Трябва ли да се срамувам от това
преди: 12 часа, 36 мин., прочетена 115 пъти
Здравейте. Напоследък получавам доста упреци от хората. Обвиняват ме за това, че открито си търся заможен мъж с възможности, който да ми предостави това, от което имам нужда. Аз съм човек, който не вярва в любовта. Считам, че всичко е до време, но итересите са вечни, както се казва. Дори и вътрешно изпитвам уважение и респект към богатите мъже, защото за да достигнат до това ниво, значи има нещо, което ги оразличава от масата. Нека бъдем честни- коя жена не обича да бъде глезена, обгрижвана и да тъне в лукс? Всички, но повечето са лицемерни и се представят са божи кравички пред обществото. Разбира се, че и външен вид трябва да има (само да не са светлооки, с бяла кожа и без брада), но определено съм доста компромисна в това отношение. Аз не съм натрапчиво нагла и безпардонна като плейметки/златотърсачки, имам си професия, но определено държа мъжът до мен да е в пъти над моето ниво. Само тогава бих се чувствала сигурна и спокойна, че ако имам нужда от подкрепа, ще я получа реално. Не съм толкова престаряла- на 35 съм, имам си свои цели, които преследвам, но определено отделям и доста време в търсене на „подходящия за мен“. Интересно ми е какво е вашето мнение. Трябва ли да се притеснявам и срамувам от това, че си търся успял и заможен мъж?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 4 часа, 31 мин. hash: 817fd38013

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

1.   Трябва да се притесняваш, защото първо че вече не си млада, а след още няколко годинки съвсем. Защо да те търпи цял живот, ако не го обичаш и си с него за пари, като може да има почти всяка, вкл. и много по-млада и красива? Ако ще е със златотърсчака, той би имал интерес да е с млада и красива. Ти за какво си му на такъв мъж? Разбирам да си тупалка на 20-25, ама на 35... А ако пък не знае, че си с него само за пари, съвсем не е ОК.

 

...