Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

6.   Убедила съм се преди много време, че изобщо не искам да съм във връзка. Погледни го от тази страна - колко често чуваш за изневери, насилие, изгубени чувства, болка от раздяла и т. н.? От кой зор да си причиняваш това? Да, сигурно е прекрасно да си влюбен в човек, който изпитва същото към теб, но струва ли си наистина рискът от всичката болка?

Относно живота - понякога се замислям колко хубаво наистина ми е и какъв късмет съм извадила. Да, може да нямам сериозен социален живот и доста неща да не потръгнат така, както ми се е искало, но дори и това не е толкова фрапантно.

7.   Просто имам много връзки около мен и ги знам как са отблизо, за да карат по 2-3-4 години и не ми е особено трудно да не ми пука. Иска ми се много, да, но не съм седнала да треперя. Повечето ми приятелки дават пари на мъжете си, търпят лъжи, обиди, сравнения с други жени, липса на секс и внимание и какво ли още не. Една нямам, която да я погледна отстрани и да си кажа ето тази е обичана.
Масово хората с чешат гениталиите и си избиват един на друг комплексите и го наричат връзка.
Не казвам, че всички са така, но едно солидно 80%.
Така че... Не се знае от какво те пази тази твоя необвързаност.
Иначе, моля се Богу да ми даде стойностен и истински човек, когато е точният момент. И това е, няма какво повече.

8.   Всеки път се замислям, че съм свободен. Няма човек с който да се съобразявам по кое време и с кого излизам, само и само да не мрънка. Не се притеснявам кога нещата ще приключат, кога и с кой ще ми изневери и така. Мога да флиртувам с която си поискам. Имам доста по - малко ангажименти. Има моменти в които ми се иска да се събудя с някоя сериозна партньорка, нормално е. Но в крайна сметка, като си знам, че не мога да я задържа, защо трябва да си тровя нервите. Научи се да обичаш себе си и ще видиш как ще ти се наредят нещата ;)

9.   Ами първо, ако човек не се чувства добре със себе си, връзката няма да го направи щастлив. Подобна нагласа може да го превърне нийди и отблъскващ.
Не казвам да се правим, че не ни пука. Приел съм, че искам да имам партньорка, с която да се обичаме. Ако стане, стане. Ако не, имам и други неща в живота. Чувствам се полезен в работата си, радвам се на кучето си, прекарвам време с приятели, развивам се, тренирам.
И гледам да съм благодарен за това, което имам. Ако се фокусираме само над липсите в живота си, винаги нещо ще ни липсва. И да си намериш партньор, с подобна нагласа ще започнеш да мислиш само за проблемите помежду ви, или че нямаш по-хубава кола, или че другите ходят на почивки, а ти не. Стреми се към връзка, но бъде благодарен/а и за нещата, които сега са в живота ти - семейство, приятели, работа.

10.   Благословя ги наум и си продължавам с деня. Фокусирам се върху моята работа и си казвам, че някой ден ще усетя истинската любов, но засега трябва да работя върху своите неща. Доверявам се на Бог за всичко, включително и това. Нямам страх да остана сам, което помага също

11.   Аз лично се радвам като видя други хора, които са щастливи заедно.
Единсвено ако някоя жена страшно много ми хареса, малко завиждам на приятеля и, но не злобно (както завиждат жените).
Това, че аз не мога да си намеря жена си е мой проблем. Това че другите могат, по-скоро ми дава надежда, че някой ден и аз ще успея.

12.   Виж сега, от опит ти казвам, на 31 съм почти 32 и няма такова нещо, като любов, това е измислица, за слабите, като по млад и аз вярвах в любовта, бях наивен, мислех си че с години ще намеря някоя, "правилната" както се казва, но не стана, а няма и да стане, вече се примирих. В днешно време, хората се използват, а любовта, са просто търсене на интереси, лична изгода и нищо повече, през годините, не съм някой играч, но съм имал няколко връзки, последните две бяха, доста сериозни, дори до сватба се стигна, и бях много щастлив, но накрая бях изоставен, под претекст, че вече, нямало чувства, казах си добре, щом няма, няма какво да направя и да насилвам човека отсреща, за това последните 2 години и половина, официално не се занимавам с жени, нямам желанието, нито силите за това, отдал съм се на хобита и пътувания, да факт е че това ще свърши все някога и после какво ще се прави, не знам, но няма какво друго да правя, хобитата и пътуванията ще омръзнат, но други варианти няма. Хубаво е човек да си има някой до себе си, но когато живееш в този измислен свят, всичко това отива по дяволите, така че не си струва човек да се занимава с тези работи, явно тези неща не са за всеки

