Не се разбирам с майка си, не ми е най-близката жена и права ли съм, че й казах някои истини
преди: 11 часа, 29 мин., прочетена 83 пъти
Давам накратко. Майка ми е безбожно мрънкало, образована жена, ама пак типичната балканска обсебница дето се бърка на мъжа си и децата в живота. Баща ми не я изтърпя и като бях дете я напусна, а след години срещна втората ми майка, жена без деца, но изключително кротка макар обективно (а и според майка ми изобщо не толкова атрактивна). И втората съпруга на баща ми обичам.

Тъй като с брат ми (от едни и същи родители) разликата ни е голяма, 10 години той отдавна замина за Германия, образова се там и се ожени за дългогодишна жена-чужденка, само подписаха, но пари си имат, пътуват си и прочие, точно циганският вариант опростачен на сватба не са харчили, вече имат и две деца. В гимназията като беше, аз бях дете и не осъзнавах колко тогава още му се е месила във връзки с детски гаджета и колко обсебваща е.

Аз съм жена на 28, мъжът ми е на 27. При нас се разиграват следните филми. Ние сме против сватбите, аз, брат ми, мъжа ми, по простата причина, че са много пари, хвърлени за нищо, няма някакви далечни роднини, които рожден ден не ни знаят да честитят, да ми ядат и пият, после защо народът се оплаква, че за това нямат, онова нямат. Предпочитаме скромен подпис (което и стана), а парите да отидат за фонд на бъдещо дете или дори за НАШ кеф, не на родата. Баща ми строго подкрепя това, защото е отговорен с финансите си и много мрази драми.

От там се почнаха драмите на майка ми, че мечтата на всяко момиче е да се види в бяла рокля (то аз бях в такава, но без цирка), че приятелят и баща ми са ме изманипулирали, защото са стиснати (пълна лъжа), просто защото тя НЕ беше там, както казах празник не е имало, черпихме просто с бонбони и шампанско като подаръци родителите, братя и сестри и това е. Не е на нейното.

Наумила си е, че приятелят ми е токсичен тип, който едва ли не манипулира, а само проектира своите собствени травми. Защо една връзка не е имала след това? По-заета е да се меси на пълнолетните си деца в живота и брат ми разбра доста по-рано, една от причините освен чисто кариерни да си направи семейство в чужбина, че с германка, че да не може майка ми изобщо да й говори, да я разпитва и прочие.

Напоследък всяка комуникация с нея ме натоварва и мисля, че познавам мъжа си по-добре от нея, която само я сядала на маса с него и си търси вечно виновен. Казах й малко болезнени думи, за които ми е сърдита след пореден опит за провокация, свързан с мъжа ми.

"Не съм виновна, че ти не можеш да задържиш качествен мъж до себе си и баща ми също предпочете мира, ако бях на негово място също щях да избера *името на втората си майка*, защото ти си изключително обсебваща и напрягаща жена без личен живот. Остави ме на мира. "

Смятам, че ако продължи вместо да се сърди, не се замисли за поведението си, съм склонна не само да НЕ се извиня (което няма да направя), а и да не и проговоря повече. Все някой друг е виновен в нейния живот. Понеже сега съм най-близко, се беше включила с безпочвени опити да ме облъчва. Да, аз имам хубав и добър мъж, който и на мравката път прави, така че няма право да създава интриги и 100 пъти да ми е майка. Да пази Господ, дори да се разделим, в случай, че казвате "майката е една", то това не я прави специална. И той има супер майка, и втората ми майка е много добра жена, и баща ми е уникален човек.

Нейните логореи подкрепят само тия боклуци, роднини и то 3-то коляно от нейна страна, на които дядо ми толкова помогна с пари едно време, а те дори не се появиха на погребението му, докато баща ми и втората му жена бяха там и баща ми още се грижи за бабата (майката на майка ми), както и много уважаваше бившия си тъст. Баба ми не е съгласна с нея и има повече акъл. Тия боклуци и сватба с 5000 човека да направих, нямаше да са качени, така че коя е тя и кои са те да се бъркат на хора с акъл и здравословни връзки?

Обичам я, но в никакъв случай повече от останалите членове на семейството си и никога не съм я усещала непременно близка. В правото ли съм си?