 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Знам, че няма шанс да се съберем и честно казано не искам това, просто искам да продължа напред
преди: 16 години, 2 месеца, прочетена 8336 пъти
Попаднала съм в черна дупка и тъпча на едно място. Колкото повече минава времето толкова повече се отчайвам и си мисля че нищо никога няма да се промени. От моите приятелки винаги аз съм била силната, винаги аз съм била тази която знае как да излезе от дадена ситуация, как да се справи. Да, ама сега когато пропаднах никой не може да ми помогне. Историята ми е като всяка друга, често срещана, просто не мога да я преодолея и все повече се побърквам.
С приятеля ми живяхме три години заедно, след което се разделихме. Причините не са важни. Според общите ни приятели, просто се обичахме прекалено много за да оцялеем един до друг. От тогава минаха почти две години и половина. Той се ожени това лято и жена му е бременна.
Не се виждаме, но когато това стане се държим добре един с друг, на дистанция разбира се, но все пак... учтиво.
Работата е там че след раздялата ни той съумя да продължи живота си, а аз не. Опитах се да започна връзки, но не се получава. А и никой мъж не провокира в мен каквато и да е тръпка. Пазя все още нещата му, не съм готова да ги изхвърля, мисля за него, за нас непрекъснато и толкова ме боли, толкова много. т. Дали има рецепта за това?
От две години и половина съм сякаш лишена от всякакви чувства, но днес когато го видях с жена му... със много бременната му жена... Той просто дойде и ме поздрави, тогава го усетих отново, ръцете ми се разтрепериха и изпотиха, в стомаха ми се образува топка и т.н. Знаете как е. Само той ме кара да се чувствам така. Искам да се справя с цялата тази ситуация, и аз искам семейство, дете, но мина толкова време а аз още не мога да се възстановя. Минава ли някога? Болката и любовта отиват ли си? Способна ли съм да обичам пак? Той може, защо аз не мога?
Цялата история е глупава нали, знам, но просто искам някой да ми покаже пътя, да ми даде разумен съвет, какво да направя, как да забравя и т.н.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 16 години, 2 месеца hash: b547ca9146 |
|
1. Да, позната история. За съжаление някои хора се справят по-лесно в такава ситуация, други не толкова. Според мен обаче всичко минава, казвам го от опит. Да, боли, но дори и да е дълго това време.... в крайна сметка минава. А когато намериш нов човек и се обърнеш назад... може дори да ти се стори, че си драматизирала. Не се отчайвай, моя съвет е да се опиташ да бъдеш оптимист и да гледаш напред, убедена съм, че няма да съжаляваш ако го направиш! Желая ти успех и късмет!!!
|
| преди: 16 години, 2 месеца hash: bc0381f117 |
|
4. Да, раздялата може да предизвика голям стрес и огромна болка. На мен ми помагат напрегнатото работно ежедневие и безспирнато скитане почивните дни и празниците :) Така нямам много време за хленчене и спомени.
Мисли позитивно, срещай се с хора, не се затваряй в себе си, не си стой у дома. Пътувай. Измисли си хоби, може би някакъв спорт. Региистрирай се в сайт за запознанства. Глези се. Грижи се за външния си вид. Изхвърли нещата му. Обичай се!
Пожелавам успех - на теб и на себе си!
|
| преди: 16 години, 2 месеца hash: 1fe4f321fa |
|
5. Не е лесно да се излезе от подобна ситуация. Дори аз самата не знам дали бих се справила по-лесно от теб. Но мисля, че връщане назад няма. Той е семеен, а ти си все още влюбена в него и го обичаш. Отпада варианта да си го върнеш-вече е късно. Остава другото - да поемеш в една посока и да живееш своя собствен живот. Най-добре ще е да се освободиш от всичко онова, което те връща към него. Опитай се да го забравиш и никога не прави сравнения с него.ТОВА ПРОСТО Е МИНАЛО.Би трябвало да се освободиш от неговите неща и да прекъснеш всички мостове към него - връщане назад няма.Няма нищо случайно в този живот. Може би раздялата ти с него е за твое добро и за негово добро. Някъде в пространството те чака едно същество, което е твоята половинка - не изпускай щастието, което ще ти се усмихне рано или късно.
|
| преди: 16 години, 2 месеца hash: 3df4c89ff5 |
|
7. Моята история е подобна, ако не и направо същата... А най-лошото е, че при мен аз си причиних всичко сама. Имах една близо 9-годишна връзка с "голямата ми любов", която сама прекратих преди 2 години поради куп причини- мислех си, че не го обичам вече, че сме зациклили и тн.
