Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

6.   Да, тръгвала съм си. И то неведнъж.
В началото е трудно, болезнено, разкъсваш се между разум и желание. Но с времето разбираш, че в любовта не трябва да е сложно. Щом те наранява или не се чувстваш щястлив, обичан, уважаван и т. н. няма смисъл да продължаваш.
От друга страна, особено ако е била по-дълга връзката, малко се сливат понятията като обич и навик. Мислиш си, че не можеш без този човек, но след време осъзнаваш, че до голяма степен си свикнал с него и новото без него те плаши.
Най-правилното е да си дадеш шанс да бъдеш щастлива. Може да не е утре, може да не е след месец. Но се случва. И, когато след време направиш сравнение, сегашното ще е просто един блед спомен.

7.   Бас държа, че няма да е задълго. Такива връзки са ми ясни. Уж било по-добре да се разделите и после пак се събирате.

8.   Преди доста време обичах много силно един мъж. Ама като казвам силно, не се шегувам. Истински, безкористно и по детски наивно като че ли.. И аз дори не успях да разбера как предизвика у мен подобни емоции. Възприемах го като герой от някой анимационен филм, който винаги побеждаваше лошите и съумяваше отлично да усети и разбере какво ме мъчи и от какво имам нужда. С много дълбока душевност и неописуема харизма. Той дори и не разбра за тези мои чувства. Тръгнах си, защото знаех, че нямам шансове с него. Направих го от раз, за да не страдам дълго и да не агонизирам. Към днешна дата всичко това е зад гърба ми. Имам нов мъж до себе си и вярвам, че всичко това е за добро.

9.   до 7 от авторката - вече се случи веднъж. Той ме заряза, но не изкара дълго и се върна. Много го обичах и затова дадох втори шанс и той беше наясно, че е и последен. В началото се опитваше да замаже положението, но след време си продължи с глупостите, че даже се влоши много повече. Този път си тръгнах аз. И повярвай ми, не е импулс, а след дълго премисляне. Той може да се е връщал, но аз няма да го направя. Нито бих дала повече шансове. Решението ми е окончателно, колкото и да ме боли.

10.   Дай малко повече информация, години, защо се разделихме за да можем да дадем адекватен отговор

11.   От номер 7
Браво тогава. Само така твърдост и непреклонност. Решението е взето и от тук нататък не го мисли повече. Болката ще продължи, но живота също. И кое е по-важното разбира се, че да живееш. Всяко зло за добро

12.   Здравей, авторке! Точно в момента преживявам нещо подобно, само че мен ме изоставиха. Изоставиха ме под предлог, че не се променям, че обсебвам, че притискам, че ревнувам... Като те чета, все едно го е написал човекът, който ме изостави, макар че, доколкото го познавам, никога не би писал тук... И той ме обича, и аз него, но... Аз от своя страна, обаче, също не правя опити да се сдобрим... Спрях да го търся и т. н.... Някак и аз усетих, че не можем по този начин да продължим... Правих опити достатъчно... Много боли и лек няма!!! ... Каквото и да пробваш с цел преодоляване и забравяне, ефектът ще е временен. Така наскоро отидох на една екскурзия, с идеята да се разсея... Всичко вървеше добре, докато вечерта на купона не пуснаха някои от любимите на моя човек песни... Не успях да овладея сълзите си! ... Бих те посъветвала, ако все още не е много късно да се бориш! Защото в момента и двамата все още се обичате и предполагам сте си верни... Не се знае самотата и болката как може да се отрази на единия от вас и да потърси утеха другаде, а след изневяра нещата съвсем няма да бъдат поправими! ...

13.   От авторката
Благодаря за коментарите ви. Понеже видях, че искате малко повече информация, ще ви дам.
Началото няма да го коментирам, то беше хубаво. След няколко месеца започна да си показва истинското лице. Често аз го отнасях за лошото му настроение. Стана нетърпимо ревнив. Например: една вечер, тамън си тръгвах от фитнес и той ми се обади. Аз си събирах нещата и след това на излизане си оставих ключовете на човека от рецепцията. Той благодари и ми пожела лека вечер, аз също отвърнах с лека вечер. И това нашия го чува и започна да ме упреква защо съм толкова любезна. Каза ми да си ходя при онзи от фитнеса да си прекарам вечерта с него, пожела ми лека вечер и ми затвори. Звънях, писах, извинявах се... след няколко дни миличкия едвам събра сили да ми "прости".
Иначе си имаме локациите. Ппц той ме следеше, аз даже не влизах в приложението. Една вечер ми затвори рязко и каза, че отива до къщата на баща му, а те не се понасят и ми светна червената лампичка. За пръв път отворих локацията и какво да видя - нашия се мотае по мола. Казах си може пък да е бъг. Така го хващах още много пъти, но си мълчах, защото ще я изключи. Все си казвах, че ще говорим на живо, никога не дойде такъв момент. Често си говорехме вечер, той казва, че си ляга, а всъщност седи на линия. Постоянно последваше нови жени. Сам си казваше, че ги добавя и като питам защо - "Просто за последователи". Казах, че не ми е приятно в прав текст и все пак продължи.