13.   Аз съм сам от близо 3 години. Последната ми връзка беше 7 години. Само където нямаше брак и деца. Иначе изпитах от всичко по много. Страст, любов, обич, споделяне на добри и лоши моменти. Живот заедно в друг град. Изневери от нейна страна, венерически болести, харчене на пари, губене на време, нерви... Лишения...
След раздялата много исках да си хвана някоя приятелка, едва ли не, за да докажа на обществото, че мога да имам отново жена до себе си. Поканих една на кафе, уж улегнала, мъдра с 6 години по-голяма от мен, но се оказа, че има лош порок. Една друга поканих, която беше на моите години, но определено не си допаднахме. Страшно много си бях харесал едно друго момиче с две години по-голямо от мен. Тя си даде инстаграма, но ми каза, че е обвързана и освен приятелство нищо друго не може да предложи. Пишехме си, но нямаше как да настоявам. Беше и моята зодия, а ние сме си лоялни и просто да...
Спрях да търся. След това мина време и мерака ми също сякаш премина. Започнах да мисля за себе си. Купих си колата, която исках да имам. Купих си дрехите, които исках да имам. Купих си обувките, които исках да имам. Смених 9 годишния си телефон. Живея си на вилата, имам 12 котки, които буквално ядат повече от мен. Така се случи, че масово са женски и да.. не съм искал да са толкова много. Сега се стремя да сбъдна още една мечта, която ще е скъпо хоби, но ще има адреналин и красиви гледки.
Преди за мен можеше да няма, но гледах за човека до мен да има всичко. Просто съм си такъв. Голяма отговорност е да имаш спътник в живота.
През последната една година не един път можех да се обвържа, но ме беше страх. Не защото ще спра да си угаждам и че ще спра да правя каквото на мен ми харесва, ами защото отново ще вложа цялата си енергия и след време отново ще получа нож в гърба.
Радвам се като видя двама влюбени и мислено им пожелавам късмет и вечна любов без предателства. Така аз успявам да се чувствам добре. И съм благодарен на Бог, че още съм жив.

14.   Не на всички ни е писано да имаме семейства и деца. Винаги е имало такива хора и винаги ще има. Всяко зло за добро. И двете си имат и плюсове и минуси. От друга страна това че днес имаш съпруг/ приятел не значи че до смъртета ще си с него. Нито е гаранция за щастие. Не се вторачвам в хората по улиците. Щастлива съм сама. Имам достатъчно интереси, че да не ми е скучно.

15.   Здравей, ще ти кажа, аз какво правя когато съм в такава ситуация, взимам и почвам да чета книги, много да чета! Така мисълта ми е заангажирана и не се измъчвам с нищо друго, това много ми помага!

16.   Ако човек има прекалено голяма нужда от друг до себе си за да се чувства щастлив, то той/тя има още много да учи за себе си. На мен лично да съм сам ми е най-добре, изключително спокойно ми е. А и не се съобразявам с никого. Още от дете най-много обичах самотата. Иначе живота ми е приятен, пътувам доста по света, имам добра професия, добро семейство и така нататък.
Връзки и взаимоотношения не търся с никоя, целенасочено даже.
Поздрави!
М. 31 г.

17.   Първо, не винаги е лесно да се чувстваш добре или да не ти пука, когато виждаш щастие около себе си, а ти го нямаш в момента. Но с времето разбираш, че щастието на другите не ти отнема твоето. То не е състезание, а различни пътища, които всеки върви по свой начин. Приеми къде си сега. Не се съдиш, не се натоварвай със страхове или завист. Просто си позволи да чувстваш – тъга, самота, всичко е част от живота. Фокусирай се върху себе си. Какво ти носи радост? Какво те кара да се усмихнеш? Малките неща – разходка, книга, музика, хоби. Не се сравнявай с другите. Всеки има свои битки, които не виждаме. Понякога зад усмивките се крие болка. Ти не знаеш какво се случва зад техните врати. Колкото повече обичаш себе си, толкова по-малко ти пука какво мислят другите или какво имат те. И накрая – не бързай. Щастието е път, а не цел. Позволи си да го откриваш по свой начин, със своето темпо.

