Осъзнах, че съм самотен и имам нужда от приятели, но не знам как да ги намеря
преди: 14 часа, 23 мин., прочетена 21 пъти
Здравейте... Напоследък осъзнавам, че социалният живот не ми върви. Не е като да нямам приятели и познати, но все са заети. Дълго време бях заслепен от илюзии, че в бъдеще ще се събираме и ще се случват нещата, и все планирам с тях разни неща и те се съгласяват.... Но все не се случва. Или имаме разминаване в интересите, или се разделяме, защото не си пасваме, или пък съвместните ни планове се превръщат в блян. Омръзна ми от разочарования и искам най-после реализация на тези прекрасни мигове, които да прекарам със специалните, за мен, хора. Но ме притеснява фактът, че вече съм на 26 и моите връстници са вече семейно ориентирани, докато аз не искам семейство, а свобода! Даже не искам да се женя, като се замисля и да се налага да нося отговорност за семейство, че да бъда зает с работата, за да изкарвам повече пари да си издържам децата и т. н. Искам да си поживея, но се боя, че съм изпуснал момента, когато съм имал тази възможност, тъй като трудно завързвам приятелства попринцип. Познанствата ми се получават по стечение на обстоятелствата, когато сме съученици, състуденти и т. н. Иначе, в живота, не знам как се създава приятелство от нищото. Не мога да ходя по улиците и като си харесам някой човек за приятел, да го питам "Как се казваш? "- и от там да стане. Това е при децата и съм наясно с това. Но при големите хора, нещата са много по-сложни и не знам как се заражда самият процес. Не ме бива много в тези работи, а и не ми се е налагало досега, понеже си мислех, че няма да попадна в такива състояния. Обаче сега с пълна сила усещам тази самота и вече ми дотегна от нея. Осъзнах, че имам нужда от компания. Знам, че в интернет се правят запознанства, но почти никой не е такъв, за какъвто се представя, и най- много отново да се разочаровам. А аз не просто търся приятели, а хора, които да резонират с мен и моята енергия; да сме на една вълна и честота; да говорим на общ език и да имаме еднакви интереси и възгледи за живота, за да можем заедно да правим нещата, които ни харесват. А това още повече усложнява всичко, защото повечето хора са прекалено скучни. Аз искам нещо вълнуващо и необикновено, както и пътувания и приключения. А не някакъв обикновен живот. За съжаление много трудно успявам да намеря хора, отговарящи на моите критерии. А ми омръзна все аз да правя компромиси със себе си, за да се нагаждам спрямо околните, а никой никога да не се опитва да се нагоди спрямо мен. Не искам да бъда обречен да остана сам. Искам да споделя вълнуващите си изживявания. Дори да тръгна да си реализирам мечтите, няма да е пълноценно, ако го правя сам. Искам да е с хора. Не се нуждая от хиляди приятели. Двама да имам- пак е нещо (даже напълно достатъчно! ), но да сме сродни, преоткрили се души, с еднакви стремежи, свободолюбиви и заедно преживяващи прекрасни и вълнуващи събития.