 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Мъжете като цяло не понасят щастливите жени
преди: 2 месеца, 3 часа, прочетена 5448 пъти
Видяла съм го вече от цялата човешка история, мъжката цел е да стъпче жената и да се увери тя никога да не бъде добре далече от него.
Мъжете като цяло са нездравословно обсебени с жени и за това са заети или да получат достъп, или да ги смачкат.
Дава им болно удоволствие да заповядват на жената и да обиждат...
Има си причина защо с векове жените не са имали Обикновени Човешки Права - Право на работа, на мнение, на свобода... А щом не са ги имали - Значи някой ги е откраднал. И естествено, разбирате това кой е бил.
До ден днешен жената не може да излезе през нощта без да се страхува за безопасността си. Това говори ли за цивилизовано общество? За мен НЕ.
Единственото щастие, което мъжът търпи е, ако тя твърди, че е щастлива под неговия контрол- Да е слугиня, да гледа сама децата и да твърди, че това е рай. Докато е такава, той е готов да се преструва, че я "боготвори", просто, за да насърчи това поведение и в други.
Но в миналото жените не са имали избор, освен да живеят този живот и да се опитат да намерят нещо хубаво.
В момента, в който тя заяви, че е по-щастлива сама или друго яче, бързо започва да я мрази.
Виждам как мъже вземат животите на жени които са се опитали да се освободят. Защитават уб/йц/те и обвиняват жертвите.
За тях свободната и щастлива жена заслужава обиди и заплахи с "котки", които по някаква причина са много по- добра компания от мъжката.
* Мъжете си дават разрешение да изневеряват, хвалят се, но никога не дават същото разрешение на жените си.
* Патриархията е изградена върху двойни стандарти в полза на мъжа и неговата Похот. Той е завладян от плътта и няма контрол върху самия себе си.
Най- големият страх на мъжете като цяло? Да бъдат един ден третирани както са третирали в цялата история жени! Тази мисъл просто ги ужасява!
Историята вече е доказала, че мъжът обича насилието и не може да се откаже от него. Повечето се възхищават на такива действия.
Но ще ви кажа какво е всъщност добър мъж:
- Добрият мъж е този, който обича и се бори за свободата!
Той също иска да освободи, да излекува, да подкрепи.
Вие ще подкрепяте неговото, и той ще подкрепя вашето развитие!
Един лидер иска да ви въздигне, а не да ви повали!
- Ще го чуете да говори срещу насилието, срещу унищожаването на природата, да създава фондации, да говори добре за половинката си, а не "Всички жени са к/рви, златотърсачки, ма прекалено много права им дадохме" и така нататък...
(Той не е Бог и никога не е бил, че да дава нещо, което първи е откраднал!!! )
Ако връзката не провърви, има достойнство, не търси насилие или вредни вещества.
И с едно изречение: Добрият мъж не използва насилие и не се опитва да властва над никого!
Любовта изисква взаимно уважение, а не налагането на някакви правила и диктатури.
Нещо друго, мен Мъж ме е променил- Сродната ми душа винаги ми е повтарял, че в корена на световните проблеми седи мъжката диктатура. Мъж ми помогна да се изправя и да погледна истинския проблем в отношенията между хората- Диктаторството и ревността.
Ако изобщо моят пост бъде одобрен, очаквам нападки и всякакви епитети. Мъжете ще си помогнат да изкривят всичко, ( Ми жените какви са, те са много лоши, тн тн. ) за да им стане по- доБре....
Да, такива са, защото от векове просто са искали да оцелеят и имат вкоренен Стокхолм синдром.
Мъжката диктатура поквари и промени жената до неузнаваемост, тя се превърна в негово тъмно копие. Защо мъжете се борят толкова ожесточено да отрекат историята? Но действията им говорят много по-силно от думите.
Да бъде истинска любов! Този пост е за будните жени и без това.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 1 месец, 14 дни hash: b7ba16e443 |
|
70. ЦИТАТ: „Мъжете като цяло не понасят щастливите жени. “
Дълбоко невярно съждение. Няма такова нещо — нормалните мъже да не понасят щастливите жени. Я, стига — та те за това живеят!