18.   Честно да ти кажа, почти всеки гледа най-лесната и удобна опция за себе си... а не това наистина да опознае човек - и това трябва да ти е ясно, никога не ми е било проблем да бъда сам, да излизам сам и т. н
така дори бих казал че ми е много по-лесно от колкото с хора, камоли пък за връзки да говорим... на 27 съм и виждам че всички хора толкова са се затворили в себе си, и не искат дори да опознаят никого, нито се интересуват от това да го направят, просто искат кракто занимание и това е, трябва да свикнеш и когато го осъзнаеш ще е най-добре, нито ти трябват приятели нито връзки, ако ти е скучно занимавай се но не се задълбочавай.

19.   На 40 съм. Имам всичко, разбирай нова кола, няколко имота, нямам финансови проблеми. Сам съм и ми е чудесно. В колата имам голям сак оборудван за импулсивни решения. Решавам че ми се ходи до морето и просто тръгвам натам. Решавам както си лежа че искам да изляза да и правя нещо и просто го правя. За миг не съм бил самотен и огорчен.
За някои това е висш егоизъм, че не било редно, но честно казано изобщо не ме интересува хорското мнение, тъй като всичко постигнато съм го изградил с адски много труд и нямат идея колко ми е коствало. Цялата рода се върти около мен, отговорен съм, помагам постоянно с каквото мога.
Отношения бих имал само при едно условие.
Имах много красива жена, с която се обичахме. Беше в периода когато още градих кариера и си бях откровен голтак. Колкото и да сияеше във всеки неин поглед, зад всяка нейна дума седеше онзи поглед, в който имаше разочарование, укор че съм едва ли не неудачник. Всичкото това защото вътрешното и усещане беше, че тя трябва да живее добре, да е подсигурена, за да се чувства добре. С мен към онзи момент нещата нямаше как да се получат и логично просто ме заряза. Следващия и по-следващия бяха паралии, макар и доста комично седящи до нея. От време на време ми звънеше да ме чуе как съм, не трябвало, нямала това право, но искала да се увери че съм добре.
В това време съм имал отношения, но спазвах това единствено условие, а то е че не желая на гърба си да имам жена, която разчита на моите финансови възможности. От там просто имам тест с който проверявам ситуацията. Казвам че колата е служебна, че апартамента е с дълга ипотека и че не мога да се ширя кой знае колко много. За мен партньор не значи тежест, не значи интерес и никога не бих се вкарал в подобни отношения, просто защото е безсмислено. Не малко познати и приятели се набиха в такива отношения и познай, много е розово докато не дойдат проблемите. За харченето всички са на линия, после някак чувствата изчезвали и резултатът е развод и едно или повече деца, които объркано се лутат между игрите на родителите си.
Старата ми “дружка” ме познава и усети че нещата при мен са повече от добре. Както само ме проверяваше изведнъж ми заяви че не могла повече без мен, че мислела постоянно за това. Само че един мъж трябва да е много прост за да приеме жена, която си е тръгнала, била е с други с извинение за пари без емоции и някак си да си наивно, глупаво позитивен, че това е нещото което ще придобие невероятен смисъл и отношения в бъдещето.

