полезна от чиновничката. Която обаче явно ме чу тогава и впоследствие ядно ме изхвърли от програмата. Щото от истината боли, нали? !

Обаче преди да стигнем дотам, се запознах с човека, който ще ме обучава, щото е колега по професия на чиновничката, но в съседна фирма на същия етаж. Така го и видях за първи път преди 4 месеца като отидох на място уж за среща с онази дето впоследствие ме изхвърли, но тя пък се обади, че отлага.
И бях съвсем сама на етажа и беснеех вътрешно, когато се появи той в рамката на вратата и така се заговорихме и запознахме.
Веднага ми допадна непринудеността, усмивката и както беснеех, гнева ми изчезна за секунди, предразположи ме и стана ясно, че работи там, но с онази не контактуват, той си е в другата фирма.
Видях го още два пъти след това, между две врати, набързо, даде ми информация за работа, помогна ми повече отколкото чиновничката за два месеца.

Харесах го от пръв поглед и не спрях да си повтарям, че нямам право да залитам по чужд мъж.
Работата му е да предразполага и да помага, не е заради мен, знам се колко съм “неустоима”.
Иска ми се да ме притисне между две врати, но не с приказки за работа, а без думи, но кой ли ме пита? !

Като ме изхвърлиха като мръсно коте обаче, си отдъхнах, първоначално. Повече няма да стъпя там и няма как да го видя. После обаче ми стана криво. Но избутах тази мисъл назад в съзнанието си.
И се зарових пак в обявите за работа.
Имам предишен опит на сходна служба и се кандидатирах за работа по обява броени дни след изхвърлянето ми.
Предложиха ми да ме обучат и стана ясно, че става дума за фирмата на моя човек, на мястото където се запознахме, ще си гукаме значи с него под носа на онази кобра…
Направо кръвта ми завря.
Трябваше да седна, за да се успокоя.
Всички женски отпадъци (знам ги понеже се изредиха все така некадърно да ни занимават с глупости) са колежки в на онази фирмата. Събрали се един дол дренки.
Моят човек е самотната бяла лястовица от другата фирма дето има нужда от нови колеги. Ето ме бе, пич, пристигам.
Научи ме на всичко, което умееш :-))
Като си мисля за него, виждам добронамереност и усмивка.
Би било прекрасно, да работим добре заедно.
То аз за друго надали ставам.
Лошото е, че онази ще е наблизо и ще ми трови въздуха. Двете фирми май делят една кухня по обяд да си топлят манджите.
Каквото такова.
Лицемерието дето хич не го мога, трябва да бъде усвоено до ниво висш пилотаж, за да оцелея сред злобарки, няма как.
Освен ако не ходим с колегата да ядем навън, ха-ха.
Искам да я хвана яко тази работа, за другото ще мисля после.
Ще пиша като мине обучението.

9.   Е то от всичко описано излиза, че ти си някаква странична наблюдателка на живота си и вечната жертва. Всичко описано е резултат от твоите избори.
Не си обичала мъжа си, съответно и той не те е обичал. Очакваше нещо различно ли? Искала си дете, имаш дете. Това, че си обгрижвала всички и нямаш стаж е твоята версия, може да се каже и че не си работила, защото си чакала мъжа ти да те издържа вместо да се хванете и двамата да градите семейството. И с родителите си щом не се разбираш, предполагам, че проблемът е в теб, няма как всички около теб да са гадове, а ти - невинната жертва.
А този, за когото се гласиш да работите заедно, може и да те харесва, може и не, но не храни големи надежди за него, защото може освен всичко описано да те изритат и на улицата, тогава съвсем ще цъфнеш и ще вържеш. По-скоро учи занаята, за да станеш поне малко самостоятелна и независима.

10.   Авторке, изневери се случват по много причини, можеш да прочетеш съседната тема: "Защо мъжете изневряват на красивите жени"

Виж сега авторке, ти сама си объркала своя живот като си се омъжила за човек, когото не обичаш и който явно не те и уважава - което вече е лошо, само и само, за да имаш дете. Но каквото и да се е случило - НИЩО НЕ Е СВЪРШИЛО!

