Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

7.   Не рови из соц. мрежи, ами живей в реалността, чети, учи чужд език, пътувай, занимавай се с нещо, което ти е интересно, вземи си животно, ако нямаш. Въобще ангажирай ума си с нещо друго освен с мислите за бившата. Потърси помощ от психолог.

8.   Хайде стига с тези социални мрежи, те водят до затъпяване и емоционална импотентност. А, ако нямаше социални мрежи какво щяхте да правите, как щяхте да общувате, как ще усетите доплина на ДРУГИЯТ, наговото дишане, блясакът в очите, усмивката.?? Не съм ментор, но те водят до зомбиране на младите, а всички по един или друг начин сме го извървяли този път. Жените са странни и прекрасни същества. Когато една жена харесва един мъж като личност, не говоря за едното ебане, даже може и да няма такова, тя е готова да направи вичко за него. Под съзнателно тя разперва крилакато орлица над него, за да го прадпазва от глупостите, който в изблик на мъжко самочувствие върши. Може и да съм го споделял с вас една случка от младите ми години, не се гордея с тази си постъпка. Някога преди много години, тръгваме си от от института с една колежка. Истинско приятелче, никога нищо не сме имали. Най-много по някоя протоколна целувка по случай някакъв празник, като Нова година, рожден ден, осми март, все нещо от този сорт. Аз и бях любим обект, върху, който упражняваше своите, съмнителни психологически възможност. Увличаше се в тази насока, както в хиромантията, говореше четири езика, беше живяла още по онова време в в някои от световните градове, говоя за времето на късният соц. Просто баща й беше на някаква висока позиция в едно от световните организации. Много обичаше както ме вози в своята кола, аз тогава нямах, да спре близо до тях, а ако е по-късно не далеч и от нас и започва едва ли не като по-голяма сестра да ме поучава, да се опитва да ме предпази от някои мои постъпки., особенно тези, които тя смяташе за обществено укорими. Както казваше, " ти си ръководител на програмен колектив, науче сътрудник си, а колектива ти е от 95% ъставен от млади жени, трябва да си по-внимателен и тактичен в действията си. В този момет имах някакъв проблем, бях не особенно походящо настроение да слушам съвети и поучения, а тя ги правеше с чисто сърц, като по-голяма сестра на неполушен брат.. Не знам за какъв дявол й казах, с просташки и груб глас, нещо от сорта:" Защо не млъкнеш, че ще взема така да те наеба, че ще ти спукам матката от ебане". Нова не е моя лексика, не съм простак, , уажавам и обичам жените, все едно някой се беше велил в мен Да де, ама как да върна вече произнесените думи.. Видях нещо в погледа й, като обида, мъка, разочарование, тъга, болка и знам ли още колко емоции. Разсърди ми се, разбираемо при тази просташка постъпка от моя страна, а тя да ми се сърди не беше характерно. Може да ми се скара, но някак меко и грижовно, а не злобно и обидно. Сърди ми се може би към месец, а аз се чудех как да се извиня, да замажа положението.. Държах на нея, изкючително много като на приятел от женски пол. Тя сами е казвала, пак следствие на нейната психоанализа., нещо като "Аз знам, че с теб никога няма да бъдем нещо повече от добри приятели, има много жени около теб, а ти се плъзгаш по-повърхността, влечете по-лъскавото". Тя беше леко пълничка, едра, със сини очи, умна, като казвам умна, да се разбира много умна. Е, да де но не търсех ум, в къщи също много умна с изявени математически способности съпруга и със силен, волеви характер, а се ориентирах към нещо лековато, някаво тяло, дупе, нещо за секс, а тя беше за приятелство. Та внимавайте кога, какво говорите, връщане назад няма. Думите започват да си живеят собствен живот. В момента говоря грубо и откровено, не обличам изразите в обтекаема и приемлива за ухото и доброто възпитание формулировка., но ако го намирата за грубо, просто го прескочете, не вярвам да загубите нещо. Все пак не съм писател, а инженер по електроника, при това възрастен. Алекс- - Fallschirmspringer

9.   Десантчик, малко срамежлив ми се виждаш. Мацката се е надявала да я треснеш а ти не си посмял.
Яко се е разочаровала. Останала само с едни мокри гащи.

11.   Писах в подобна тема, може да е била и твоята но пак ще го кажа, за да помогна не сам на теб, но и на всички хора с подобен проблем.

