Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

6.   Жена съм. Първо, нека правим известна разлика между кавалерство и плащане на сметки.

Първото - отваряне на врати, държане на стол или палто, отстъпване на място на бременна, болна или възрастна жена, помощ за качване/сваляне количка с бебе, помощ да се качи или носи нещо по-тежко и т. н. - би трябвало да го прави всеки културен и нормален мъж, стига да няма самият той тежки физически увреждания.

Второто - сметките, са много деликатна тема и има много нюанси във взаимоотношенията. Тук не мисля, че има правила, задължения, повод за срам и подмятания. А и реално не са много хората изобщо, които могат да наливат пари за всичко по срещите. Ще е смешно мъж да се изхвърля с ресторанти, културни прояви, морета, таксита, а вкъщи.. на хляб и вода, нали? Работещите жени сме наясно и какви са заплатите, и какви са цените. Щедрият мъж винаги си личи, спокойно.

Има го и това, че ако усещаш, че един мъж не те привлича истински, а имаш някакво възпитание, няма да го оставиш да пръска време и средства, ако не можеш да дадеш нищо насреща.

Обаче да считаме милото отношение за слабост и да сме простаци, че да не се разглезвали жените, е някакво съвременно безумие, на което трябва да се сложи край. Тъкмо напротив, възпитаните мъже винаги ще бъдат предпочитани, а щедростта - където и колкото може. Пробваш и ако не стане - пожелаваш успех в живота и продължаваш търсенето. И жените имаме разочарования и разминавания. Трябва ли да накажем всичко от мъжки пол, че там някъде някой не ни е харесал?

7.   От жена на 32: ако от първите срещи постоянно ми носи подаръци, купува неща, държи да плаща всичко и т. н., ще избягам и аз. Не знам дали съм от по-редките случаи, но и жените около мен също биха реагирали така. Странно и неестествено ми е човек, който дори не ме пизнава все още и не знае какво харесвам, да започне да ми купува каквото и да е, само заради самото купуване на нещо. Изглежда ми все едно отчаяно се опитва да ме впечатли и всъщност няма самочувствието, че може да го направи с нещо друго.

8.   Разбираемо е да отблъскваш жените с такова държание. Ако си се мазнил и си подтичвал покрай нея като кученце, веднага те е усетила, че си мекушав и без мнение.

9.   Жена на 40 години, омъжена с дете и спокойно мога да ти кажа, че когато една жена те харесва и между вас има химия това кой ще плати сметката или ще я делите не е от значение. Приятно зя жената да види не папката, а да усети грижата. В началото, когато със съпруга ми се опознавахме му бях на гости на морето /той е бургазлия/ и ми беше организирал разходка в една много красива местност и после обяд в един малък ресторант. Сметката той я плати и съм сигурна че не беше голяма, но самият жест, че си беше направил труда да организира е запомнящ се.

10.   Позволявам да ми плащат сметките само мъжете, които харесвам много или сме във връзка, стари приятели с които се редуваме да се черпим, или които черпят по повод. Държа да си плащам, когато излизам с мъже, с които се опознавам, познати или мъже, които не харесвам и нямам романтичен интерес, но са настояли да се видим и е нямало как да откажа.

12.   Аз като жена ще ти кажа, че жените които си представят мъжа като груб и безпардорен са жени израстнали с контролиращи и властни бащи. Тя е свиканала, че щом той е груб, значи е стабилен. Щом е учтив - има нещо фалшиво. Като цяло повечето българи като им се усмихне някой и те вече са на щрек и очакват нещо лошо.
Това е - жените са различни. Едни искат да си груб, други искат да си кавалер. Аз те съветвам да не бягаш от себе си, защото с тези жени, като тази с която си излизал, те чака драма. Дори да я спечелиш, тя си търси токсичен мъж и ти ще трябва да се опитваш да си токсичен за да й захванваш адреналиновата зависимост. Ще трябва да й играеш игрички топло- студено за да й поддържаш интереса.
За мвн това са отношения за терапевт, а не зорлем при теб всичко е наред и да ставаш токсичен за да се харесаш.
По скоро гледай за правилната жена. Не са всички мазохистки.