Същинската част - хванах го да си пише с други. От 8 видими чата - 6 с жени. Едната даже и закачена. Казах да ми даде да видя чата, не можело. Ама те всичките са само познати. Ясно е, че криеше нещо. Вместо да се извини, да ме спре - той ми каза само "чао, приятно ядосване". След някакво време си писахме. Изкара ме, че му нямам доверие, че съм прекалено ревнива и той не можел така повече. Каза ми НА ЧАТ, че е по-добре да си останем приятели. Викам окей. Без да се обяснявам и моля.

Бях на успокоителни бая време, не можех да заспя без лексотан. Прецаках си менструацията. Той не знае, а и да знаеше най-много да каже, че драматизирам. Бълха го хапала него. Един ден ме търсеше, интересуваше се от мен, после 5 изчезва. Типична игра на топло и студено. Така и не говорихме за станалото. Не се извини. На мен ми е ясно, че ме заряза преди да го направя аз. Мислеше, че ще му се моля и уж на компромис ще ме приеме отново и ще прави, каквото иска. Не стана така обаче. По едно време искаше да се виждаме, аз отказвах.
С времето се съвзех. Останахме си уж приятели. Аз започнах да излизам повече, да се запознавам с нови хора. Той го виждаше и започна много да ме ревнува. Имаше ми все още локацията и като види къде съм пише защо съм там, с кого съм, какво правя. Точно тогава пак се върна много настъпателно. Искаше да се събираме. Много ме обичал. Държеше се добре. Аз започнах леко да склонявам (слушаме се и не се съдим, хаха).

Превъртам и стигам до последните събития. Беше ходил на рд на някаква колежка. Един ден го усещам, че му беше тъпо, попитах какво става - някаква имало на рд-то, която много си го харесала, той не ѝ обърнал внимание и тя правила циркове сега. Вместо да получа обяснение коя е, той излезе от нерви да се освежи. Брей, за мен никога не се е впрягал така. Звъня му - "казвай кво има". И аз нали казвам искам да видя как си, какво става - "нищо, уморен съм, не ми се говори". После се отдръпнах леко, той сигурно и не разбра защо. Или се правеше. Казах си няма да се ровя, времето ще си покаже. Спрях да му следя локацията, кога е на линия, да гледам на коя пак харесва снимки. Разровя ли се, знам че пак ще се ядосам. Минаха месец/два. Викам си всичко е наред и точно, ако имаше нещо щях да разбера и тогава тая неговата колежка много взе да го кани у тях. Тя си има гадже, за нея нямам съмнение, ама как така изведнъж взе да ходи толкова в тях. Веднъж за вечеря, после за проекти... Сигурно имаше друга жена там. От колежката нямаше как да разбера нищо, те са си дружки. А той излезе с аргумента, че ако е имал какво да крие, нямаше да ми каже, че ходи там.
Един ден му пиша и питам кво се случва, искам яснота. Той ми вика да престана с моите глупости, не му било до това сега. Не знам си кво го боляло. Пак извъртаме нещата. Последните дни си мислех как да приключа всичко, то не се търпеше вече. Ама като ми го написа това, беше перфектен момент да върна жеста със зае*аването по чат. Написах, че нямам сили повече. Исках яснота, с думи не ми я даде, но действията му бяха достатъчно показателни. Не може един ден да се обичаме, после няколко да се държим като че аз не съществувам. Казах успех, аз бях дотук. Тръгна веднага с оправданията, но аз дори не дочаках да се изкаже. Блокирах го. Щеше да е добре да си изговорим всичко, но нямаше да чуя друго, освен лъжи. Веднъж се опита да ме потърси, аз не реагирах, това е. Мина седмица, никакъв го няма. Сърди ли се, чака ме да ми мине, както винаги до момента ли, или има друга - не знам.
Но ако държеше истински да мен, щеше да се опита да поправи нещата. Знае как да ме намери. Очевидно само аз го изживявам кофти. Хем беше време да избера себе си, хем пак като се сетя за хубавите моменти ми се свива всичко. Един от коментарите беше споменал, че навик и обич се бъркат, може би и при мен е така. Ще мине.

Опитах се възможно най-кратко да ви обясня ситуацията. Аз съм в началото на 20-те, той ги преполовява вече, ако има значение. Със сигурност има доста по-тежки случаи от моя, не го отричам. И може би отстрани изглежда смешно дори колко съм се връзвала, но наистина любовта е сляпа... е до някакво време. В крайна сметка аз съм си виновна, не един път съм чувала и то от негови "приятели", че е голям женкар, но не исках да видя истината. Ще се радвам коментиращите също да дадете детайли за вашите истории.
Поздрави!

14.   От номер 12...
Авторке, както и предполагах! Аналогична на моята ситуация. Той е главният виновен, но за всичко обвинява мен... Типичната игра на манипулация, а той - типичният манипулатор. Държи се добре, докато те влюби безумно в себе си, след това започва с игричките, тормоза и дистанцията. Ако ти решиш, обаче, да се отдръпнеш, веднага отново го заиграва влюбен, романтичен и така до безкрай... В момента и при мен е така.. След като се отписах от едно събитие, на което трябваше да отидем заедно, тъй като реално сме разделени, от днес съм и блокирана! Боли, но мълча... и стискам зъби. Намери някой близък или приятели, не оставай сама, излизай, нека започнем да ревнува, но не само заради това, гледай да се разсейваш ти самата..