За да забравиш даден човек трябва да спазваш следното:

1. Изобщо да не мислиш за него
2. Ако ти се появи помисъл за него - веднага го отхвърляш и започваш да мислиш за друго - за приятни неща: примерно море, слънце, топлина, хладен бриз, студена биричка)))
3. Ако помислите продължават да идват - обърни се от цялата си душа и сърце към Бога и му се помоли да те освободи от тези помисли
4. В никакъв случай не започвай да разговаряш с помисъла и да го мислиш и доукрасяваш - спазваш правило 2 - веднага го отхвърляш
5. Заеми се с нещо творческо и интересно в свободното си време, което да ти заема мислите
6. Чети Псалтира, Новия завет от Библията, Житията на Светиите, моли се на Бога!

Спазвай тези неща и съвсем скоро тези помисли ще намалеят и ще започнат да идват все по-рядко!

Бог да те укрепи и просветли!

12.   До 8
Пич и аз чета коментари тук, за кой ли път попадам на тебе, момчето пита за съвет, ти си изливаш душата и не ти е за първи път, аре друг път бъди полезен и му дай съвет

13.   Авторе, номер 1 е прав. Трябва от сърце и истински да пожелаеш да я забравиш, но готов ли си да я пуснеш? Помисли кое те държи към нея? - надеждата, че някой ден нещата между вас ще потръгнат? Самите чувства, които изпитваш и които - макар и болезнени - те карат да се чувстваш изпълнен с живот? Просто не искаш да я пуснеш? Отговорът е в теб, просто трябва да се разровиш в болката си и да го откриеш, за да я пуснеш.


Black Sabbath

15.   Някои предпочитат в соц. мрежи да са, другото не го искат, въпрос на избор, възпитание е, всеки да си прецени, това е решението.

16.   До 13 от автора
Здравей. black sabbath, бих искал да ти благодаря за добрите отговори, ти си човек в чиито съвет бих се вслушал. Преди пуснах две теми от различно естество, пак бяха за голям проблем в живота ми и ти отговори и на двете и то много качествено.
А до моята ситуация наистина не знам, отчаян съм вече. Пробвах се няколко пъти, викам си ще я забравя, ама явно ми е слаба психиката и по някое време тя пак се появява и всичко се завръща по-лошо отпреди. Вече мисля да си примиря, че ще си остана така цял живот, наистина съм много изморен, не издържам повече, а гласът вътре в мен ме мъчи много, само за нея ми говори, не искам да е така повече, опитах се, наистина се опитах да спра да мисля за нея, явно съм слаб, елементарен проблем не мога да реша....

17.   До №9. Не става въпрос за срамежливост, а за колебание и нерешителност. Тя беше свободна, но аз имах съпруга, която обичам. Харесвах колежката не като "физика", а като интелект, същевременно бях забелязал, че тя някак умно и дискретно ме защитава от клюки, отнасящи се до мен, а такива имаше. Не разбирам защо разни момченца се опитват да комуникират с обекта на своите емоции чрез една технология, а не говорят лице в лице, Не чуват класът на "другият", а четат някакви писания. Гледай мимиките на лицевите мускули, слушай тембъра на гласът й, стойката на тялото, блясъка в очите. Комуникирането през технологии и четенето на разни сторита, е като целувка с противогаз или през стъкло. Съвети не се дават, а всеки действа сам в тази игра нарачена любов. Смешни са ми някакви "момченца" и "момиченца", ходещи по тротоарите, които са изпаднали в някакво състояние на емоционална и ментална самоизолоция и не забелязват социума около тях. Гледаш някакво моме, потъвало в разговор, нея не я интересува нито светофар, нито пешеходци, нито другите участници в уличният трафик. Лично аз не пускам и блутут в джипа, само тиха рок музика или класика. Fallschirmspringer

18.   И аз бях така. Години наред не можех да изплувам. Бях го махнала навсякъде, не защото го мразех или е виновен, исках да го забравя. То аз ще го блокирам в телефона, ама не и в главата си. Проблемът беше, че имахме прекалено допирни точки и се засичахме. Тамън го позабравя, айде засечем се и си хвърлим по някое погледче, аз пак съм я втасала. Събирах се с нови хора, е няма забравяне братче. Естествено, обичала съм всяка половинка, но този човек какво беше това чидо... В крайна сметка осъзнах, че при мен това беше водено някак си и от надежда, че може отново да се съберем... От две години вече не се засичаме. Много по-спокойно ми е. Все още е в сърцето ми, просто като един хубав спомен. Това е. Притъпява се с времето.
Това те съветвам и теб. Ограничи контакт и виждания най-вече. Не я следи. Щом сте се разделили си има причина.