Моя мъж например ме спечели точно със качествата си - беше организирал чудесна вечер за първа среща съвсем сам. Срещата беше в Барселона, а нито аз нито той познавахме този град. Той се беше подготвил - маршрути, хотел, ресторант, разходка, паркинги, подарък, шампанско, ягоди, храна. На другия ден беше проучил къде да ме заведе. По всичко си личеше, че тази органозация е защото много ме е харесал, а и защото си е оправен мъж.
Вече сме заедно от близо 10г, имаме 2 деца, продължавам да съм влюбена в него така както се вклюбих на времето в Барселона.
А той продължава да ми звъни всяка сутрин за добро утро, понеже излиза рано докато спя. Носи ми закуска в леглото, казва, че така е чел някъде че се прави, за да се поддържа любовта. Това е мъж, който ще ми приготви и вечеря и масаж ще ми направи. След толкова години все още плача за него, когато се разделяме за да пътува някой от нас. Уникален кавалер, уникален мъж, уникален човек.

А около нас мъже с нещастни връзки го убеждават, че мъжа не трябва да се превръща в занималня на жената, че мъжа за да е мъж трябва да тропа по масата, да следи, да забранява, да крещи и да псува и най вече - истинския мъж изневерява.

Моя съвет - търси жената, която да ти пасне на теб, а не се опитвай ти да паснеш на грешните.

13.   За мен кавалерството е част от доброто възпитание. То трябва да е нещо естествено, а не поза за самоизтъкване. Да се придържа стала на колежката, с която т на една маса на някакв купое е нормално, а не поза, да се подаде на нея първо листата с наптките е също нормално. Някога по времето на тъмният соц, имаше една добре написана нига от една полякиня, "Как да е държим в обществото". Базови полошения за моето възпитание, бяха набити в глвата ми от моята майка с помощта на шамари., най-вече по отношение в контактите с момичетата. Вярно много ми харесваха, но имах усещането, че не съм на тяхното познавателно иниво. Те разбираха взаимоотношенията между хората в тяхната дълбочина, бяха в развитието си поне 2-3 години пред средностатистическото момче. На прима виса се сеща за нещо като кавалерство. Беше ранна пролет, аз съм купил две букетчета кокичета, които ще подаря на съпругата си. С метрото са три спирки. Във вакога блъсканица, защо е час пик, и аз няка се отзовах до едно мило японско момиче. На всяко бутане ръгани, тя се усмихва мило и плахо. Ад до нея изглеждам висок, въпреки, че съм само 183см. По скоро облеклто ми е малко смущаващо, сравнително дълго черно кожено сако, но пене се вижда, че имам вратовръзка. Държа кокичетата в една ръка, а същевременно се опитвам така да се даржа за ръкохватката, че да има поне тридеет сантиметра между мен момичето, като се старая да всичките блъскания и ръчканета да са по моят гръб. Тя се усмихва плахо, гледа кокичетата, предполагам, че й харсват, а от време на време поглежда нагоре към мен. Не поглеждам към нея, а гледам препусащата стена на тунела, много е интересна. Пак подчертавам, държа да има максимално разстояние между мен и момичето, Така досто бързо стигнах до спирката, където в близка сграда е кабинета на съпругата ми, а служебният й джип е на паркинга. Започва поредната блъсканица за слизане, аз изчаквам последният момент, преди тълпана на перона да нахлят като хуни, и внезапно бутвам букетчетата в ръката на момичето, измърморвам нещо от сорта for you, и преди да може реагира избутвам най-напористите и скачам на перона. Излишно е да казвам, че никога повече не го видях това момиче и за моя изненада съпругата ми удобри постъпката, та даже се очуди, че съм се бил съобразил-да не съм дивак. Нещо, което може и да ви е интересно. Беше може би към два месеца преди уволнението. Играеше се голямо занятие с части на второ и трета армия. Няколко танкови полка, мотострелковаци, десантчици, артилеристи, форсират ссе водни прегради, а жегата е зашеметяваща. Разпъната е голяма полева болница и се симулират ранени. Първата палатка триажна и аз както и няколко други от парашутитите сме обявени за "безнадежни". това си екъсмет. Другите ги поставят по леглата, а вътре жегажа е страшна, аз кротко излизъм навът, а на десетина метра полема маса, полеви столове под едо дърво.. Направо красота. Вадя от комантирската си чантичка, /е не е като на официрите от кожа, а като за фазаните от дебел бризенТ, окантован с кожа/ Та вадя едно от томчетата на "Ейглитиерови "от Анри Тройя. Красота, онези вътре в палатките имитират тежки наранявания, слагат им диагтози, предписват им лечение, и най-вече жегата, а аз навът под дървото. По едно време излиза сравнително млада лекарка, пагони на старши лейтенант, Ставам, козирувам, моля за разрешение да остана, тя се смучава, защото е от някаква цивилна болница/лекарите са военно призоваеми/. започваме разтовор, защо съв тук, а не вътре, а аз й казвам, че лично тя ме е обявила за безнадежден. Тя се сеща и възкликва, а Вие бяхте онова момче от десантчиците. Ами цивилно си е в нея. чуде се, че момче чете такава книга, а чесно си признавам, че не можах да намеря друга. По едно време вади цигари и зпалка, може да съм дърво, но се сещам, че трябва да запаля цигаратай, искам разрешение, да изапаля цигарата.. Разтовора продължи в общи теми, къде живея в София, какво съм кандидаттвал, някак съвсем светски, -липсваше субординацията. Алекс-Fallschirmspringer