20.   До като бях сам ми беше трудно. И аз пътувах често като номер 12, но е тъпо да пътуваш сам. Повечето ми връстници вече бяха обвързани със семейства и си пътуват със семействата. Живота им се въртеше покрай работа и семейството. Рядко имаше на моите години и по-големи, които са без деца и необвързани. С, които да излезеш, да отидете на плаж събота например. Живеем в динамичен и капиталистически свят, където голяма част от времето на хората е заето от работа, като им остане малко свободно време те го отделят за семейството си. Сега и аз като имам семейство, и при мен е така. И в даден момент ставаш един самотник, дето сам като кукувица ще виси в някое кафе и ще гледа в една точка. Гледам в ресторанта на Икеа сутрин на закуска има доста самотници, седнали на маса ядат сами и гледат в една точка. Ако си минал и 30те години и за мъжете и за жените става трудно да намерят стабилен човек без деца. Стабилните са заети, останали само сплутите домати. Ако си мъж и срещнеш някоя читава жена, тя пък ще е с деца, което си е доста краен вариант и не е за всеки. Човек като е млад си мисли, че морето е до колене и винаги може да създаде семейство и не бърза. После влизаш в един порочен кръг дето дори и на интервю за работа могат да те отрежат, когато чуят, че на 35 години нямаш семейство и деца, защото в техните очи си нестабилен. Сега когато имам семейство и аз гледам на такива хора така. Сам заспиваш, сам се забуждаш, сам закусваш. Добре, че има телевизор и социални медии, че това, ако беше преди 200 години, много хора щяха да изтрещят. То и сега има много такива изтрещяли. Сега се сещам за мой бивш работодател бивш собственик на гръцко бистро. До като го раздаваше дон бизнесмен, имаше възможност да се задоми, ама искаше да щрака с пръсти до 40 години. После фалира бистрото, приятелите се изпариха, остана сам като кукувица, удари го депресията и почна да скита по улиците и да си говори сам. Абе живота не е за сам човек.

21.   Напълно съм съгласен с номер 20. И също така не разбирам защо трябва да свикнем да сме сами

22.   До 21.
Щото не всички имат лукса да избират дали да са сами...

Откак хората се замогнаха (да, масово хората се замогнаха, макар чувството да е друго) спряха да полагат усилия да се събират или просто очакват да бъдат възнаградени за самото си присъствие във връзката. Нямат финансовата нужда да се обвързват и започнаха да се ценят прекалено много. Да търсят безгрижен живот в охолство, но без да трябва да полагат усилия. За съжаление, нищо, което не е заслужено или изстрадано, не носи удовлетворение.
Уви, такава е действителността. Погледнете Япония - епидемия от самотници. Някои аспекти от живота им дори са потресаващо депресиращи. А уж са едно от най-развитите и цивилизовани общества.

23.   До 22. Да бе, точно в Япония да са сами, не вярвам. По-скоро в някоя държава като Северна Корея

24.   До 22. Пълни безсмислици. Потребителските кредити нарастват всяка година. Сега сме в пика, който е достигнал 46 милиарда лева. Можеш ли да смяташ до толкова?
Познавам адски много хора, като гравитирам в София. От тези хора има не повече от 3-4 които са тежки гъзари, разбирай имат над милион. Всичкото друго демонстрира стандарт, но на кредит. Та колко да си богат когато вземеш кола втора употреба за 20-30к, която ще изплащаш 5 години и като я изплатиш ще струва не повече от 5К. Колко да си мислещ и богат, като даваш 2 заплати за почивка от 10 дена, която ще изгладуваш или ще връщаш като кредит 1 година на разсрочено.
И мъжете не се обвързват, защото вече сте правени като по калъп. От 5 забивки с различни, при всички приказките бяха едни и същи. Почивките, светлото бъдеще, колко са морални, как виждат нещата, само че и петте нямаха заплата над 2, 5к. Е как да стане? Кой ще покрива тези мечти, като са с гол гъз и сами не могат? Трябва да си много зле с математиката, за да не схванеш идеята че си търсят провайдър.
Една само беше различна, някак свита и свенлива, ама се оказа че е било заучен цирк, оказа се по обща от общите, пак търсеща къде да се намърда и да точи.
Иначе има нещо вярно, аз лично много дръпнах напред, много, ама никога не бих си причинил подобни създания да имам до мен.

25.   Нямам представа как да коментирам въпроса. Всъщност и мен ме вълнува. Останах сам съвсем наскоро отново и не знам как да продължа. За втори път в живота се сблъсквам с това когато първият път ме изоставиха срещнах човека който ми спаси психиката. Също изоставена без да го очаква. Паснахме си подкрепихме се и оцеляхме. За 8 ги дини нито една пряка дума и от двете страни нито един повишен тон нито един упрек и пълно доверие от моя страна.... И преди 4 дни разбрах че са ме сменили.... Сега не знам как да я карам сам. Проблема ми е че съм всеотдаен.. за всичко работата, децата, жената до мен и когато се случи това просто рухнах... Най вероятно да си сам е талант който аз не владее ...

