Не мога повече - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (128972)
 Любов и изневяра (31688)
 Секс и интимност (15075)
 Тинейджърски (22257)
 Семейство (7093)
 Здраве (10085)
 Спорт и красота (4864)
 На работното място (3696)
 Образование (7677)
 В чужбина (1783)
 Наркотици и алкохол (1154)
 Измислени истории (811)
 Проза, литература (1879)
 Други (20751)
 Избор на редактора (159)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

 

  

Споделена история от Любов и изневяра

Не мога повече
преди: 2 месеца, 52 мин., прочетена 861 пъти
Извинявам се предварително, ако има грешки или текста не е структуриран правилно. Пиша това със сълзи в очите ми. Не мога да издържам повече. Толкова ми тежи всичко, не издържам. Няма да се обяснявам и оплаквам какво се случва в живота ми, но всичко е кошмарно. Опитвам се да бъда позитивна, но не се получава. Правя се пред всички на щастлива, че всичко е наред, но нищо не е. Не съм се самоубила само, защото е грях. Никой си няма и на идея какво ми е, аз съм постоянно щастливото момиче, което никога не смее да се оплаче от нищо. Наистина не знам какво да правя. Не искам да живея, искам просто да изчезна. Помагам на всеки, давам съвети за проблемите им, докато аз самата съм срината от всякъде. Проблемите ми са навсякъде, буквално. В семейството ми, близките ми, приятелите ми, училище, здравето ми. Най-тежкото е, че приятелят ми почина. Единственият човек, който някога ме е разбирал перфектно. Опитах се да се оправя, опитах се да се справя с всичко, но не мога. Просто не мога. Толкова ми е тежко и ме боли. Не съм била истински щастлива от дори не помня кога. Винаги съм имала тежки моменти в живота ми, но никога не съм се чувствала толкова изгубена и безпомощна. Още от малка нямам нормален живот, детството ми е кошмар за всяко дете. Винаги съм се мъчела, но съм се научила да не се оплаквам, да не се жалвам, че не може завинаги да е така, че в някакъв момент ще бъда истински щастлива. Но явно нищо няма да се оправи. Никой нищо не разбира, всеки е такъв егоист, никаква емпатия не е останала. Да не говорим как 90% от хората, които познавам ме мразят и все имат някакъв проблем с мен. Нито им правя нещо, нито съм злобна. Нищо не ме прави щастлива вече. Нещата, които преди ми доставяха удоволствие, вече не ми. Всички са толкова фалшиви и лицемерни. А когато се опитах да споделя болката ми, никой не ме изслуша. Знам, че всеки си има собствени проблеми и не съм единствената страдаща, но както аз слушам хората, така и на мен ми се иска някой поне да ме прегърне и да ми каже, че всичко ще бъде наред, да имам някаква упора. Или ме прекъсват и започват да говорят отново за себе си, или ми дават супер неадекватни съвети като „Просто прави секс, ще го забравиш така или иначе” или „Защо не дойдеш да се напием” и като се напия какво ще стане? Още по-зле. Не съм като повечето мои приятелки, които пушат, наливат се по дискотеките без да им пука за абсолютно нищо и се друсат. И не мога да бъда. И как изобщо им хрумна, че мога дори да погледна друго момче, след като моето го няма? Единствената моя упора я няма. Сигурно звуча като някаква пикла, която не може да се справи с проблемите си, но наистина ми е много тежко. Няма смисъл да изреждам всичко, твърде дълго е и никой няма да го прочете. Просто не знам как да се справя с всичко това. Не искам да продължавам. Защо все честните и добри хора трябва да бъдат наказвани така жестоко? С какво съм заслужила всичко това? Никога не съм се държала зле с някого, винаги гледам как да помогна на всеки, който има нужда. Никога не съм обръщала гръб на човек, който има нужда от мен. Винаги съм имала емпатия към всеки, поставяла съм се на тяхно място, не съм ги оставяла сами. Дори, когато някой ми прави мръсно, аз не им отвръщам, не отмъщавам. На никого не пожелавам тази болка. Винаги, независимо от всичко, съм имала тази една малка искрица надежда. Вече я няма.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 1 месец, 29 дни
hash: 9cd762d0b5
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

1.   А не мислиш ли, че драматизираш повече отколкото трябва? След време като четеш какво си написала ще се смееш с глас. И не го казвам с лошо чувство, просто е така. Да, всеки минава през спадове, дупки в живота си, да, тогава има нужда от подкрепа, от някой, на когото да сподели. Разбирам, че си се разделила с приятеля ти, кофти, ама светът не е свършил и хората ти казват точно това, ама ти очакваш нещо друго, какво ли? Да не са магьосници, та да променят мисленето и психиката ти за секунда? Трябва сама да се справиш и да го изживееш. После почваш да обвиняваш другите хора, ти колко си добра, пък те лоши, не разбрах само защо, защото не могат да страдата заедно с теб ли? Абсудрно е това, момиче! Вземи се в ръце и ЖИВЕЙ, животът не е само драма и не се върти около теб, когато го разбереш, ще се научиш да бъдеш щастлива.

 
  ...
преди: 1 месец, 29 дни
hash: 854acf90b3
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

2.   Опитай се да спортуваш всеки ден.

 
  ...
преди: 1 месец, 29 дни
hash: 320197b459
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

3.   Здравей, мило момиче!

На 18 ноември миналата година ни съобщиха, че е загинало при катастрофа едно прекрасно красиво, интелигентно, ученолюбиво момче / К. / от училището на дъщеря ми. Той имаше приятелка и съм ги виждала с колата му пред училище с други съученици.
Тази година трябваше да е абитуриент.
Неговата история ме потресе. Сънувах го малко преди Коледа и до ден-днешен го сънувам още и не минава ден да не мисля за него.
Видях и приятелката му, още по-слаба, измъчена. Доколкото знам, остава й още една година в гимназията. Знам, че и тя е много чувствително момиче, защото миналата година спонтанно прегърна дъщеря ми, за да я поздрави, нищо че е от по-малките и се познават само по физиономия.
Много са нещастията у нас, много. Хиляди погубени млади животи при инциденти, деца и младежи с тежки или хронични заболявания и от известно време обмислям да подема една инициатива в тази връзка.

Повечето хора в България са много злобни и завистливи, а малкото останали добри хора у нас често страдат заради това

Моето дете също е много чувствително и чистосърдечно.
Бих се радвала да има приятелка като теб!


Светът има нужда от добри хора като теб!

Прегръщам те, мило момиче!

 
  ... горе^
преди: 1 месец, 29 дни
hash: d2f1257bbd
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

4.   Номер 1, ти май не си прочел всичко както трябва. Момичето е написало, че приятелят и е починал. Не, че са се разделили. Плюс, че не е споделила другите си проблеми, така че без да знаеш недей говори.
Разбирам те, защото и аз съм имал отвратително детство, в тийнейджърството постоянно имах проблеми и психиката ми се срина. Правилно е, че не слушаш малоумните съвети на твоите връстници. Вярвам, че си силна и ще се пребориш с това. Ти заслужаваш щастие и знай, че ще го получиш. Тези, които страдат от малки, после имат щастлив живот. И аз си мислех, че ще се мъча така цял живот, но не е така. Сега всичко е наред и съм добре. Ти също ще бъдеш добре, обещавам ти.

 
  ...
преди: 1 месец, 29 дни
hash: 87662e4b3e
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

5.   Мила, първо искам да ти кажа едно нещо – прочетох всичко. До последната дума. Не само, че не ми беше дълго, а всяка твоя дума ме докосна истински. Искам да знаеш, че болката ти е реална, че това, което изпитваш, има значение. Само някой, който е минал през толкова тъмни и самотни моменти и все още е тук, може да бъде наречен силен. Болката ти е огромна и няма да те лъжа – няма вълшебна дума, която ще я махне. Но има нещо важно – има хора, които разбират. Които ще те изслушат. Които няма да кажат „просто прави това“ или „напий се и ще мине“. Това не са решения, това е бягане. А ти си човек, който е изключително осъзнат, макар да се чувстваш на ръба. Загубила си човека, който е бил твоята опора. Това е огромна, нечовешка загуба. И разбираемо е да се чувстваш като срутена отвътре. Никой, който не е бил на твоето място, не може да съди. И аз не съдя. Само мога да кажа, че си достойна за много повече, отколкото този свят ти е дал досега. Понякога добрите, състрадателни хора като теб поемат цялата болка наоколо – защото знаят какво е да си сам, неразбран и наранен. Но това не значи, че трябва да се отказваш. Твоята болка не те прави „пикла“, както се изрази. Твоята болка те прави жива. Все още ти пука, все още обичаш, все още искаш някой да те прегърне – това значи, че надежда все още има. Може сега да не я виждаш, но тя е там, в самото това споделяне. Ти си ценен човек. Знаеш ли колко малко хора са запазили добрината си, въпреки всичко, което им се е случило? Ти си една от тях. Не позволявай на мрака да те убеди, че не си нужна. Точно такива като теб са нужни най-много на този свят.

 
  ...


...
преди: 1 месец, 29 дни
hash: d2f1257bbd
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

6.   Бъди силна. От това, което прочетох, ти си много уравновесена, мислиш правилно. Не си някаква глупава лигла. Ще намериш пътя, сега просто търпи. Трудно е, но търпи.

 
  ... горе^
преди: 1 месец, 28 дни
hash: 4e6ac4991e
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

7.   Здравей,

Не си сама. Не съм минала през същото, но болката ми е много позната от личен опит. Това си звучи като депресия. Не си пикла, не преиграваш, доста трудно е да минеш през това, което ти се е случило - смъртта на толкова близък човек. Колкото и безумно да ти звучи, обърни се към професионална помощ и имам предвид лекар психиатър, не психолог. Разбирам, че си още в училище и сигурно си мислиш, че няма как да стане, че родителите ти няма да те подкрепят и че ще те помислят за луда. Отиди при личния лекар и поговори, искай направление. Помага, не чакай, има начин, има светло, има щастие стига да искаш. Успех!

