А аз съм ОК с това
преди: 20 часа, 25 мин., прочетена 192 пъти
Здравейте, не знам какво очаквам да прочета. Честно казано на моменти се чувствам толкова депресирана, че дори простотиите, които някои ще напишат ще ме развеселят, вместо засегнат.

Приятелят ми замина за известно време при техните. Бях ок, но не ми каза за първия ден, в който се е върнал. Твърди, че откакто е съкратен от работа, няма желание за нищо... Това доста ме засегна защото, да, аз имам работа, но бях прекарала ужасно много време да я търся, а и не получавам достатъчно пари от нея.
Пренебрежителното му отношение ми повлия много странно - започнах да си спомням момчета и мъже, които са ме харесвали, но не съм им отвърнала, а и не са го признали с думи, но съм го знаела и съответно това са мъже, които са ме подкрепяли и успокоявали, които са имали шесто чувство какво ме тревожи, такива с които съм водила смислени разговори... даже не тези, които са ме разсмивали.
В много дълбока депресия съм. Ходя на работа, не се застоявам в нас, но това е в депресия съм и не очаквах той да отказва да се видим защото и той е подтиснат.
И не, не си представям че докосвам тези мъже... Просто си фантазирам, че споделям чувствата си с тях... Знам, че е ужасно глупаво и даже смешно.
Нямам представа колко време приятелят ми ще е толкова депресиран, че да не излизаме, нито какви са тези странни невинни фантазии.