Без никакви сарказми или менторско внушение предлагам на авторката да прочете една книга от някогашната библиотека „Галактика“. Казва се „Добре охранявани мъже“ от Робер Мерл. Даже ако я напишете в Google, ще можете да я четете онлайн. Това е нещо като антиутопия, но много напомня на скорошната случка с „Ковид-19“.
Просто мъжете на Земята — тези, които са в нормално сексуално състояние — измират със завидна скорост. Остават само много малки момчета и много стари мъже. Нормалните жени изпадат в нещо като фрустрация, но феминистките, които вече са превзели цялата администрация на САЩ, тържествуват. Заразата започва да се разпространява във всички държави.
Някои много богати жени успяват в огромни имения да си запазят по някой здрав мъж, а цялата охрана е от жени. Американските атомни подводници не искат да се доближат до сушата, защото са били в океаните още преди избухването на епидемията. Лесбийството добива галактически измерения. Най-скромните домакини — ако успеят да намерят нормален и „функциониращ“ мъж — го пазят и защитават като зеницата на очите си.
Жените не боледуват, но пренасят вируса. Обществото започва да деградира. Даже водачките — уж непоколебими — искат да се доберат до някой нормален мъж, макар в публичните си речи да развиват съвсем други идеи.
Ще се радвам да я прочетете. Вкъщи имаше един екземпляр. Но под влияние на моите „жени“ — дъщеря и съпруга, любителки на реформите — се огледахме в огромната ни „социалистическа“ библиотека, която с рекорд събираше към 1500 тома. Те ме принудиха, едва ли не насила, да купим някакви красиви недоносчета (пардон, шкафове), и трябваше да се разделя с поне към 700 тома — най-вече фантастика.
Мотивът на дъщеря ми беше, че „дъртаците нямали нужда да четат фантастика“... И сега, за всяка нова книга, трябва да водя ръкопашни боеве. Аргументът: „Чети ги в интернет. “
Да, ама не ми е удоволствие да чета на лаптопа.
Аз си обичам хубава книга в ръка, с малко Chivas Regal… и Клайдерман
Алекс-----Fallschirmspringer
|
| преди: 1 месец, 13 дни hash: b7ba16e443 |
|
74. До №68
Като погледна назад от моите твърде напреднали години, то и аз съм изпадал в нелепи ситуации, които се доближават до такива, описани от Вас. Бях обикновено момче и пълно разочарование за майка ми, която имаше колежки със съвършени момченца. Те свиреха я на пиано, я на цигулка и бяха спретнати, а аз — пълна тяхна противоположност. Кога разбит нос, кога устните — като на чалгарка, а като допълнителни екстри — целият в „люпи“, демек — когато си се засилил с летни кънки, когато паднеш на асфалта — той е като шкурка, сваля кожата. Първоначално — стотици микроскопични червени точици, които се сливат в една червена маса от кръв. Караш друго момче да ти препикае крака, а след това на работещите тогава чешмички се доизмиваш.
Уважението към момичетата беше набито в дебелата ми момчешка глава от майка ми, най-вече с помощта на шамари. Иначе харесвах момичетата, ама не знаех как да се държа с тях, а освен това махалата ни беше момчешка. Имахме момичета, но малко — и те бяха сестри или съседче на някого и, за да има мир, никой не се закачаше с тях.
Както казах — не ги разбирах момичетата и техните постъпки. Класната ни възлага с едно момиче да направим я стенвестник, я част от някаква украса за класната стая. Момичето се казваше Клара — умна, пълна отличничка, спортен тип, хубава. Идва у нас и винаги носеше две пастички — знаеше, че обожавам сладките неща. Тя някак изглежда зряла, хубава, оформена, а аз, както казва майка ми — кожа, кости и жили — демек грозник.
Аз си ям пастичката, а тя с усмивка ме гледа, а след това — с моята вилица — яде и тя. Не е ли гнус да яде с вилица, с която съм ял? Но както се занимаваме, седнали на килима, тя изведнъж скача върху мен и почва да ме бори. Борил съм се толкова много пъти с момчета, но тя е момиче — изглежда ми неприлично да я пипна, а тя върху мен се тръска, радва се, че ме е победила, а аз не смея да я докосна. Не че е проблем да се измъкна, ама няма как да я пипна. Все пак сме вече шести клас.