 
  ...
преди: 1 месец, 28 дни
hash: 746f859761
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

8.   Авторке, с теб съм, прегръщам те нежно и искам да те окуража и да ти кажа, че докато човек е жив - винаги има решение, винаги има път, винаги има надежда!

Но тези помисли за самоубийство - никога не трябва да ги приемаш! - те са от лукавия(дявола), който има за цел да погуби човека.

Трудности, скърби, болки и проблеми всеки човек неминуемо има в живота си.
Само, че човек трябва да си направи и изводите от такива събития!

При мен именно поредица от подобни събития ме накараха да осъзная суетата на земния живот и да се обърна към Бога!

Аз също, преди да достигна до Бога съм се чувствал така - като тези объркани хора.

Изходът от това състояние е един: Да се обърнеш към Бога, от цялата си душа и сърце и постепенно да се въцърковиш(в православната църква).

Всичко в живота се движи от нашия създател Бога и от Божия промисъл, но човек е създаден със свободна воля и винаги има избор! Винаги има надежда!

Животът е прекрасен и не свършва със смъртта, защото човекът е създаден от Бога с безсмъртна душа и за вечен живот. Както вече ти писах в началото:
Животът има смисъл, който се заключава в това да се изживее Богоугодно, за да може човек да отиде след смъртта в рая, при Бога. Земният живот е подготовка за вечния.

Затова човек никога не трябва да се отчайва и да губи мотивация за живот!

Напротив! - човек трябва да се радва, за това че е получил от Бога този прекрасен дар - живота и да се постарае да го изживее Богоугодно!

Знаеш ли, има хора в много тежко положение, инвалиди без крака, ръце, безпомощни телом, но въпреки всичко това неизпаднали в отчаяние, борещи се за живот и силни духом.

Има един прекрасен и потресаващ документален православен филм, казва се Форпост, за отец Михаил от Украйна, който е създал приют за бездомни и болни деца(подобно на нашия отец Иван от Нови хан). В момента в този приют има повече от 400 деца.

Няма да давам връзка (защото сайтът ги трие) - просто напиши в Youtube Форпост православен филм, каналът е Православна вяра.

Знай, че живота е борба и човек не трябва да пада духом, а трябва да се бори и да продължава напред! Каквото и да се е случило и да се случи - винаги има изход и надежда!

Знай също, че Бог много ни обича и заради нас хората е създал този прекрасен свят, да му се радваме и да живеем в мир и любов.

Бог е Вседържител и Той със Своя Божий промисъл управлява и промисля за целия свят, за всеки един човек. И косъм от главата ни не пада без Божията воля или Божието допущение.

Бог върши всичко за нас с една цел: да познаем Бога, да се обърнем към Него, да заживеем Богоугодно и да спасим душите си! Защото този живот е временен и е само подготовка за вечния живот. И ние сме създадени за вечен живот, който не свършва със смъртта. Но е много важно как човек е изживял земния си живот, защото на Страшния съд всеки човек ще бъде съден и ще се определи дали да отиде в ада или в рая(с Бога в Небесното царство)...

Затова тук на земята ни се изпрашат скърби, болести, трудности и изпитания. Всичко това ни се изпраща(или допуска) от Бога на нас хората, за да осъзнаем суетата на земния живот, да се обърнем към Бога и да се подготвим за вечния живот като заживеем Богоугодно и се въцърковим...

А знаеш ли кое действително е пагубно за човека на този свят? Аз ще ти кажа - да стане противник на Бога, и да повреди и съответно погуби душата си. (и до края на земния си живот да остане в такова състояние)
(А също пагубно и гибелно за човека е да се самоубие, защото самоубийството е грях, който не се прощава, и самоубийците директно отиват в ада! ) И говорим не за нещо временно, а за вечността. И да бъде човек в ада е страшно...

Конкретните ми съвети към теб и към такива хора са следните:

Прочети Новия Завет(втората част от Библията) и особено обърни внимание на глави 5, 6 и 7 на Евангелието от Матея. Там са цитиран думите на Божия Син - Господ Иисус Христос, това са Божествени истински слова!

Обърни се към Бога. Ако не си кръстена - направи го в някой близък православен храм. Поговори за твоята ситуация и със свещеника в храма, той ще ти помогне и ще ти обясни всичко.

И нещо много важно, което изключително ме порази, когато се обърнах към Бога и се въцъркових в Православната църква- че няма грях, който да надвишава Божието милосърдие! - стига човек да се покае от цялото си сърце и душа за този грях, и за всички свои грехове!

Тоест Бог ни е дал възможност за получаване на прошка! И за тотално очистване от греховете - това става чрез Тайнството Изповед(разбира се и при наличие на искрено и истинско покаяние) пред православен свещеник!

Това е уникално и удивително! На грешника му е дадена възможност от Бога да се очисти, на мръсният - да се умие в сълзите на покаянието!

Така, че отиваш при православен свещеник в близкия храм(православна църква) и му разказваш всичко! И той ще ти каже как да се подготвиш за Изповед и кога да отидеш в храма, за да те изповяда, и как да живееш занапред.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net