И животът ти не е загубил смисъл!

Обяснявам ти защо:

Защото смисълът на земния живот е: човек да се подготви за вечния!

И животът не свършва със смъртта, защото смъртта представлява просто отделяне на душата от тялото, и умира само тялото, а душата не може да умре! Понеже човекът е създаден от Бога с безсмъртна душа и за вечен живот.

Бог е Вседържител и Той със Своя Божий промисъл управлява и промисля за целия свят, за всеки един човек. И косъм от главата ни не пада без Божията воля или Божието допущение.

Бог върши всичко за нас с една цел: да познаем Бога, да се обърнем към Него, да заживеем Богоугодно и да спасим душите си! Защото този живот е временен и е само подготовка за вечния живот. И ние сме създадени за вечен живот, който не свършва със смъртта. Но е много важно как човек е изживял земния си живот, защото на Страшния съд всеки човек ще бъде съден и ще се определи дали да отиде в ада или в рая(с Бога в Небесното царство)...

Затова тук на земята ни се изпрашат скърби, болести, трудности и изпитания. Всичко това ни се изпраща(или допуска) от Бога на нас хората, за да осъзнаем суетата на земния живот, да се обърнем към Бога и да се подготвим за вечния живот като заживеем Богоугодно и се въцърковим в Православната църква...


Така, че каквито и грешки да си направила - отиваш и говориш с православен свещеник, и ако си кръстена се изповядваш и приемаш Свето Причастие и заживяваш Богоугодно. Ако не си кръстена, първо приемаш Светото Тайнство Кръщение(в православната църква), после свещеникът ще ти обясни как да живееш. И е добре да кръстиш и въцърковиш детето ви и съпруга си(ако не са кръстени и въцърковени)!

За начало и въодущевление изгледай две неща в YouTube:
1. Филмът Форпост - православен документален потресаващ и покъртителен филм, който ще те накара да се замислиш и да видиш живота в нова светлина.

2. Предването Ничия земя“: Благословията на Патриарха (04. 01. 2025) - разговор с нашия достоен патриах Даниил - също ще ти бъде много полезен!

11.   Такива коментари сте изпляскали тук, че човек да се чуди да се смее ли, да плаче ли? !
Много сте далече от истината.
Иначе щяхте да разберете, че никой не ми е виновен.
Просто карма и това е.
Никога ли не сте се замисляли, че има хора, които просто никога не срещат споделена любов? Толкова ли е сложно да се разбере, че в такъв случай нищо не можеш да направиш? ! Насила любов няма. Разминават се хората и толкова.
Майка ми не ме е искала и ми го каза като бях в пубертета, що за гадост?
Влюбих се безпаметно, но даже не тръгнахме. Карък отвсякъде.
Никога повече душата ми не трепна за никого, виновна ли съм?
И съответно със секс или без, при тези условия ми беше все тая.
Стара мома и стар ерген се взеха, не е чудо невиждано.
Какво толкова наскачахте, не разбрах? Нито съм първата, нито последната.
Прибързани заключения и упреци до небето, откъде накъде?
Не е лесно да се живее така, затова писах тук.
След сто години самота, мъж да си харесам, не го вярвах за възможно.
И веднага, търсела съм била алфа да ме изчука мръсно и страстно.
Прекалено лесно е само да те изчукат. Ебачи под път и над път.
Искам съвсем друго, мисля, че стана ясно.
За да ми се получи изобщо секса, ми трябва много повече от някакъв дето просто се мисли за голямата работа. А и на такива, таргета им е съвсем друг.
Не съм някоя онеправдана, просто любовта не ми е в кармата.
Или поне не беше.

