Никой не ни е длъжен
преди: 2 месеца, 11 дни, прочетена 674 пъти
Напоследък размишлявам над тема, която за някои от вас може да се стори и банална, но ще споделя своето становище по въпроса. Преди време изпитвах силни и дълбоки чувства към човек, който за мое огромно съжаление не споделяше и грам от интереса ми към него. Дълго време страдах, губех цели нощи в премисляне на ситуацията и имах много натрупан гняв към себе си, че постъпих като дете в училище, допускайки да се запленя до неузнаваемост по една химера. След това изтрезнях и се примирих, проумявайки, че тези отношения винаги имат двустранен характер. Да, гадно е, дори и отчайващо, но понякога трябва да се примирим, няма как. Никой в крайна сметка не е длъжен да удовлетворява желанията ни. Апелът ми към тези, които са изпадали в моята ситуация е да не губите времето и емоциите си напразно за хора, които недвусмислено са ви демонстрирали, че няма как да откликнат на желанието ви за близост. Инвестирайте енергията си в нещо градивно и съзидателно. Все някога някой ще сподели това, което вие изпитвате към него. Никога не губете надежда.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 2 месеца, 11 дни hash: 31a97a8b47

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

1.   Мислиш типично за смазан човек без кой знае каква основа под краката си. Емоционална, финансова, служебна. Страданието го приемаш като проклятие, не като лечение, за това сега си в това положение.

 

...

преди: 2 месеца, 10 дни hash: c9116f89cf

гласове: 1 2 3 4 5   (6 гласа)

2.   Де да беше толкова просто авторе, преживявала съм няколко пъти несподелена любов и чувството е опустошаващо. Да се люшкаш между надежда и отчаяние, чакайки нещо да се случи, да прекарваш часове, мечтайки за някакви невъзможни сценарии, при които сте заедно и не на последно място да мечтаеш за бллизостта на човека. Късмет е, ако той/тя те разочарова по някакъв начин и това да те накара да го махнеш от ума си. А когото се повтори няколко пъти, то просто не ти се живее...

 

...

преди: 2 месеца, 10 дни hash: 3d5ed712f8

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Аз съм на мнение, че със силна воля и добра доза разум човек може да стопира чувствата си към неподходящ партньор, тоест някой, който не проявява интерес. Преди много години на една екскурзия в чужбина изревнувах, понеже човекът, който имаше интерес към мен, получи отказ. Отказах му, защото виждах отношнията ни само като поставени на сексуална основа, тоест показваше към мен сексуален интерес. След което той се зае с ухажването на друга дама от групата (обвързана, но на екскурзията сама) и естествено, аз изревнувах. Бях на път да си проваля екскурзията заради негативните си чувства. При което една вечер просто си казах :не, няма да си проваля тази толкова мечтана екскурзия заради него, няма да се отдам на съжаления и ревност. И буквално си забраних да мисля за него и флирта с другата, който той не криеше! Това е- искаш ли МНОГО, можеш! Друг е въпросът ако избереш да се самоизмъчваш- е, аз не избрах. При теб не става въпрос за екскурзия, става въпрос за живота ти. Дани съм помогнала.

 

...

горе^

преди: 2 месеца, 10 дни hash: c33f5cf25a

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Факт е, че никой с нищо не ни е длъжен. Просто човек се чувства смазан след нещо подобно и като преживее няколко пъти подобни несполуки си затваря сърцето. То е като травма- идва някоя, усмихва ти се, проявява интерес и веднага в главата изскача едно "сигурно и за тази ще съм недостатъчен". В края на краищата никой не е длъжен да е наш лечител или да ни е длъжен с нещо, човек трябва да намери сили да продължи, но не всеки успява. Аз съм от неуспелите, но никой не ми е виновен и себе си вече не обвинявам за положението си. В края на краищата не всеки намира любовта, а и има хора с такива проблеми, че любовта им е последна грижа. Благодарен съм, че съм жив, здрав, прав мъж и без любов ще мина, нито ще съм първия, нито последния.

 

...

преди: 2 месеца, 10 дни hash: 62e9686d7b

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

6.   Следва да се уточни, че никой не е длъжен да отговаря на чувствата ни, но най-малкото морално е длъжен, като ни отхвърля, това да става по един ясен, коректен и щадящ начин. Защото най-честите сценарии са: 1) грубо отхвърляне, при което с месеци и години не можеш да се съвземеш и да си отговориш на въпроса "с какво заслужих? "; 2) даване на грешни сигнали без сериозни намерения, което непрекъснато подхранва надеждите ти, докато отсрещната страна само си чеша егото. Длъжни сме да щадим чувствата на хората.

 

...