Живот без-"край" - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (124636)
 Любов и изневяра (30684)
 Секс и интимност (14697)
 Тинейджърски (22078)
 Семейство (6786)
 Здраве (9790)
 Спорт и красота (4786)
 На работното място (3376)
 Образование (7450)
 В чужбина (1712)
 Наркотици и алкохол (1131)
 Измислени истории (802)
 Проза, литература (1773)
 Други (19409)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Любов и изневяра

Живот без-"край"
преди: 13 години, 1 месец, прочетена 2392 пъти
Здравейте!
Аз съм млада жена, неомъжена и нераждала.
Имам проблем с прекратяването на връзките. Много ми е трудно аз да кажа край. В миналото имах дълга връзка с много добро момче, но просто изстинах към него, нямахме проблеми, но аз не виждах бъдещето си с него. Не исках да го заблуждавам, но толкова ми беше трудно да си тръгна... Той ме обичаше много и ми беше някак гузно да го карам да страда. Отлагах раздялата година и повече. Накрая направих така, че той си тръгна сам.

В другите ми връзки също съм била така. Освен ако няма голям скандал, от който съм много обидена и вече чашата е преляла, не мога да прекратя отношенията.

Сега имам връзка с един млад мъж, с който страшно много се обича(х)ме. Правехме много планове заедно, много неща си обещавахме... Но не се разбираме. След като ми мина първоначалното заслепяване, разбрах, че повече съм идеализирала. Той е коренно различен от мен. Груб, недодялан, студен, няма обноски, простее... Караме се много, но и същевременно много държи на мен и ми го е показвал много пъти. За съжаление има прекалено много лоши черти на характера, с които няма как да направя компромис. Осъзнах, че не искам да съм в бъдеще с него. Убедена съм в това си решение.

2 пъти след скандал и обиди от негова страна си тръгвам. Но той започва да ме търси, не иска да се разделяме. Опитва се да ме манипулира психически, изтъквайки колко много държал на мен, колко неща бил правил, как никога не ме бил предал. А на мен толкова и ми трябва за да се върне пустата ми слабост.

Всеки ден се убеждавам все повече и повече, че не е за мен и нямаме бъдеще заедно. Но... нямам сили да кажа окончателно край.

Има ли други хора с моята слабост? Как вие прекратявате дълги и сериозни връзки? Защо трябва да е толкова трудно... Искам утре просто да го няма вече, да не настоява, да не ме търси. Знам, че ще ми е болно и ще ми липсва, но така е най-добре. Живота с този човек ще се превръща във все по-голям кошмар...

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 13 години, 1 месец
hash: 7c11176711
гласове:
1 2 3 4 5
  (305911 гласа)

1.   Здравей,
Аз бях в същата ситуация преди няколко месеца.
Бях 3 години с този човек и всичко вървеше ОК. Не сме имали сериозни търкания, но постепенно започнах да изстивам, започна да ме дразни това, че нямаше постоянни доходи като мен, че съботата и неделята работеше (беше таксиметров шофьор). Реално като си направих равносметка се оказа, че през повечето време съм сама вкъщи, че не мога да си позволя елементарни неща като излизания с колеги, първо защото той почти винаги беше зает и на мен ми беше неприятно да излизам сама и се чувствах гузна, че аз съм навън и си правя кефа, докато той виси по стоянките, и второ защото дори и да го вземех с мен, през повечето време се чувстваше доста неудобно сред колегите, защото той има само средно образование и няма почти никаква обща култура, а аз и колегите сме с висши и работим в сферата на ИТ и в повечето случаи като задълбаем някакви сериозни теми и той ставаше излишен. Започнаха да ми липсват елементарни неща от рода на фризьор, маникюр и разни такива глезотийки. Не че сега ходя редовно на такива неща, но просто сега като знам, че мога да си ги позволя и се чувствам по-добре. И така, стигнах до решението, че наистина е по-добре да се разделим. След това последваха едни драми, едни сълзи, едно молене. Той все още ме търси и ми обещава, че всичко ще се промени и всичко ще е наред.
Но реално съм сигурна, че няма да е.

Моят съвет към теб е да се замислиш за следното:
В някой момент в бъдещето вероятно ще се наложи да родиш.
За една такава стъпка трябва сериозно подготовка, както във финансово отношение, така и в емоционално, защото за да се развие това дете и за да има някакво адекватно бъдеще, ще трябва доста усилия. Замисли се дали с този човек ще можете са поемете цялата финансова и емоционална отговорност. Ако отговорът е не, няма смисъл да се тормозиш.
В крайна сметка всеки се опитва да преживее, и то колкото се може по-добре и реално колкото и грубо да звучи, всеки човек трябва първо да мисли за своите интереси, защото иначе няма кой да мисли за него.

 
  ...
преди: 13 години, 1 месец
hash: 17fb134978
гласове:
1 2 3 4 5
  (252444 гласа)

2.   И аз съм в подобна ситуация. Сякаш съм заслепена и дори да знам, че не е прав пак искам да съм с него и да правя всичко каквото ми каже. Сякаш ме е омагьсал. Полудяла ли съм не знам. Просто много искам да имам истинска сериозна връзка, въпреки че с този човек сме много различни и ще трябват много компромиси. И аз съм все раздвоена и не мога да кажа край. Много шантава ситуация :(

 
  ...
преди: 13 години, 1 месец
hash: 8db93c6766
гласове:
1 2 3 4 5
  (223330 гласа)

3.   Просто си слабохарактерна - разбирам те. Но докато не си наложиш твърдо, че ще се промениш - ще продължаваш да си губиш живота заради "гузна съвест"!
Тони

 
  ... горе^
преди: 13 години, 1 месец
hash: 1c3272b244
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Здравей,
Толкова познато ми звучи. И аз винаги оставям мъжът да реши да ме остави. Аз сама не правя такава крачка, дори да не съм доволна, дори да не виждам бъдеще, продължавам да се старая, продължавам да се опитвам да закрепя нещата, но накрая пак нищо не се получава, пак не вървят нещата и рано или късно ме изоставят. Аз дори по-отрано да съм осъзнала, че няма да стане нищо и че няма бъдеще, продължавам все да се надявам че ще потръгне и така с години. С единия почти 4 години. Не бях доволна, плачех по цяла нощ, но не се решавах и накрая той се реши и ме остави. Много ми беше мъчно, въпреки че нещата хич не вървяха, аз го обичах. Сега пак съм на такъв етап, нещата не вървят, момчето дори подхвърля няколко пъти за раздяла, но аз пак се опитвам да закрепя нещата, пак защото го обичам. Не знам ще успея или не, но въпреки мъката и болката никога не ми идва на ум аз да ги зарежа. Страх ме е че ще направя грешка, че ще ги нараня и че ще нараня и себе си. Разбирам те напълно, но пък при теб сякаш липсва обич, така че би трябвало да ти е по-лесно.
Успех.

 
  ...
преди: 13 години, 1 месец
hash: b014c73202
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

5.   Явно има и нещо друго, което те държи там. Може да е някакъв вид зависимост- материална или друга... Може и просто да те е страх да останеш сама.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker