Винаги ме е избягвал
преди: 3 дни, 23 часа, прочетена 590 пъти
Живях в малък град и още от тинейджърските си години познавам едно момче, бяхме в една компания. Той се хвана с една от най добрите ми приятелки и заминаха след бала да учат и живеят заедно. Аз никога не съм била близка с него, защото той беше по мълчалив и затворен, а аз не умеех да свалям мъже. Минаха години, той се върна в родния ни град, като призрак. Отслабнал, блед, сам, беше преживял нещо тежко, беше се разделил с нея. А тя пък спря контакта си с мен и остана да живее в големия град. Той толкова я мразеше и страдаше, че даже мен не можеше да гледа, защото явно му напомнях за нея. Така се случиха нещата, че моята майка му подаде ръка, помогна му да си стъпи на краката, станаха колеги. Тя го приемаше майчински и много искаше да се оправи. Покрай нея, често ми се налагаше да се виждам с него. И когато бяхме тримата той се държеше нормално, но все така затворен. Веднъж го поканих на кафе, но той ми отказа. Наложи се в един момент да работим заедно. И парадокса беше, че на публични места той ме избягваше. Държеше се така, все едно не иска да го видят с мен. На празници сред тълпа от хора, той често минаваше покрай мен, но рядко се спираше да си разменяме приказки. Веднъж бяхме командировка до София в малко бусче с него и други колеги, аз бях нова. 4 часа никой не искаше да си обели дума с мен. А той стоеше на задната седалка и мълчеше. Стана ми много болно. Аз напуснах, а той продължи да работи с майка ми, но тя последните няколко години ми казва, че не говорел с нея за нищо. Идвал на работа когато иска и често дори нямал интерес към работата. А тя се застъпи пред шефовете, да му променят работното време. Наскоро си направи фейсбук. Аз му писах и му казах, че има повече приятели от мен и се закачих с него. А той ми отвърна, ме толкова хора познавал. Минаха 2 дена и аз нарочно чакам, да видя дали ще ми прати покана. И после му написах, че искам да се запознаем... по пътя на логиката, щом не ми праща покана, явно или не се познаваме или не иска да се познаваме, а ние се знаем от 15 годишни... Сега сме на по 36. Парадокса е, че майка ми веднъж ми каза, че той се оплаквал пред други хора, че си няма приятелка. И даже ги питал, няма ли да го запознаят с някоя... Аз му бях ядосана.. , и може ци половин година по късно му казах, че съм му била сърдита, защото не ми е пратил покана.... Той се извини, каза ми че не е нарочно и пак не ми прати. Не че това вече има значение. Та се замислих... толкова ли съм страшна, отблъскваща или незнам... Имаше един период в който, ми е помагал с превоз, но аз си мислех, че го прави заради майка ми, а не зареди мен. С него за тея всички години нямахме почти никакво общуване и нормален приятелски разговор. А ни се е налагало да прекарваме време заедно. Първо си мислех, че е много срамежлив и притеснителен, но сега това държание ми прилича на високомерие... като се замисля.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 3 дни, 17 часа hash: f7b5883447

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

1.   А, на мен ми прилича, че и двамата сте със забавено развитие. Хайде, ти си проявила някаква инициатива, но пак се държиш инфантилно. А, той е тотално causa preduta. Напълно хипотетично, ако се съберете, не мога да си представя как ще става общуването с вас. Сигурно, само мисловно.

 

...

преди: 3 дни, 14 часа hash: 7ec1f1ee9a

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

2.   Ами, очевидно не си му приятна. Плюс това, явно още обича твоята приятелка, или на мен така ми изглежда. Не знам, каквото и да е – не се занимавай с него. Ясно е, че и да ти се иска, нищо няма да се случи.

 

...

преди: 3 дни, 14 часа hash: 0ffe633348

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Голям трактат, обяснения и съчинения за мъж който просто не те харесва... И не, че ти го харесваш, ами на какъв се прави, че не те сваля и не ти обръща внимание. Много ми е познато това женско поведение да ти кажа. Аз затова нарочно страня от жени. Ще и обърнеш внимание, тя ще си каже - тоя пък, никакъв нишан не съм му давала, как си мисли, че ми е на "нивото". Ще си стоиш и гледаш работата - тоя пък, на какъв се прави, че не ме отчита. Угаждане няма...

 

...

горе^

преди: 3 дни, 13 часа hash: c3e044ad73

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

4.   Авторке, как може толкова години да изгубиш в надежди за един човек, който очевидно не иска да си има работа с теб.

 

...

преди: 3 дни, 13 часа hash: 1648711c2f

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

5.   Аз като мъж мога да кажа, че не всяка жена ме привлича. Има жени, които другите смятат за страхотни, но на мен са ми антипатични. Нямам някаква основателна причина за това, но нищо не мога да направя. Привличането е химия, която или се случва или не. С жените които не ме привличат, се държа учтиво, но сухо - най-вече за да не вземат да ме харесат и да ми досаждат. Така както описваш ситуацията, вероятно с въпросния познат става дума точно за това. Не е надменност, нито някакъв проблем в теб, просто не го привличаш и толкова. Не знам дали може да направиш нещо за да се промени това, но вероятно само ще си загубиш времето за да пробваш, а може и много да се изложиш.

 

...