26.   Приемам го без да се цупя и тъжа. Който е създаден за теб ще те намери, дотогава се фокусирай над себе си.

27.   Приемам го без да се цупя и тъжа. Който е създаден за теб ще те намери, дотогава се фокусирай над себе си.

28.   За жена може и да е трудно. Жените влизат във връзки, само когато имат някаква полза от тях. Затова като са извън връзки, тази полза я няма.

Но за мъж, връзката е отговорност. Не може да разчиташ на приятелката ти за пари, не можеш да разчиташ на нея за помощ по ежедневни проблеми. Дори обратното може да е, трябва да и даваш някакви пари (дали ще е под формата на черпене, плащане на някоя сметка) и най-вече време. Аз дори като съм делил сметки и разходи с жени, пак съм се занимавал с техните проблеми и честно казано, техните простотии. Да и запазя час за преглед някъде, да и дам съвет за работа, да и правя автобиографията за работа, да и помагам в готвене и чистене. Дори просто да и пиша всеки ден (ако не живеем заедно) и да отделям време в това. И не, не мога да разчитам на нея за готвене и чистене. Тя ако изобщо някакво готвене и чистене направи изцяло за мен, после ще ми го изкара през носа по някакъв начин. Или ще ми намила постоянно за това, или някаква друга идиотщина.

Но дори и да готви, чисти, да разделяме сметки, аз пак ще се занимавам с нея да ходя по места, да я развеждам (като домашен любимец), което мен в миналото ме изтощаваше много (вместо да си почина през почивните дни или да отида, където аз искам). А като съм необвързан, тези отговорности падат.

За мен, има два смисъла да съм във връзка или женен. Едното е секс, другото е деца. Получавам секс и мога да имам деца с жена ми. Но при всички негативи от моя опит, който имам с връзките, раздяла или развод е неизбежна за мен. Не мога да го изтърпя и изтрая това дълго време, това съм установил.

29.   Номер 20 е абсолютно прав. Не е нормално човек да живее сам, още повече целенасочено. Не трябва обаче да се изпада и в другата крайност - да превръщаш намирането на партньор във фикс идея. Просто търсиш, пробваш, като не стане продължаваш напред и толкова. Аз бях сам доста дълго време и съм имал периоди, в които това ми е тровело живота, а реално той си беше перфектен. Сега, като се обърна назад съжалявам, че съм обръщал чак такова внимание. Според мен проблемът на повечето самотни хора, между които бях и аз до скоро е липсата на активност. Няма как да нямаш среда, да си стоиш вкъщи и да очакваш нещата да се случат. Аз в момента, в който положих минимални усилия в насока веднага се случиха нещата.

30.   28 пич, те децата са най-голямата отговорност. Щом си от хората, на които не им се поема отговорност, за деца не си и помисляй. Ползвай проститутки. Там е чукането без ангажименти. Аман от такива...

31.   До 29. Не е нормално според кой? Според теб? Не ставай смешен. Както вече казах сам съм, но отговарям за адски много хора покрай мен. Социално активен съм, полезен повече от теб и себеподобните ти, които не сте точно мъже. Търсиш пробваш” в мола, като пробваш дрешки, не за хора- адски глупав изказ имаш.
Някои търсят качество- то не се намира на принципа проба грешка. Не е на всяка цена.
Други като теб плазмодии се хващат за първата сламка и ти трябва да си ми духовния учител, така ли?

32.   До номер 20 : Напротив, точно обратното е! Работодателите режат тези, които са семейни с предтекст че ще си взимат повече отпуска или болничен.

33.   От 28 до 30. Ако имам деца с някоя жена, аз като цяло ще отговарям за тях и ще ги гледам най-вероятно. Жените, с които съм излизал, бяха изключително безотговорни (не съм излизал изобщо с малко жени, представителна извадка са). Ако изобщо поемат някакви грижи за детето, ще ми го натякват това постоянно или ще ми прехвърлят сумати останали задължения. И да, нямам желание да готвя, чистя, изкарвам пари и да съм психолог и успокоител едновременно.