14.   Жените обикновено не знаят какво искат, но го искат веднага.
В конкретния случай (и други подобни) не е задължително да се е отказала от теб точно заради вниманието ти към нея. Не изключвам да не ѝ е допаднало нещо друго в теб - нещо в поведението, в изказванията ти, в дрехите... Ако искаш, рискувай и пробвай приятелски да я попиташ, какво не ѝ е допаднало в теб, с идеята да го коригираш при други следващи връзки. Много малко е вероятно да ти отговори честно, но все пак би било най-достоверно. От друга страна, не е от особено значение. Следващата едва ли ще гледа на теб точно през нейните очи. В смисъл - няма гаранция, че ще те хареса с другото ти поведение. Всеки е различен във всяко отношение.

15.   Когато и двамата се харесвате и имате общи интереси, жестовете нямат чак такова значение. Те просто са украсата на всичко останало. Не жестовете определят дали една жена ще те хареса или не. Помагат, но и ако са в повече може да изкривят картинката и да те заблудят.
А и в днешно време, това което преди се смяташе за проява на специално внимание, в момента се възприема от жените като задължение на мъжете. Особено от некачествените жени.
Та не се вманиачавай чак толкоз. Рано или късно ще срещнеш човек, който наистина иска да бъде с теб и ще видиш колко изкривена представа си имал за жестовете и "правилното поведение". Просто бъди нормален.

16.   Всяко нещо трябва да е с мярка. Дори и най-хубавото.
Лично на мен постоянното показване на всевъзможни жестове, заведения, плащане на сметки, комплименти ми изглежда някак мазно, позьорски, подмазвачески, с някаква цел (ясно каква). Не харесвам прекалено демонстративни, нагласени неща и ако забележа такива бих се отдръпнала. Освен това държа да платя моята консумация.

17.   Е, пич, това че си кавалер, не значи че ще ти вържат, така си е. Аз лично съм се държал кавалерски с всяка дама, с която съм излизал през живота си, винаги съм държал да платя сметките, да бъда забавен, но пък мога да ти кажа, че не винаги се е получавало, защото просто виждаш, че с човекът насреща имате много малко общо, че няма как да се получи нещо, НО и в тези първи и последни срещи пак съм се старал да бъда на ниво. То или си кавалер, или не, или си щедър човек, или не, или си джентълмен, или не, идва ти отвътре и не можеш да бъдеш друг. Не знам някоя жена да се е оплакала от отношението ми, независимо дали сме създали връзка или не.
Е, всъщност ти наговорих неща отпреди години, когато не бях семеен мъж, сега има само една Жена в живота ми, съпругата ми, но и нея спечелих с това, че аз съм си аз, а и до ден днешен й показвам колко е важна за мен и колко я обичам. Разбира се, това не ме прави по-малко галантен към останалите жени, но вече с границите, които си поставя един семеен мъж, който държи на семейството си:)