Някакъв подобен емоционален натиск изпитвах и от съученичката ми Славка — и тя пълна отличничка. Не знам как, но ходехме заедно на Алианса. Тя прилича на голяма девойка по осанка, визия, тяло, и тя — спортно момиче, с руса коса, която на плавни вълни пада до раменете ѝ, с ярко сини очи. Тя пък много държеше да се грижи за мен — малоумника. Вървим по улицата, вали дъжд, а тя ме дърпа под чадъра си, за да не настина. Как пък не — с момиче под чадър, та нали могат да ни се докоснат ръцете! Я колко по-добре е да ме мокри.
Ако пък е студено и якето ми е разкопчано — тя много държи да съм добре закопчан — спира ме, започва да ме закопчава, но това е прекалено. Така целият седми клас — някакъв емоционален натиск.
Така — докато пъпчасах и ме беше срам от момичетата, че съм толкова грозен. Тренирах си джудо, учех си уроците, четях книги и от време на време със съседското момиче, дъщеря на генерал, ходихме на кино. Такъв скучноват живот — до лятото преди казармата. Вече пъпките бяха изчезнали, почти не личеше тяхното някогашно присъствие. Тогава за първи път целунах момиче — по-точно чешкото момиче ме целуна, а аз само дето не паднах на пясъка.
След това — казарма. Беше ми интересно. Не ми тежеше, въпреки добрите физически натоварвания. След завършването започна следването. Тук имах проблем със социализацията. Даже малкото познания и възможности, които имах преди казармата, бяха някак избледнели, ама то е така с всички момчета. Та трябва време да ги възстановиш. Тогава за пръв път си със зряла жена, поне 10–12 години по-възрастна, бивша колежка на майка ми, разведена, с дете, познаваме се от години.
Продължаваш да учиш, следваш, запознаваш се с момичета, доброжелателен си, тренираш — и тогава се случват занимателни случки. Съседското момиче, дъщерята на генерала, вече от две-три-четири години тренира в някаква вътрешна школа. Обещал съм ѝ да изкопая траншейка, по която да мине водопровод, за да си направи нещо като малко шадраванче с басейнче за рибки. Аз уча за изпит, тя — не та не — да отидем на вилата. „Ти ще си копаеш, а може да направим някакво кумите. “
Опитвам се да се отърва от нея. Както казах — заедно сме израснали още от детските си години, само дето съм три години по-голям. Отиваме на вилата им — баща ѝ за риба, аз — забивам колчета, опъвам канапи, за да е права траншейката, а тя се нагиздила в кимонце. Прави разтяжки, заема позиции — я киба-дачи, я зен-куцу-дачи, разни гери-на, разни удари — и упорита като конска муха, „дай та дай да ти покажа какво мога“.
Абе, душа, нали щях да копая траншея? — „Не, после ще копаеш. Теб май те е страх! “ — някакви такива си говори.
Е, вече прекали. Заставам в стандартна отбранителна позиция и чакам купона да започне, като я окуражавам с няколко иронични коментара. Е, не чаках дълго. Стандартно с някакво постно маваши, прави удари — старая се блоковете ми да са по-меки, но тя започна да се взема насериозно. Вече минах на блок-удар, но лек. Не посягам към глава, гърди, а само ръце, крака, бедра. Някое о-сото-гари, учи-мата, о-гоши — но грижливи. Все пак съм към 25 кг по-тежък.
Реши да пробва по-плътен контакт и това ѝ беше грешката. Просто — най-обикновен полунелсън, който с момчетата още от трети клас използвахме, но това блокира раменната ѝ става и врата ѝ, а с лявата — ключ на лакетна и раменна става. В права позиция сме, но аз съм зад нея. Тя се дърпа, опитва се да се измъкне, защото е гъвкава, но не става. Лошото е, че изведнъж в тези нейни движения дупето ѝ се озовава точно пред слабините ми. Щях да получа удар от притеснение — направо я изблъсках, изхвърлих, поне на метър разстояние, пък дали не ѝ ударих и едно коляно в дупето — само и само по-далеч от мен.
Та тя е момичето, на което всичко съм споделял — разменяли книги, марки, танцували на рождени дни. Презирах се, а тя се разсърди — не ми говори, не ми сложи да обядвам, все едно ме няма.
Дойде си генералът, но ние се държим нормално, чистим рибата — то тя чисти, аз се подмазвам и ѝ преча. Той тръгва за София, а ние оставаме двамата. Аз — в едната спалня, тя — в другата, до моята.
