Безисходица или собствени окови
преди: 1 ден, 5 часа, прочетена 169 пъти
Започвам направо.
Живея с мъж (33 годишен) от 4 години. Аз навърших 30 този месец. В началото заживяхме с идеята за годеж и дете, после той обърна палачинката, а аз продължавам да стоя и да се надявам да се сети. От няколко месеца, когато повдигам темата завършва с караница. Може би от около 4-5 м се чувствам много далеч от него. С всички тези празни приказки, днес е много добър, а утре много лош.. просто се чувствам така сякаш, не искам дори да ме докосва. Разбрах, че не искаме едно и също, а продължавам да чакам промяна, която няма да настъпи никога. Лошото е, че съм далеч от всичките ми приятели, семейство. Няма къде да отида, зависима съм чисто финансово и се чувствам ужасно.
Искам семейство, в същото време не ми се почва всичко от начало, трудно ми е да приема, че съм вложила 4 години с неправилен човек. Разбирам го, но не го приемам. Опитвам се да си запълвам времето така, че да не мисля за това, но не се получава. Каквото и да правя единствената ми мисъл в главата е тази, психически ме изпива. Започнах да обмислям и посещение при психотерапевт.