Искам с този мъж да има някакво развитие.
Вчера отидох пред сградата, в която все още се събира хубавата ни група (но без мен) и причаках колегите ми по неволя при идването им на сбирката.
Момчето с фалиралата фирма за пореден път ме разсмя, но ми даде и интересна информация - “любимата” ни чиновничка, онази същата, кадърната и емпатичната :-)), смятала да напуска и да си сменя работата.
Ти да видиш, ставали чудеса!
Това ако е вярно и заработя в съседната фирма на етажа, никоя няма да ми трови живота, великолепно!
Не посмях да се кача до офисите и да видя този, когото толкова харесах. Не исках да звучи натегачески, а толкова ми се искаше!
Копнея за една междуличностна нирвана без думи. Ей-така, да го знам наблизо и нищо повече да не ми трябва. С усмивка да превърже ранимата ми душа. С внимание да ме излекува от всички негативни афекти дето ми тровят живота.
Трудно е, но си струва да се опита.
Замислих се за това, което ми предстои
Разчистване на пътя от негативни личности и наслаждаване на истинска, сърдечна, човешка комуникация.
На някои ни се случва цял живот да чакаме подобна среща.
Пак казвам, никой не ми е виновен. Просто карма.
Може би най-сетне заслужих да я отпусна, тази моя душа? !
Всичко е възможно оттук нататък, затова е така вълнуващо и опияняващо.

авторката

12.   Мъж съм.
Пт сърце желая късмет на авторката. Стига си го мислила, действай. Тука те нападнаха, не си го слагай. Давай смело, никой от нас не е идеален, но заслужаваме шанс

13.   До авторката след коментара й - 11, от човекът с кометар 10

Не си права, авторке!

Да, някои коментари са малко сурови, но това е полезна и градивна критика! Защото начинът ти на мислене е погрешен - разсъждаваш като някоя 15 -годишна! И няма как да те похвалим за твоите действия - че разбиваш живота на трима души!

Хората са ти написали верни неща, върху които ще ти е полезно да се позамислиш и то сериозно!

ОК, няма да те упреквам за нищо повече, ще се опитам още малко да ти помогна, (въпреки че като виждам начина ти на мислене, едва ли ще има смисъл)

Карма - няма! Съдба - също няма! Да, Бог управлява този свят и има Божий промисъл за всичко, което се случва на този свят, но човек е създаде със свободна воля и сам взема решенията си, и в зависимост от тях му се случват и съответните събития. Животът ни зависи от нас самите и от нашите мисли, решения и действия!

Писах ти и в предния си коментар - замисли се малко по-глобално за смисълът на живота! (Казах ти какъв е, да не се повтарям)

Ще ти напиша и някои практически неща от своя житейски опит:

И смисълът на живота не е да имаш споделена любов! - почти всички разводи и раздели също започват със споделена любов, но това не е достатъчно, за да си създадеш добро, сплотено, задружно и сговорно семейство! Тук се изискват няколко неща, като първото от тях е да се омъжиш за подходящ човек за теб, за твой съпруг, който да те обича, цени, уважава, но и да получава същото от теб.

Казваш, че има хора, които просто никога не срещат споделена любов? - да така е! Съгласен съм, но и не всички я търсят.

Аз лично повече от 10 години съм търсил подходящата жена за своя съпруга и слава Богу - намерих я, измолих я от Бога...!
Но аз си бях казал твърдо, че ако не срещна подходяща жена - ще си остана сам. Така или иначе дали човек ще е женен - за спасението на душата му(което е основната цел на земния живот) това е без значение. Дори е по-лесно, човек, когато е сам, да води православен църковен и духовен живот и да търси Бога!

Ще ти дам още практически съвети, и се надявам, че ще замислиш над думите ми и ще се промениш!

1. Относно този човек, другия мъж, в който започваш да се влюбваш - не го прави! Освен болка, нищо добро няма да ти донесе това! Мечтите изглеждат сладки, прекрасни, и омайни, обещават злато - а дават блато! И често са пагубни за душата ни!