Обикалям врати и прозорци на първия етаж — няма проблем, имаме ловна карабина и стационарен телефон. Да, ама не ми се спи, въртя се и всичко от деня минава през главата ми. Чудех се дали няма да е прекалено, ако се опитам да заключа вратата на стаята си.
На сутринта ставам рано, малко нещо като душ — бойлерът е голям, към осемдесет литра. Правя чай, кафе, някаква филийка със сладко и плахо до един стол ги оставям отстрани на нейната врата.
Излизам и започвам да си копая. Идва по едно време — гледа някак земята или встрани — нищо не казва, но вече е по-приветлива. Това може би беше второто или третото ни скарване. То не бе скарание, а някак — отношенията ни за кратко се променяха.
И с колежка от следването се случиха подобни неща. Аз я бях приютил у нас, докато нашите бяха на почивка, а нейните хазяи правеха ремонт. А ние бяхме на летен стаж в един институт. Тя пък — джудистка, приятелче — не можеше като партизанин да се крие в студентските общежития, та апартаментът на родителското тяло — голям, има стая за нея, а и тайната ми мисъл — нещо да ми готви...
Отстъпих ѝ моето легло. Хубаво, удобно — даже двама човека могат да спят, е — не много удобно, а през отворения прозорец — разкошен изглед към лятното звездно небе. Тогава въздухът в София беше в много пъти по-чист.
Да де, но тя се запъна — харесала си голямата стая на родителското тяло и огромното им старовремско легло. И там — изглед към небето, но трябва да си извиеш главата, а от моето легло — направо пред очите. Възникна спор, и тя — инат. Сама предложи — за да не разместваме в хола (а той — голям) — да си направим среща от колянна опора на леглото на нашите.
Е, взехме предпазни мерки с поставяне на одеяла и възглавници по ръбовете — и купонът започна. Абе каква борба, когато след първите захвати — оново ти пречи и те е страх да не се счупи. При това сме по тениски и гащета, а тя под тениската няма нищо. Това е извращение, а не спорт. По-добре щеше да е да сме с кимоната... ама като се водиш по женски акъл...
Готвенето не беше лошо, ходихме и по някое заведение — все пак парите бяха лимитирани, но вуйчо не е остискал, а и не пита. Бяха готини дни. Още по-хубавото беше, че нашите решиха да минат през някакви роднини. Това приятелство продължи някъде към шест–осем месеца. Fallschirmspringer — Алекс
|
| преди: 1 месец, 11 дни hash: c43fd14fb9 |
|
76. "Само едно не разбирам…"
Само едно не разбирам — защо трябва да си го меря с жените? Какво толкова има да деля с тях? Не разбирам защо трябва да воювам с тях… Ами не искам. Предпочитам да ме гушкат, вместо да ми налитат на бой.
Не съм идеален, но според мен имам прилично държане спрямо жените. Не съм нахален и — според мнението на колежки — съм много възпитан.
Но има жени, които са тъпи като талпи, а ако ги слушаш — те били открили теорията на всичко… а не са прочели и една книга.
Има и такива, които съм смятал за приятелки — а се оказва, че ми забиват нож между плешките.
Но пък има и други, с които съм на:
"Как си, душицо? ",
"Много си мила и внимателна…"
— даже не сме и близки, а от тях идва истинската защита. И какво лошо има да харесвам умните и добри жени. Алекс
|
| преди: 1 месец, 8 дни hash: 4abc2813ee |
|
77. Мъжете като цяло не понасяте наглите, самозабравили се прости и посредствени жени!
Щастието при мъжете и жените има различни измерения.
Жените се радват на някакви нелепи и незначителни женски простотии, защото светогледа им е изкревен от ранна детска възраст.
Българските жени са едни от най-нещастните и неудовлетворени в личен план и любовта. Това е така защото имат много сбъркано мислене, гарнирано с отвратителен вкус и ужасно грешна преценка.
Те са и много по-завистливи от мъжете.
