Да се свържа ли с нея
преди: 8 часа, 6 мин., прочетена 122 пъти
Здравейте, вчера научих за този сайт и искам да споделя мъката си, благодаря предварително на хората, които отделят времето си за мен. На 23 съм и съм много влюбен. Преди 3 години се запознах с едно момиче, тя беше с няколко години по-голяма от мен, много мила, умна, хубава, постоянно и пишеха някакви, опитваха се да излизат с нея, въобще такова нещо не бях виждал досега и както научих в последствие е била с много партньори преди и след мен. Тя ме хареса много и почнахме да излизаме, аз преди нея съм нямал приятелка и се мина доста време докато схвана, че иска да е с мен, опитваше се всячески да ми намекне, че ме харесва. Излизахме, тя беше първия човек в живота ми на когото му пукаше за мен, аз нямам добро семейство, видял съм само тормоз и насилие от всичките ми близки, само тя не беше такава и се стараех да правя всичко за нея, на ръце я носех, много я обичах. Един ден от нищото дойде до мен и ми вика не искам да съм с тебе повече. Казах и какво е станало, дай да поговорим, тя ми връща с ти си знаеш, какво си правил. Оказва се, че е наредила на нейна приятелка от моята работа да ме следи да не би да съм излизал с друга и тази нейна приятелка уж ме била видяла с някаква си да се целуваме, това са пълни глупости, просто нейната приятелка мислеше да ни скара всячески. Говорихме, тя изплю камъчето, но не ми вярваше и аз си викам ок, щом не ми вярваш и искаш да скъсаме така да бъде. След тези думи тя дойде до мен и ми каза ами ти знаеш ли, че никога повече няма да ме видиш, жалко, че стана така, но аз винаги мога да си намеря друг и почна да пуска сълзи при което аз не издържах, толкова много проблеми имах и с това чашата преля, разплаках се, почнах да и говоря, че я обичам, че няма такова нещо, да се моля да ми повярва, плаках, плаках, тя не повярва. Разделихме се и ми пише на другия ден как тая нейната нарочно го направила, как искала да е с мен, но само ако не се виждам с тази с която уж изневерявам. До тук добре, но после тя замина с майка си на екскурзия в чужбина за 2 седмици, нямаше интернет, после се прибра, беше в селото си за да помага на баба си, пак нямаше обхват там, един месец след това не бяхме се виждали, а на мен ми беше ужасно, викам си тя е като всички други, само ме използва, ще ме зареже. Предложих и да намина до тях, но тя каза нямам време, уморена съм и това беше достатъчно за да откача. Звъннах и наговорих ужасни неща, че ме използва, че иска да се отърве от мен, че не я понасям, че е токсична и ревнива и не искам да я виждам. В началото тръгна да ме успокоява, каза ми ще излизаме, просто искам да прекараме повече време, не замалко само, но после и писна и тя ми се развика също. Минаха се няколко дена и се осъзнах, звъннах, извиних се, но тя каза, че трябва да мисля, преди да говоря и няма как да сме заедно. Наистина направих много голяма тъпотия и съжалявах. После не спрях да плача, всеки ден, обвинявах се, накрая отидох на психолог, разказах му всичко, той изтръпна като чу за нещата, които родителите ми направиха с мен, каза, че тормоза и насилието от родителите ми се е отразило и като съм се скарал първия път с нея съм получил стресово разтройство и не съм бил ма себе си, каза ми, че съм много тежък случай и такива моята съдба свършват на бесилото или в затвора и е чудно, как не съм направил нещо много лошо. Каза да се свържа с момичето и да обясня, така и направих и че понякога обстоятелствата са по-силни от нас. Тя каза, че разбира и ако има нещо ще ме подкрепи. Понякога си пишехме, понякога не ми отговаряше, после чак след време, после изведнъж след около половин година почна да ми пише, звъни, искала да ме види, било я грижа за мен. Видяхме се и аз си признах всичко, викам извинявай за всичко и искам да ти кажа, че още имам чувства. Тя каза, че абсурд някога да стане между нас, но искала да сме приятели и да излизаме. После пак ми пишеше и звънеше, но аз я помолих да не го прави повече, защото ми е тежко и ми трябва време да я забравя. Тя пак ми каза, че се радвала да ме види, че щом така съм преценил никога нямало да ми пише повече и т. н при което аз поддадох, казах и добре, пиши ми, искам да се виждаме. Като цяло много тъпо направих, но не можех да си представя света без нея. После излязохме пак и тогава усетих много голяма тъга, тя да е до мен, а да не мога да я гушна, казах и отново, че съжалявам и че нямам сили за подобни взаимоотношения и че се надявам да ме разбере. Това беше преди 2 години и оттогава спря да ми пише, каза ми, че щом така искам тя няма да ме търси повече. Постоянно мисля за нея, два пъти за 2 години и писах да я чуя как е, поговорихме си и така. Сега не знам какво да правя, мисля я, тъжно ми е за всичко, което направих, постоянно си представям как е до мен, като имам време си живея в главата с нея, искам още един шанс с нея, аз наистина я обичам, искам да поправя всичко, въпроса ми е да и пиша ли или да се откажа напълно и да пропилея живота си плачейки за нея?

П. С Видях, че редакторите одобряват темите, може ли да я одобрите, няма с кой да споделя мъката си, никого си нямам....