Споделена история от Любов и изневяра |
НРЛ, или емоционалното влакче на ужасите
преди: 18 дни, 16 часа, прочетена 416 пъти
Темата ще бъде дълга, повлиян от една друга подобна тема в сайта, реших да разкажа и моите неволи, с желанието не толкова да търся коментари, а други подобни истории описани тук в настоящата тема! И нека започна с това, че вече съм на 43 г с един прекрасен син от не толкова прекрасната му майка, макар и чаровна хубавица по външност! Запознахме се преди 9г в сайт за запознанства. Разменихме фейсбук, но не ми допадна и прекратих комуникацията. След цяла година ми писа на рожденият ден да честити и се започна " преследването" от нейна страна. Тъкмо се бях отърсил от други подобни връзки и се чувствах прекрасно сам, но и не чак толкова прекрасно, защото на моменти ми беше самотно, та вниманието и ме поласка и постепенно нагазих в дълбокото. Тя работеше по морето семеен бизнес и там едно лято се запознахме. Отидохме на едно самотно заливче и... преспахме. Като цяло съм човек с принципи и за първи път ги наруших. Бях отишъл с идеята да се запознаем наживо и да полафим, но усетих напрежение в нея и че се очаква да действам. Беше споменала че си има приятел, но си казах сигурно ме лъже за параван, да ме разкара след това. Но уви, впоследствие се оказа че наистина има такъв. През три месеца се върна три пъти ту при него, ту при мен. Тогава вече бях хлътнал и си казвах че вината е в мен, че съм се намесил в чужди отношения и че тя е раздвоена. Последният път когато се върна при него, се оказа че е бременна от мен и то правихме опити съзнателно а не бе случайно. Е, както е бременна си остана с него изчаках я 3 месеца без да я притискам, да се осъзнае, но не се. Тогава ги събрах и вече не помня какво съм говорил, по едно време го изкарах въпросният отвън с намерение да му вкарам няколко тупаника, но го гледам в очите той като болен, беше жалък и емоционално смазан. Реших да не се занимавам и си тръгнах. Тя направила аборт дни след това. Впоследствие се бе запознала с някакъв друг из нета и заминаха в Англия, където са били под година, като веднъж тя ми звънна за кратко и затвори... Засякохме се в нашият град, като по-късно разбрах, че е искала да се засечем и е дошла там където знае че ходя. Ами видяхме се точно когато вече тъкмо я бях преодолял, но тя изрази съжаление и че аз съм човека. Вътрешно знаех, че тоя филм няма да продължи дълго, вече го бях играл няколко пъти, но си казах че ми е време и искам дете, а и е хубавица, къде да търся друга тепърва... Забременя отново и този път роди нашия прекрасен син. Дете, което бях копнял дълго и направих много компромиси със себе си за да го има. В последствие ме обвини, че съм я зарязал сам в родилното, че не съм и помагал и куп други абсурди, които отдавах на следродилна депресия. Когато детето бе на 2, реши пак да ходи на морето да работи, че моите пари и се видяха малко. Жертвах си отпуски и всичко да и правя ремонти преди сезона, рискувах си работата, за да ме пуснат за лятото и да съм с тях. Хванах я да ми изневерява с нейн колега, докато детето го бе приспала и оставила само! Това, което направих е да остана и даде грижа за него два месеца! От тогава до сега, не получих нито извинявай нито разумно обяснение, освен веднъж малко преди да се разделим преди два месеца. Закрепиха ни се някак отношенията, помогнах и с двете си ръце да си направи собствен бизнес в нашият град, плащах битови сметки давах подкрепа и грижа. Аз съм гальовен мъж, компетентен в различни области и кадърен. Грижил съм се за нея и семейството ни както мога винаги. Обичал съм и нея и детето си. Но дойде тази година и февруари операция апандисит, юли операция на коляното поради скъсана връзка, което ме изпрати на легло за почти месец. В този момент чашата ми преля - стоях сам в една стая без никой да отвори вратата ми да ме попита как съм, пиках в едно шише защото не можех да ставам. Вода нямах по едно време. Повдигнах въпроса какво се случва и на къде вървим, че това не е нормално. Така и не стигнахме до никъде. За първи път аз си тръгнах от нея от безсилие. Казах си сега съм млад ще се оправя, но аз на този човек не мога да разчитам, тя ще ме умори. Само след две седмици си намери друг! Вече иска да запознава детето с него, а се познават от два месеца!
От призмата на времето, разбирам кои мои постъпки и поведение са я тласкали в изборите и да ме сменя - чувството и на притискане от моя страна. Още в началото когато тръгнахме, търсих яснота. Хем беше с мен, хем се занимаваше и с другия. Когато провокирах разговори, че трябва да избере и ако иска да бъде с мен, да спре да комуникира с другия. Все искаше време, все искаше разбиране и накрая нищо. Това ме правеше рязък и хоп, айде чао. Когато ми изневери на морето, се бях ядосал че повече от седмица не сеща да ми се обади да видя как е тя и детето. Първо говоря нормално, но няма разбиране, после губя контрол, ставам гневен и хоп айде пак в прегръдките на друг. И последният път стана същото. Няма да споменавам и другите неща, че семейство, приятели, чужди хора с тях е мила харизматична, Весела, а с мен вкъщи пасивна, дръпната, рязка. Оказа се, че говори лоши неща зад гърба ми и на познати и на моето семейство разбирам впоследствие. От два месеца търся информация и се оказа пълно съвпадение на симптоми на уязвим нарцисизъм. Споделяла ми е за детството си и е преживяла и от двамата си родители травматизъм и то доста голям. Сега знаейки че тя не е умишлено такава към мен не мога да я мразя, но виждам как поведението и ще повлияе зле на детето. Не съм очаквал, че ще се промени толкова много и че ще стане така агресивна както сега. Усещам че ще започне да не изолира и от малкия. Влияе се и от разни хора които и дават акъл. Но какъв акъл да и спадът, щом не изкарва злодей.... Ако можех да върна времето назад, ясно е какво бих направил, но не мога.
От призмата на времето
|