2. Обърни повече внимание на семейството си! Нали затова си се омъжила, за да имаш дете! Ами радвай му се на това дете, обичай го, възпитавай го да порасне като добър и благочестив човек!
Опитай се да се държиш с любов и уважение към съпруга си, да не го дразниш и напрягаш, и ако го направиш? - нещата между вас постепенно ще се нормализират.

3. За да изпълниш по лесно т. 2 най-добрият вариант е да се замислиш повече над духовните неща, за Бога. Да повярваш в Него от цялата си душа и сърце, и постепенно да се въцърковиш в православната църква, и цялото семесйтво да го направите. И да си бъдете една малка, домашна църква!

Бог да те просвети и просветли!

14.   Авторке, а мъжът има ли интерес към теб като жена? Може да е учтив и мил с всички около него. Не се ли притесняваш, че може да изживееш една несподелена обич?

16.   Авторке-Успех!
Всеки има право на Втори Шанс!
Бъди разумна и направи най-доброто, на което си способна!
Подкрепям те, макар да не те познавам!
Ти имаш Право на Покрепа в този Свят!
Напред и Нагоре!

17.   До 10-13,

Виж, чела съм твоята история тук многократно и се радвам за теб, че си щастлив от живота и ти се е получило, чудното благоденствие да срещнеш човека за теб.
Казваш да си запазя семейството и да се погрижа да стабилизирам отношенията в него вместо да си разпилявам емоциите и надеждите навън? !
Теоретично си много прав. Но…има едно НО.
Моята майка си е направила подобна сметка.
Да остане в брак цял живот с мъж, когото не е обичала. Поради нейни си причини.
И двамата с баща ми бяхме тотално изтормозени от това нейно решение. Защото тя не беше щастлива и непрекъснато ни мачкаше и натякваше, че заслужавала повече в този живот, но я вързали с бебе.
Аз не срещнах споделени чувства и направих избор без да издевателствам над хората до мен.
Решението си беше лично мое и никой не ми е виновен.
Не съм очаквала да харесам мъж. След толкова години.
Бях се примирила.
И ми се случва нещо, което ме вълнува и вади от релси, преди още да е станало каквото и да било.
Няма да се извинявам и обяснявам на когото и да било, но имам луд мерак за този мъж. Толкова е просто. Харесах го, развълнува ме и го искам. Нещата между двама души трябва да са точно такива.
Непринудени, силни, дано е споделено.
Че като си знам шибания късмет с мъжете…
Оказа се, че ще ме обучава момичето, чието място ще заема.
Отдъхнах си. Защото ми е важна тази нова работа и нищо не трябва да ме разконцентрира по пътя ми към нея.
Дано всичко се получи както трябва.
И като ме представят на новия екип след това, ще се видим и разпознаем с колегата. Знам, че видът му директно ще ме усмихне.
За неговата реакция, идея си нямам. Може и да е само възпитано/учтиво/колегиално. Каквото дойде. Нямам никаква власт да променя каквото и да било. Поне знам, че всеки си има бюро, не е open space и ще разполагам с лично пространство. Бих се съгласила на добри колегиални отношения, някак си съм подготвена за този вариант.
Човекът може и да е обвързан и как да не е като е толкова харизматичен? ! Това ще ме предпази от голямата беля, защото не се бутам в чужди връзки. Колкото и да ми се иска да ме награби и да ми завърти главата.
Затова в конкретната ситуация ми е трудно да мисля за стабилизиране на отношенията в къщи, където ми се струва, че ме понасят преко сили, основно поради факта, че не работя.
Как ли би се обърнала палачинката обаче, ако проработя нещо, което наистина харесвам и ми дойде самочувствието, че и аз съм човек и струвам, все пак, нещо повече от домакиня и майка? !
Ще му се издигна ли в очите и ще изчезне ли презрителното и грубо отношение или ще продължи да ме уязвява с думи от рода на “Крайно време беше! ” и да ме бута едва ли не в обятията на чуждия мъж? ! Твърде интересно ще е да разбера дали може да бъде любящ съпруг или още от самото начало съм налетяла на човек, с когото винаги сме били пълни противоположности като характер и темперамент? И ни събра проклетата самотия и желанието да станем родители, но изборите ни бяха такива и си сърбахме попарата и двамата, безропотно и праволинейно, поне до момента?