Всъщност то си беше и така... След него имах два други опита за връзки, които отново аз прекратих. Не знам защо... Просто имам някакво вътрешно усещане, че никой не е "Моят Човек". Истината е, че точно като теб и аз, след него не мога да се влюбя в никого, въпреки че ужасно много искам да срещна най-накрая "Човека". И при мен се получи така, че той се ожени и чака дете. Аз се радвам за него, защото заслужава да бъде щастлив и в същото време изпитвам ужасен страх, че аз няма да успея да се изправя на крака и да се влюбя отново в някой...
Знам, че коментарът ми не е от най-полезните, но като го прочетох и се разревах и реших, че трябва да го напиша.
И най-странното от всичко е, че всякакви такива истории се случват точно на хора като нас, които другите мислят за много силни. И мен всичките ми приятели ме имат за много силна, стабилна и изобщо за "яката мацка"...
Ама това хич не помага.
Но и аз като другите мисля, че като за начало трябва да "скъсаш с него в главата си" за да има някакъв евентуален шанс да отвориш сърцето си за друг. А защо при мен това не сработва, не е ясно ... ;)
Желая ти всичко добро!
|
| преди: 16 години, 2 месеца hash: f2106afa51 |
|
10. Не просто си влюбена, нормално е може и никога да не го забравиш, а може и да го, но да е нужно по-дълго време.
Времето лекува, не всичко, но лекува. Постарай се и ти и, ако искаш наистина да го забравиш по-добре стой далече от него и не го виждай!
|
...
| преди: 16 години, 2 месеца hash: e7a9a802cb |
|
11. Желая ти щастие и истинска любов. М 39
|
| преди: 16 години, 2 месеца hash: aba1aa566f |
|
12. След като се е оженил, ще има и дете, просто смисълът нулев на болката, усилията ти, терзанията ти. Да го забравиш няма да стане НИКОГА, опитай се да свикнеш с това, все пак това са години от твоя живот. Да се влюбиш отново предполагам че ще стане, защото явно не сте един за друг след като се е стигнало до раздяла. А относно човека до теб той ще дойде тогава, когато започнеш да не мислиш за любов...знам че е трудно, гадно и самотно, но запомни, че ако човек сам не си е самодостатъчен, просто с никой човек няма да е щастлив, както и сама си споменала нещо подобно.
Желая ти много усмивки и щастие през предстоящите празници и горе главата! Всички сме просто хора и всеки си има драма, лошо е само когато позволиш тя да стане твой живот!
Жена //Момиче// на 20
|
| преди: 16 години, 2 месеца hash: af30017c8b |
|
13. Можеш да бъдеш полезна за себе си само ако истински го искаш. Китайците казват - няма вчера, няма утре, има днес и сега. Така, че впрегни цялата си воля и приеми, че бившия ти вече има друга любов. Отърси се и тръгни напред. Можеш само трябва да се огледаш и повярваш. Успех.
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: 026ac8163f |
|
14. здравейте моята история е малко по различна . имам си приятелка с която сме вече 6 години обаче проблема е че аз съм на 21 г а тя на 38г има и деца на мен децата не ми пречат но и няма доверие и да ми казва истина с си мисля че ме мята в трета глуха според вас имат ли значение годините в една връзка обичам я не мога без нея имам чувството че живота без не съм болен срамно ли е че ходя с пo голяма моя влак е тя!! :)
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: 3462fac788 |
|
15. ИЗХВЪРЛИ ВЕЩИТЕ МУ.....САМО ТОВА
|
...
| преди: 10 години, 4 месеца hash: 06444babdb |
|
17. Незнам дали съм права, но мисля че това да не можеш да забравиш любим човек обикновено се случва с тези които са причинили раздялата. Обисвоменно тези които са искали да прекратят връзката и после са разбрали, че всъщност това е техният човек, че той е най ценният за тях.
Според мен това се получава защото са пробвали нещо различно и не се е получило, а този когото са наранили с нищо не го е заслужавал или поне не те олкова виновен, опитвал се е да ви върне, но не се е получило. Да той продължава защото не чувства вина, просто е е бил разочарован. Среща някой който го обича и това му е достатъчно, той знае какво е да бъдеш предаден, унижен и когато някой го уважава той му дава сърцето си. А при този който иска раздялата, този който не се е борил за връзката си, а просто я е оставил да се разпадне при него болката идва после, вината че е допуснал от животът му да си тръгне един прекрасен и важен за него човек. Това го разбрира после и това че сам си си виновен е тежък товар. Такива сме за съжаление. Може би единственият начин е да простим на себе си. Всички знаем, че да се върнем назад няма как да стане, прекрасното минало никога няма да се върне. Живее за мига, живей днес , оценявай малките неща, макар да е трудно да ги видим.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
