Защо още ме помни
преди: 14 часа, 57 мин., прочетена 107 пъти
Има един мъж от миналото ми, към когото изпитвах много странни чувства- привързаност, възхищение, доверие. Когато общувах с него, чувствах някакво необяснимо спокойствие и вътрешна наслада. В моите очи той беше уникален и различен от всички. Уж зрял мъж, а имах чувството, че комуникирам с някой тийнейджър. Дори през екрана долавях доброто му и чисто сърце. Аз самата преустанових контакта си с него, защото знаех, че не съм на нивото му - като човек съм реалист и винаги съм си знаела мястото, както се казва. Научена и възпитана съм да се примирявам лесно и да не изказвам мнението си, или да изразявам чувствата си. Силно чувствителен човек съм и заклет интроверт. Истината обаче е, че той остана някъде дълбоко в сърцето ми. Често ми се е случвало вечер, когато съм сама и не чета за разни конкурси, да се сещам за него и да си мисля какво ли прави, как ли е, всичко с него наред ли е, дали и същият този мъж, който ме впечатли толкова силно. Наскоро, съвсем случайно го засякох на едно събитие. По начина, по който ме гледаше, разбрах, че не ме е забравил. Явно очакваше да отида при него и да го поздравя. Бях там с новия мъж в живота си. Наблюдавах го как учудено ме гледаше - може би се изненада от начина, по който изглеждах и бях облечена. :) Вечерта, както се прибрах, доста мислих за него. Много ми въздейства тази среща. Сега се чудя и постоянно разпитвам хората от обкръжението си. Защо ме помни след близо 2 години? Каква може да е причинита, при положение, че и аз и той имаме други хора в живота си? Вие какво ще ме поосъветвате- да му пиша ли отново, или по-скоро да го запазя като един красив спомен? Наистина съветите ви ще ми бъдат много полезни. Благодаря ви предварително.