19.   Ако искаш да я забравиш наистина трябва да я блокираш навсякъде в социалните мрежи, ако има къде да се засечете на живо е лошо, хубаво е да избягваш и тези места. Но това е ако наистина го искаш, ако не искаш и я следиш във фейса и в Инстаграм няма как да стане.
Запомни едно, човек свиква със всичко. Дори и с най-трудното с най-голямата мизерия с най-тежките условия. Нашите деди са свикнали да седят със седмици в окопите на война, една жена ли ще ти провали на теб живота, жени много, и ти гарантирам, че има по добри и по-готи и от тази.

JV

20.   16, здравей авторе, искрено ти благодаря за милите думи и се радвам, че съм ти помогнала поне с нещо. Извинявай за късният ми отговор, но ми се случиха доста глупости през последните месеци...
Проблемът не е елементарен, даже е бреме, но наистина трябва да откриеш онази верига, която те спира да се освободиш от чувствата си към това момиче. Поне при мен са три неща - надеждата, че някой ден все пак нещо може да се случи между нас, ако ще и да е след 10- 15 години; второто е, че се страхувам, че такива чувства повече никога няма да изпитам и тук е парадоксът, че тези чувства са болезнени, но красиви и изпълващи с живот, и тук идва мазохистичният момент, че май много не искам да ги пускам; и третото и най- трудното: не мога да се примиря, че човекът, към когото имам чувства, не изпитва същото към мен.

Когато се усамотиш и концентрираш в себе си, си кажи "Готов съм да я пусна завинаги. " и ако нещо в теб те спре, опитай да разпознаеш какво е това нещо, а именно дали е надеждата, животворните чувства, невъзможността да се примириш, че отсрещната страна не изпитва същите чувства, каквито ти към нея или може би е нещо друго, тъй като хората сме различни и обичаме по различен начин. Прави това, докато не откриеш причината и не намериш решение за нея.
Другото нещо, което може би вече си направил, е да признаеш пред себе си, че любовта ти към това момиче е по- силна от волята ти и отново да поискаш да я пуснеш, но желанието ти да я забравиш завинаги трябва да е от сърце и на 100%. Няма лошо да признаеш слабостите си. Всъщност, човек е силен, когато не се страхува от слабостите си и си ги признава, а любовта е по- коварна, понякога и по- смъртоносна, от наркотик - болите те, но дълбоко вътре в себе си не искаш да я пуснеш, защото е красива, защото ти дава чувство за живот, защото ти е скръбно в душата си да се сбогуваш с този човек - и тук е другият парадокс, че по някои линии любовта доближава смъртта, ако че те кара да се чувстваш жив; защото си мислиш, че друг/а като него/ нея няма да срещнеш, но когато го/я преодолееш, виждаш, че има и по подходящи от него/ нея възможни партньори. Последното го каззвам от личен опит.
Трябва обстойно да прегледаш душевното си състояние и да откриеш причините, а това е не по- малко тежко от самата несподелена любов, която изпитваш.
Дано да успея поне малко да ти помогна и с този проблем, за да можеш с времето да продължиш напред.


Black Sabbath

21.   Black Sabbath автора е, здравей отново и аз се извинявам за късния отговор. Имам идея, че е нещо с ума вече. Според мен толкова много години мисли за нея, болка и какво ли не, по цял ден я мисля, май са се оформили някакви нови връзки в мозъка ли, нещо като наркотик, а като се сетя направо цялото тяло ме боли, треперя направо, ама много ме боли, особено между гърдите и единствения начин е да плача много време, така изкарвам всичко и после ми е леко. Меко казано съм безпомощен, наблюдавам мислите за нея, не искам да ги мисля, но в главата ми се въртят едни сцени с нея и почва отново да ме боли, да треперя, да плача и т. н. Ще трябва бая воля за да я забравя, но последната година особено се бях предал, викам си това е по-силно от мен, а искам нормален живот, не мога така вече и наистина ще се опитам да продължа напред и ще пиша след години пак