34.   Авторе не ги слушай тези егоисти. 99% в България са такива. Нищо чудно, че България се топи. Виж, че повечето имат пари и си мислят, че са хванали Господ за шлифера. Пътували, правили каквото искат хахаха това са жалки и нещастни същества наподобяващи хора. Но нищо общо нямат. Повярвай ми.
Бих ги описал, като животни облечени в човешки кожи.
Хората сме социални и имаме нужда от любов. Но за целта трябват и умения. А по голяма част от коментеришати ги нямат.
Това не са хора. Въобще не ги слушай. Те са адски нещастни и ти ли искаш да станеш, като тях? Остави какво ти говорят, че уж добре живеят. Лъжа е. Гарантирам ти.

Филип

35.   От 20 до 32

Отпуската по закон за всички са еднакви. Семейните никога не са се ползва ли с превилегии, поне не на запад където аз живея. Но един семеен мож да носи повече отговорност от колкото един несемеен. И това взема превес при интервютата. Сори гай. Иначе забелязвам в коментарите, че от необвързаните блика доста повече злоба. Може би не да толкова удовлетворени от този факт, колкото се опитват да докажат.

36.   32, кога и къде? ! Именно семейните са с привилегии на работа, а гърчат несемейните. Семейният може и да работи 5 месеца и пак си запазва мястото.

37.   "До 29. Не е нормално според кой? Според теб? Не ставай смешен. " - Според цялата човешка история досега.

"Социално активен съм, полезен повече от теб и себеподобните ти, "
Ама спредд койййй... Според теб? Не ставай смешен! - Е видиш ли, оказва се, че и аз мога! Ти си позлезен за себе си.

"адски глупав изказ имаш. " Според теб, нали?

Батка - ти си ПОВДИВАЛ, направо. ТИ не си социално активен, ти си социално неадекватан и гледаш, да хаперш и жулиш наред.

38.   До 32 - Зависи от индустираята. В моята компания, за определени позици предпочитаха женени мъже, защото имаха бонуси възразни с дългосрочно обвързване. Шефът казваше на всяко HR събиране със семействата (оооо да... имаше такива), точно колко бонус, изразено в запалти, ще се изкара, без да назвова сума. Като жената чуе, че мъж може да изгуби 10 заплати, ако напусне ей така, мислиш ли, че няма да има МАСИВЕН скандал вкъщи. Не смееха да мръднат.

Коментар номер 31 е все така отвратителен :)

39.   До 35 В Дания, имах клауза в договора, че ако имам деца (т. е. дори и да не съм семеен) получавам 5 дни допълнителна платена годишна отпуска.

40.   Аз съм семейна и с малко дете и работодател ме отряза поради интрига на колежка. Работодателите не гледат с добро око на семейни. И не е вярно, че все отсъстваме две от колежките ми изкараха морета, докато на мен не ми се отговори дори на въпроса кога мога да взема част от платената си отпуска. Да, може би има места, където семейните отсъстват поради болнични и на децата, може би има места, където е възможно, на доста места е невъзможно. Аз бях супер огорчена от ситуацията и не само, че другите колеги никой от тях не застана в моя защита. За мен това са мишки, без собствено мнение.

41.   До хората които са сами от един семеен мъж.
Сами сте защото социалните мрежи и инфлуенсърите ви изпържиха мозъците да измервате "любовта" си към отсрещния - жените измерват в суми, коли, апартаменти власт, ръст и плочки, а мъжете в килограми, кубици и сантиметри.
Любовта се измерва само по това колко време мислиш за отсрещния (не за парите и имотите му или ползите които можеш да придобиеш покрай него), колко искаш да го направиш щастлив, и колко няма значение колко нещастен си ти, ако той е щастлив.
Това ви е грешката и ако не я поправите, ще си останете сами. Ако наистина търсите любов, ( която е чувство, че не искаш да се отлепиш от него или нея), ще намерите такава и няма да я подминете (както вероятно вече сте направили понякое време в живота си).