Къде в случая в така описаното щастие?
|
| преди: 1 месец, 7 дни hash: 24be7388e5 |
|
78. Мъжете не понасят успешните жени. Но кои мъже? Всички ли? Не, разбира се, че не. Само комплексарите. Проблемът на някои "мъже" тук не е, че жените се сравняват с мъжете, а че те се сравняват с жените и постоянно искат да се изкарат повече. Ако са повече по подразбиране, както те самите твърдят, биха ли се напъвали до припадък с копиране на текстове, подсказани от ИИ, с чието съдържание не са наясно, за да се изкарат по значими? Ето тук си личат дълбоките комплексни, наследени от проблемните отношения в собственото семейство.
|
...
| преди: 1 месец, 6 дни hash: 5add075c40 |
|
79. 78, защо им е на мъжете да се сравняват с жените, като са много по-висши от тях? ! Всеки знае, че мъжете са по-интелигентният и можещ пол и са построили-създали всичко на света чрез неповторимия си мъжки гений и талант, който само те притежават! Точно жените са тези, които постоянно се сравняват с мъжете, преписват си всички мъжки открития-изобретения и си придават огромна важност, само защото можели да раждат, неосъзнавайки, че детеродната им способност, с която толкова се фукат е изцяло зависима от мъжкото семе, без което нищо няма да раждат! Феминизмът ги насърчи да се състезават с мъжете в неравностойна битка, която знаят, че никога няма да спечелят!
|
| преди: 1 месец, 6 дни hash: c43fd14fb9 |
|
80. До №78 Уважаема, ще Ви цитирам само интродукцията:
„Мъжете не понасят успешните жени. “
Не искам да звуча нравоучително, но това е дълбоко невярно. Мога да кажа, че най-успешните ми години — а аз съм твърде, твърде възрастен — съм бил сред умни жени. Всичките инженери в областта на радиотехниката. Една — възрастна спрямо моите години тогава (бях някъде към 26) — та тази жена, която ме познаваше от два месеца, ми даде един, бих казал, настоятелен съвет да кандидатствам за позиция на научен сътрудник, защото такива места се пускат веднъж на две или три години. Послушах я, станах научен сътрудник и скоро след това — ръководител на програмен колектив, от който 80% бяха млади жени и момичета — всичките инженери. Бях внимателен, стараех се да бъда любезен с всичките, да не проявявам предпочитания, а по-скоро — като че ли — всяка се стараеше да ме променя бавно и постепенно в някакъв образ, който тя си е изградила. Демек — да ме вкарат в калъп, изграден според нейни си виждания. Разбирах се перфектно с тях. Вярно, имало е и удари под кръста, но такъв е реалният живот. Няма да завиждам на жена ми, че някога стана най-младият ръководител отдел, а години по-късно — технически директор на голяма иновативна компания. Може — жената е умна, упорита, но без да е инат. Грижовна майка — то дъщеря ни отдавна има докторат от бялата Европа, пак в нашия бранш. И тя работи в чужда компания, ходи в командировки по света. Та на нея ли да не понасям? Я, стига! Всеки мъж е щастлив, когато до него има успешна, самоизградила се жена с познания в своята област.
Има жени, които с интриги и секс не пълзят, а направо летят нагоре — до определен момент, когато се появи нова, която тръгва по същия път. със същите похвати Тях вече никой не понася, защото няма връзка между заеманата позиция и познанията им — те са далеч от реалните процеси. Като правило това е временно явление, защото друга, нова „софиянка“ се втурва да щурмува тази позиция, със същите части от интимната си анатомия. Но те са видими — със своята посредственост, наглост и липса на възпитание. Алекс. //Fallschirmspringer//
|
| преди: 1 месец, 6 дни hash: 24be7388e5 |
|
81. Алекс,
нали прочетохте и следващите ми изречения? От тях виждате, че мнението ми от публикация № 78 не се отнася до Вас и мъжете като Вас, и Вашето поколение по принцип. Мъжете от Вашето поколение, т. е. поколението на родителите ми, може би, са с друга настройка. Има джентълменство и финес. Отнася се до "мъжете" като 2-3 многословни баснословни празнословци, които си чешат егото в тази и други подобни теми, защото в реалния живот не получават внимание. Провокацийка. Шоу да става - Show must go on. И всеки път се хващат на въдицата и скачат като ожилени (или ожулени? ). :)))
И аз като Вас слушам Клайдерман, макар че предпочитам класиците Хайден и Моцарт, и любимите ми Бетовен и Шопен.
