Споделена история от Любов и изневяра |
Изневерявам на мъжа си
преди: 4 месеца, 11 дни, прочетена 4123 пъти
Здравейте, жена на 36 години. Както от заглавието стана ясно, аз изневерявам на мъжа си. С него сме заедно от вече десет години, годишнината ни беше преди две седмици, имаме си едно момче. Ами какво да кажа…не знам вече какво да правя. Изневерих му, или по-скоро все още му изневерявам, с мой колега, който ми е хвърлил око от доста време и аз най-накрая не можах да издържа. С мъжа ми нямаме някакъв проблем, но с времето честно казано ми омръзна. Скучен ми е, безразличен ми е. Секса с него не ми доставя удоволствие, както преди. Просто я няма тази страст, тези чувства. Но не искам да му казвам, защото знам какво ще стане. Имаме дете все пак, на 9 е, не искам да го причинявам и на двама им. Няма да си развалям семейството, но и не мога така повече. Човек съм. Липсва ми нещо и го получавам другаде. Между мен и любовника ми има огромна искра, голяма страст. Имаме такава химия, която с мъжът ми сме нямали никога. Толкова добре се разбираме. И секса, и разговорите, и преживяванията. Просто е чудесно. Все едно цял живот сме си били заедно. Вълшебно е. И в един миг се сещам, че не е така. Трябва да се прибирам, за да сготвя, да посрещна мъжа си от работа, да гледам детето, дали си е направил домашните, как е било на училище. Аз свършвам работа по-рано от него, с любовника ми имаме време за нашите си моменти. Случвало се е да се чувствам виновно. Зле, че причинявам това на собствения ми съпруг, но… Толкова ми е хубаво и приятно, че дори не се чувствам толкова гадно. Мислила съм да го оставя и да заживея с любовника си (той сам го предложи), но как да причиня това на детето си? Ще се развали всичко, няма да бъда егоист. Вие как мислите? В момента се правя, че всичко е супер. Не съм казала на никого за сега, освен на най-близката ми приятелка. Тя казва да продължавам с тайната и в никакъв случай да не казвам на мъжа си. И аз съм на това мнение, че ако разбере.. край. А и забравих да допълня, че тези взаимоотношения с колегата ми продължават вече месец и половина. Това чувство за празнота и безразличие към съпруга ми е от…и аз не помня кога, честно казано. Това е тъжното, сигурно около две/три години се чувствам по този начин, може и повече.
|