Продължение в следващия епизод :-))

авторката

18.   Така. Дойде ред на последния епизод от моята история.
И имам нужда от съвет.

Казват, че пияния и лудия, Господ ги пази.

Тоз същия Господ явно е имал други планове за мен, съвсем различни от моите.

Така както прилежно пази лудите и пияниците, така и заби льохманката, която съм, с пълна сила в земята.

Какво се случи?
Най-тривиалното. Разминахме се.

Днес ми беше първия ден на обучение в централния офис на фирмата. И виждам закачени на табло, снимки от конкурс за най-щурав, коледен пуловер. Събрали се колегите на снимка от декември 2024, ухилени с най-ужасните пуловери, които изобщо можеш да си представиш.
Единствен по синя риза без пуловер-гротеска, но с отегчен поглед, моя човек. Изглежда адски некомфортно, изненадах се. Сякаш вече го няма, ментално е на майната си, не присъства.
Питам разсеяно кои са непознатите лица. Отговарят ми “Бивши колеги. ”
“Тоест напуснали са? ”, питам и само дето не се свлякох на пода от ужас.
Казват ми да.
И утре отивам на обучение в познатия офис до в къщи, а великата ми тръпка никога повече няма да се появи там.
Знам му само името и фамилията, нищо друго.
Рових Фейсбуци и Инстаграми, не го намерих, damned.
Много ми е тъпо.
Направо отвратително гадно, че така се разминахме.
Вместо колегиално да се сближим и опознаем и да видим какво има да става, всичко бе унищожено в зародиш.
Не е същото, ама хич не е същото да го гоня и да разпитвам за него като някоя крайно нуждаеща се, резил.

Господ реши да ми набие канчето.
Като щях сама да си подпаля чергата в къщи, той просто премахна великото изкушение от пътя ми.

Питам ви какво да направя?
Да подпитам момичето, което ще ме обучава, за координати на бившия вече, колега или да забравя изобщо, че някога го е имало и толкова го харесах? !
Да приема знака от Господ и да продължа да се гърча сама, така ли?
Всъщност пичът ако ме харесваше, нямаше да се измъкне така. Безмълвно и тихомълком.
Ама голям карък съм, страшна гадост.
Иде ми да се гръмна.
Дайте съвет.

авторката

19.   Авторката, оправи си взаимоотношенията с мъжа си, иначе само пеперуди ще ти първата в стомаха. Днес ще е тази тръпка, утре онази и пак няма да си щастлива. Накрая ще се превърнеш в онези жени, които забавляват мъжете безплатно по хотелските стаи, мислейки си, че оправят собствения си живот.

20.   Съветът вече сме ти го дали: да си гледаш семейството и да не се занимаваш с глупости!

21.   Като за начало тактично разпита за него, защото може да се окаже щастливо женен/обвързан и всички последващи напъни от твоя страна стават излишни.

22.   Цял сценарий за турски сериал изписа, но нито дума за детето си. Което толкова го искала... Занимавай се с детето си, излизайте, води го на интересни места, играйте в къщи, търси близост с него, не с някакъв чужд мъж.

24.   Комплекси не се избиват на чужд гръб. Просто си замълчете и не се излагайте. Жалки сте и абсолютно ненужни.
Чели-недочели, но свръхкомпетентни, смях в залата.
Изобщо не сте разбрали за какво става дума, хора със семейства за спасяване просто не пишат тук.
Този сайт е за безнадеждни случаи, на които не им трябва нито злоба, нито хейт, нито дразнещо забиване в земята.
Запазете си умните съвети и стига сте бълвали змии и гущери, аман.