~Отровният Скорпион~
|
| преди: 1 месец, 6 дни hash: 3f274b5ab3 |
|
83. Успешни, щастливи, независими, красиви, всякакви такива са мишена за повечето мъже. Защо? Защото патриархията е създадена да седи върху женското робство, а Не щастие!
Мъжете Не искат жените да са щастливи, а Покорни. Това е единственото наложено "щастие", което търпят.
"Бъди щастлива да си покорна или ще те ст*пча. " - Почти всеки мъж.
За това няма смисъл от техните хартийки. Не им ги искам, недейте и вие.
А
|
| преди: 1 месец, 5 дни hash: c43fd14fb9 |
|
85. До момичето №81-:/Отровният скорпион/. Някога преди години, когато имаше една серия от земетресения, бях на среща във фирма, чийто офиси бяха на висок етаж. От страна на фирмата може би две или три момичета и също толкова момчета, то тези, които нарича безказарменици. Разговора е предварителен, не е напрегнат, просто както му казвахме едно време в казармата "разведка боем". Та както обсъждаме, изведнъж залюля. Не ми е първото земетресение, някога имаше цяла пордица земетресения. Но интересна ми беше реакцията на младите и от двата пола. Момичетата макар и разтревожени станаха на крака и впериха поглед в мен за решения. Но момченцата, тези техни тесни костюмчета започнаха да се движат хаотично, нещо ката брауново движение. Това ме впечатли, че момичетата под стрес действат хладнокръвно, а тези се щурат.. Чисто хипотетично си представих, че ако ми се наложи някой да ми пази гърба, предпочитам едно такова момиче, защото съм сигурен, че в паниката няма да ме простреля в гръб, вместо такъв паникьор. Имам чувство, че в случай в опасност жената, първо мисли за детето си. Слешам основно Битълз, Диип пърпл, Юрая Хиип, Форитър, Доорс, Алфавил, Мерилиън, Джудаст Прист. Освен Клойдерман, Пол Мориа, Чайковски, Шопен, Сметана, Брамс, Албинони. Рок парчетата ми напомнят някой блус, когато сте се гушнали с предпочина колежка, да усещаш нейното гъвкаво тяло постигнато с плуване и аеробика, топлият дъх, топлината на тялото й, и звездите в очите и блестят в полуздрача. Не съм е родил стар. Fallschirmspringer --- Алекс
|
...
| преди: 1 месец, 4 дни hash: 03cbed0aa0 |
|
86. Авторке, за какво "женско щастие" пропагандираш? Какво искаш да кажеш с това? Че жените може да си правите всичко, каквото си пожелаете, без да има отговорности и последствия за вас, така ли?
Жените имате отговорността да сте примерни и възпитани жени, да задоволявате сексуалния нагон на законния си мъж, да му раждате деца, да ги гледате и учите, да готвите, перете, чистите и подреждате!
Ти явно ни имаш нас за балами! Да си чувала нещо такова като "мъжко щастие" и някой мъж да се бори за мъжкото щастие? Но за сметка на това всички ние чуваме постоянно за ощетените жени и за вашето полагащо ви се, по незнайно какви причини, щастие и свобода! Лъжете се, жени, лъжете се. Всеки от нас има отговорности и вашата свобода свършва точно там, откъдето започват вашите отговорности и откъдето започват правата на мъжете. Мъжете сме родини с повече права, които идват от нашето върховенство спрямо вас.
Тези напани с феминизма ще продължат вероятно само още един век, след което окончателно жените ще приемете статут на по-нисшестояща категория хора, подчинена на мъжете. Точно, както е сега в мюсюлманските страни. Това ще бъде записано в бъдещите конституции. На вас отново ще ви се забрани да учите висше образование, да участвате в каквито и да е избори и да заемате обществени позиции. Всичко ще се нареди с времето.
Така, както си го написала, мога да ти кажа, че на мен и грам не ми пука за "женското ви щастие"! Убеден съм, че и на още много, много мъже също не им дреме.
Ти може да не искаш нашите хартийки, но скоро и твоите няма да са твои, защото идват други времена, в които арабите ще движат нещата. Не само че ще работиш, но и мъж и деца ще гледаш дома, и сексуално ще задоволяваш мъжа си и няма и да си помисляш главата да те боли и за миг!
|
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
