Светлина в тишината
преди: 5 месеца, 15 дни, прочетена 658 пъти
Аз съм тук-тихо, с отворено сърце,
не като край, а като начало,
не като стена а като мост.
Стоя в себе си, и творя своя път-
който ни води заедно-
или да вървя сама, но със светлина в ръцете.
Ти си тук-и аз съм тук.
И в това, , тук, , има пространство за всичко,
което можем да бъдем.
Понякога ни е по лесно да оставим Съдбата да говори вместо нас,
да я наречем причина и да избягаме от тежестта на избора.
От нас зависи да спрем да търсим оправдание и поемем отговорността за себе си и за любовта която заслужаваме.
Да си признаем това е най трудното но и най необходимото.
Има ли ни още, търсим ли светлината в тишината или Съдбата ще ни води напред..

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 месеца, 13 дни hash: 5710caf6ed

гласове: 1 2 3 4 5   (332556 гласа)

1.   Позитивно, реалистично и съществено.

 

...

преди: 5 месеца, 12 дни hash: fa1810a05f

гласове: 1 2 3 4 5   (277952 гласа)

2.   Хубаво е...

 

...