Бях на обучение миналата седмица. Още с влизането в жалкия офис, установих, че всъщност се намирам в бюрото на моя човек. Беше голо, на стени и прост линолеум, с грозно бюро и олющен шкаф до него.
Една загиваща китка до лаптопа на изключително противна, студена “колежка”. Но важна, превзета, изгледа ме злобно. Още в самото начало разбрах, че няма да я бъде и нямам място там. Не ме хареса и беше враждебна.
А аз непрекъснато виждах НЕГОВИЯ силует на стола и си спомнях как приветливо ме посрещна и цялото слънце на земята нахлу в това измъчено бюро от усмивката му.
Нищо общо с тази злобарка.
За работата. Канцеларски плъх, набиращ еднотипни, монотонни данни в разни тъпи, информационни схеми, едно и също до припадък. Мразя компютърни екрани и затъпяващи дейности.
Беше неговото място, душата ми се обърна, че го няма.
Оказа се, че тази мръхла е тук от месец и половина, след неговото напускане, обитава бюрото му и се смята за великия спец в областта.
Друга колежка напуснала заедно с колегата и аз бях нарочена за нейното място в съседното бюро - още по-забутано и тъжно място.
Оказа се, че ми е гадно в този периметър, задушавах се направо и от неприветливото отношение.
Идеално би било да бъдем аз и той, не аз и тази патица.
И оттам нататък ми беше все тая и се пуснах по течението.
Наблюдавах, участвах, но бързах да си изкарам двата дни с тази и да се свърши.
Първият ден бях в централния офис, където имаше пет души млад екип. Те бяха лицемерно мили, но по ми допаднаха.
Като се свършиха мъките, зачаках вест от шефката дето беше на зор да наема хора и ми предложи да ме обучат и да ме вземат.
А, забравих онзи велик момент, в който се сблъсках едва ли не с кобрата, която ме изхвърли от програмата през февруари, последния работен месец на моя човек.
За малко не припадна като ме видя онази флегма, едва преживя факта, че съм на обучение за подобна на нейната, длъжност.
Не ми се говори какво си казахме. Банални глупости. Май няма намерение да се маха.
В крайна сметка шефката изплю камъчето с имейл - “кандидатурата ви не е одобрена, предпочетохме друг кандидат”. Дрън-дрън. Веднага видях, че качила отново същите две обяви за работа за същите работни места, освободени от моята тръпка и другата бивша колежка.
Кого баламосват? Абсолютна гавра.
Разбрах обаче, че моя човек ги е зарязал от днес за утре, без предизвестие. Не само им е тръшнал вратата внезапно, но и взел, че изтрил абсолютно всички данни и всякаква информация, която бил насъбрал за клиентите на фирмата, с които се занимавал докато работел там. Тоест пълен саботаж. До дупка. Оставил ги в много неприятна ситуация.
Казах си: какви ли са му ги сервирали, за да си изгуби усмивката и да ги зареже така?
Харесвам луди глави.
Жалко, че го изтървах, не мога да си го простя.
Хак да им е всъщност.
Има една приказка “каквото повикало, такова се обадило. ”
Блек лист-нали са го директно, голям кеф, че им го е начукал така директно и явно доста дълбоко.
Видях как действат, усетих го на собствен гръб, не ми е жал за подобна фирма.
Писах на единия от колегите от централния офис да го питам за координати на моя човек.
Отговори ми, че човекът е напуснал и не поддържат връзка, няма координати.
Галфон, ясно е това. Аз исках да се напъне да ми изрови лична информация за пича ей-така, заради големите ми, черни очи, но не би. Майната му.
Изтървах готиния, слънчев пич, карък на каръците съм.
Градчето ни е средно голямо, няма начин да го срещна случайно на кино, театър или концерт, ще се изям с парцалите, толкова го искам. Как да го търся, не знам? !

