Дали не станах за смях
преди: 7 часа, 50 мин., прочетена 228 пъти
След сто години брак, децата отлетяха от дома, разбрах, че просто съм била удобна и той е имал паралелна връзка в продължение на дълги години.
Още не мога да се осъзная след предателството, живях като скот (моя грешка) и мило и драго давах за всички около мен като тотално се пренебрегвах.
Реших да се взема в ръце и зарязах противната си работа - за това сили намерих, да зарежа мъжа си, още не.
Заместих старата работа с две на половин работен ден.
Едната е точно мойто нещо и ми е абсолютен кеф, а другата…Чисто за пари. Не ми е добре, но нямам избор.
Едва ли не съм някакъв пазач след 19г, в едно читалище дето се провеждат всякакви мероприятия и им трябва човек да врътва ключа след 21ч като всичко приключи.
Мъчение за мен.
Но в понеделник, понеже има и забавачница, ходя с един колега да взимам едни хлапетии от близкото у-ще и ги водим под конвой обратно в читалището, където ги храним и поим.
Колегата е по-млад, но не чак толкова. Десетина години по-малко от мен, предполагам. Няма значение. Важното е, че ми е много забавно с него. Два месеца си говорим и смеем в понеделниците. За мен си е нещо безобидно. Колегиално. Хич не ми пукаше.
Докато на 2 декември имаше организиран обяд от шефовете, събрахме се всички и той седна срещу мен. Продължихме си приказката и смеенето както обикновено.
Миналата седмица, една колежка ми подава сгънато листче и ми вика, че ще си разменяме подаръци, аз ще подарявам на лицето от листчето. Добре.
Като го отворих обаче…
Колегата, с когото ми върви приказката.
Надали просто така ми се е паднал.
Нарочили са ми го щото само с него ми е кеф на работното място и явно се е видяло.
Стана ми неудобно.
Излагация.
Колко ли смехотворно изглеждам отстрани.
Да се занасям с по-млад мъж.
И изведнъж си дадох сметка, че миналия понеделник, го хванах тайно да ме заглежда. Бях с клин и туника, единственото интересно нещо в мен, са хубавите ми крака.
Викам си, признай си, че погледът му ти погъделичка егото.
Признавам.
Даже си дадох сметка, че ми е откровено симпатичен и последно говорихме за алкохол, бих отишла да пия няколко бири с него.
И сега трябва да му правя подарък с две условия : рециклиран или направен собственоръчно.
А знам само, че и на него му е втора работа и освен да прибира хлапета под строй, е преподавател по скейтборд.
Хм, и аз съм даскалица.
И съм като в небрано лозе.
Не искам да ни се разваля приказката.
Другата сряда, всички се събират в 19ч и отиват на караоке, там ще си разменят подаръците.
Аз няма да ходя, отказах и ще си бъда на работното място.
Трябва да му дам подарък преди сряда.
Може би в понеделник.
И се питам, не станах ли за смях?
Какво да правя?
Как да се измъкна или просто да се оставя по течението и майната му?