Не мога повече
преди: 1 ден, 11 часа, прочетена 514 пъти
Извинявам се предварително, ако има грешки или текста не е структуриран правилно. Пиша това със сълзи в очите ми. Не мога да издържам повече. Толкова ми тежи всичко, не издържам. Няма да се обяснявам и оплаквам какво се случва в живота ми, но всичко е кошмарно. Опитвам се да бъда позитивна, но не се получава. Правя се пред всички на щастлива, че всичко е наред, но нищо не е. Не съм се самоубила само, защото е грях. Никой си няма и на идея какво ми е, аз съм постоянно щастливото момиче, което никога не смее да се оплаче от нищо. Наистина не знам какво да правя. Не искам да живея, искам просто да изчезна. Помагам на всеки, давам съвети за проблемите им, докато аз самата съм срината от всякъде. Проблемите ми са навсякъде, буквално. В семейството ми, близките ми, приятелите ми, училище, здравето ми. Най-тежкото е, че приятелят ми почина. Единственият човек, който някога ме е разбирал перфектно. Опитах се да се оправя, опитах се да се справя с всичко, но не мога. Просто не мога. Толкова ми е тежко и ме боли. Не съм била истински щастлива от дори не помня кога. Винаги съм имала тежки моменти в живота ми, но никога не съм се чувствала толкова изгубена и безпомощна. Още от малка нямам нормален живот, детството ми е кошмар за всяко дете. Винаги съм се мъчела, но съм се научила да не се оплаквам, да не се жалвам, че не може завинаги да е така, че в някакъв момент ще бъда истински щастлива. Но явно нищо няма да се оправи. Никой нищо не разбира, всеки е такъв егоист, никаква емпатия не е останала. Да не говорим как 90% от хората, които познавам ме мразят и все имат някакъв проблем с мен. Нито им правя нещо, нито съм злобна. Нищо не ме прави щастлива вече. Нещата, които преди ми доставяха удоволствие, вече не ми. Всички са толкова фалшиви и лицемерни. А когато се опитах да споделя болката ми, никой не ме изслуша. Знам, че всеки си има собствени проблеми и не съм единствената страдаща, но както аз слушам хората, така и на мен ми се иска някой поне да ме прегърне и да ми каже, че всичко ще бъде наред, да имам някаква упора. Или ме прекъсват и започват да говорят отново за себе си, или ми дават супер неадекватни съвети като „Просто прави секс, ще го забравиш така или иначе” или „Защо не дойдеш да се напием” и като се напия какво ще стане? Още по-зле. Не съм като повечето мои приятелки, които пушат, наливат се по дискотеките без да им пука за абсолютно нищо и се друсат. И не мога да бъда. И как изобщо им хрумна, че мога дори да погледна друго момче, след като моето го няма? Единствената моя упора я няма. Сигурно звуча като някаква пикла, която не може да се справи с проблемите си, но наистина ми е много тежко. Няма смисъл да изреждам всичко, твърде дълго е и никой няма да го прочете. Просто не знам как да се справя с всичко това. Не искам да продължавам. Защо все честните и добри хора трябва да бъдат наказвани така жестоко? С какво съм заслужила всичко това? Никога не съм се държала зле с някого, винаги гледам как да помогна на всеки, който има нужда. Никога не съм обръщала гръб на човек, който има нужда от мен. Винаги съм имала емпатия към всеки, поставяла съм се на тяхно място, не съм ги оставяла сами. Дори, когато някой ми прави мръсно, аз не им отвръщам, не отмъщавам. На никого не пожелавам тази болка. Винаги, независимо от всичко, съм имала тази една малка искрица надежда. Вече я няма.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 1 ден, 4 часа hash: 9cd762d0b5

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

1.   А не мислиш ли, че драматизираш повече отколкото трябва? След време като четеш какво си написала ще се смееш с глас. И не го казвам с лошо чувство, просто е така. Да, всеки минава през спадове, дупки в живота си, да, тогава има нужда от подкрепа, от някой, на когото да сподели. Разбирам, че си се разделила с приятеля ти, кофти, ама светът не е свършил и хората ти казват точно това, ама ти очакваш нещо друго, какво ли? Да не са магьосници, та да променят мисленето и психиката ти за секунда? Трябва сама да се справиш и да го изживееш. После почваш да обвиняваш другите хора, ти колко си добра, пък те лоши, не разбрах само защо, защото не могат да страдата заедно с теб ли? Абсудрно е това, момиче! Вземи се в ръце и ЖИВЕЙ, животът не е само драма и не се върти около теб, когато го разбереш, ще се научиш да бъдеш щастлива.

 

...

преди: 1 ден, 2 часа hash: 854acf90b3

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

2.   Опитай се да спортуваш всеки ден.

 

...

преди: 16 часа, 2 мин. hash: 320197b459

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

3.   Здравей, мило момиче! На 18 ноември миналата година ни съобщиха, че е загинало при катастрофа едно прекрасно красиво, интелигентно, ученолюбиво момче / К. / от училището на дъщеря ми. Той имаше приятелка и съм ги виждала с колата му пред училище с други съученици. Тази година трябваше да е абитуриент. Неговата история ме потресе. Сънувах го малко преди Коледа и до ден-днешен го сънувам още и не минава ден да не мисля за него. Видях и приятелката му, още по-слаба, измъчена. Доколкото знам, остава й още една година в гимназията. Знам, че и тя е много чувствително момиче, защото миналата година спонтанно прегърна дъщеря ми, за да я поздрави, нищо че е от по-малките и се познават само по физиономия. Много са нещастията у нас, много. Хиляди погубени млади животи при инциденти, деца и младежи с тежки или хронични заболявания и от известно време обмислям да подема една инициатива в тази връзка. Повечето хора в България са много злобни и завистливи, а малкото останали добри хора у нас често страдат заради това Моето дете също е много чувствително и чистосърдечно. Бих се радвала да има приятелка като теб! Светът има нужда от добри хора като теб! Прегръщам те, мило момиче!

 

...

горе^