Детето ми заминава да следва в по-голям град, но не сега веднага. Как ще устискам дотогава в къщи, не знам.
Мъжът ми от години живее и работи в друг град и със сигурност си има някоя или ходи на платено, щом от сто години не ме поглежда.
Досега бях пас, но ако Господ ми отпусне гювеч да се засека с моя човек някъде, ще направя и невъзможното да бъда с него, няма да има прошка, няма! Дори и само веднъж да ми даде да разбера какво е споделена тръпка и вагинален оргазъм, примерно, ми стига. Мерак на мераците е това, а нали уж каквото жена иска, и Господ го иска, хм? !? Че съм си същото дърво каквото бях като се омъжих. И сега ми е дошло мъж да харесам.
Всъщност, не му показах колко го харесвам. Само му се усмихвах, защото губех дар-слово пред него, изглеждах глупаво. Надали е разбрал. Не посмях да го закача, пусти свян.
Това е. Вече темата може да се затвори.
Ако ще ми говорите да си гледам мъжа, по-добре подминете.

авторката

25.   4, да допълня, дори и свитата жена да си вземе някой "як пич", който черпи цялото заведение, води я из Европа и е бил с много жени, този "як пич" с времето ще се успокои и ще си гледа двора на село, вместо да се занимава с глупости, а жената ще се отрака, ще се вземе за много важна и ще почне да му вдига скандали за щяло и нещяло. Всичко "за детето".

26.   Всяка жена която звучи, като теб и доказано искрено е достойна и получава повече обич от мъж отколкото жена като мис свят, но надута(каквито винаги са). Истински се кефя как жените на повечето от най-големите милиардери на света са много далеко от манекенки като визия, а са жени с твоята визия и държание.

27.   Има новости, успях да го намеря чрез психолога на фирмата, последния ми коз - просто отидох на крака уж на консултация и му казах, че съм хлътнала по напусналия, да помага.
Той ме изгледа доста изпитателно, подсмихна се и ме закачи с думите "Късметлия, завидях му, да черпиш като стане работата. " Влезе ми в положение и ми взе телефона, за да му го даде, още един пич на място, разбрах го веднага след като се запознахме.
Още на другия ден, моят човек се обади. "Здрасти, вика, търсила си ме под дърво и камък", разсмяхме се. Щях да припадна от вълнение като чух гласа му. Покани ме да пием по едно и после на пиано-бар.
Предстои да се видим.
Ще пиша после пак.
Мъж ми помогна да изляза с мъж, нищо чудно.
Жените около мен абсолютно не бяха адекватни за помощ.

авторката

28.   Е няма ли поне един положителен женски образ - всички жени са мръхли, кобри, сухари… а мъжете усмихнати, разбиращи, влизащи в положение, забавни и т. н.

Също - световната конспирация срещу теб идва малко в повече. Никой не те харесва, ни за работа, ни за любов, нито пък за вагинален оргазъм, за който копнееш :)

29.   Какво стана, авторке, изпотрошихме палци да стискаме

31.   "Писателката" готова да легне с първия, който я погледнал, усмихнал ѝ се усмихнал и чака от него вагиналния оргазъм, а пък в заглавието пита "Защо се случват изневери"? Много просто, защото някоя я засърбяло междукрачието, а пък някой не може да си го държи в гащите.

32.   Не вярвам да стане. Просто лош тайминг.
Аз не бързам, детето ми още има нужда от мен.
Мъжът ми така ме изблъска при скандал, че съм синя. Не му е за сефте, просто трупа негативи, толкова. Отдавна съм претръпнала и ми е все тая.
Психологът от фирмата му бил вярно куче. Точно като онова, другото приятелче, също вярно до гроб, което сгащило жена му с друг. И сега развод, битка за деца, циркове.
Исках пич без ангажименти, да гледа само мен. Така както аз ще съм без ангажименти, да гледам само него.
Докато обаче се освободи, може и да ми мине мерака.
Неудачница съм. Като цяло. Вечно си патя от злобарки в работата и никога от мъже.
С тях неволите ми са от друго естество.

авторката