Споделена история от Любов и изневяра |
Добрите и лошите момчета
преди: 14 часа, 4 мин., прочетена 177 пъти
Историята, която ще споделя е абсолютно реална и моя лична. На мнозина сигурно ще се стори измислена. И на мен да ми я бяха разказали преди година и половина, и аз нямаше да повярвам. За съжаление обаче е истина.
За себе си мога да кажа, че винаги съм попадал в графата "добри момчета" и не, защото съм много добър човек, а защото винаги съм бил от по-тихите, тези които си учат уроците и прочие. Или казано по друг начин, от тия, на които момичетата гледат най-малкото с присмех. От скромно семейство съм и винаги съм бил възпитаван, че всичко се постига с труд и усърдие. Родителите ми никога не са били хора с връзки и пари. Още от малък знаех, че трябва да работя и уча здраво, ако искам един ден да настигна голяма част от връстниците си. Сигурен съм, че ако жена ми ме познаваше тогава, щеше доста да ми се присмива, но за това малко по-нататък. Запознах се с жена си преди около година и половина. Беше разведена без деца, с което аз нямах проблем. Казах си "на всеки може да се случи". Още след първите няколко срещи обаче, започнах да усещам едно напрежение в мен. Тя доста често говореше за бившия си, колко много пъти са се събирали и разделяли. Как преди мен имала друга връзка, но не можала да преодолее бившият си и т. н. Започнах да си мисля, че и мен ме използва за поредният дразнител, но въпреки това реших да продължа. Тук е мястото за кажа няколко думи за бившият й, които не са мои, а нейни собствени. По-голям от нея с 14 години, заможен (не някакъв милионер, но все пак човек с пари и имоти), който й е угаждал, но това угаждане й е излизало през носа. Общо-взето от хората, които тропват по масата и казват "казах" и толкова. Няма "ама, ти как мислиш", "какво е твоето мнение" и прочие. Третирал я е като безгласна буква, която трябва всяка вечер да го чака със сложена вечеря. Вечеря обаче от-до - салати, мезета, десерти, всичко. И ако малко нещо не му е по вкуса, примерно по-припечено или по-сурово, следва як скандал. Ако не се прибере до 10-15 мин. след края на работното й време, пак як скандал. Да, имала си е вечерен час. Непрестанни обвинения в изневери, които тя в крайна сметка пренесе върху мен, както и всичко друго. Около 3 седмици след като се запознахме, тя ме покани да живея у тях. От съседни градове сме и реших, че аз ще пътувам, за да й е по-лесно на нея. Скандалите започнаха почти веднага. Обвиняваше ме в какви ли не абсурдни неща - от това, че й изневерявам до това, че съм забравил да сложа олио в салатата или съм прибирал прането твърде бавно. Аз от своя страна от нея нищо не съм искал, освен отношение. Нито ме е интересувало какво ще ядем, нито съм я карал да готви. Напротив, гледах винаги да й помогна със салатата, с рязане, с белене и подобни неща. Това обаче, според нея било нищо. Както и да е, мислех си, че нещата ще се оправят. Много исках всичко да е наред. Започнахме да говорим за брак. Намеренията ми бяха сериозни и го исках. Тя настояваше да е възможно най-скоро, докато аз до го изтеглим с два-три месеца по-късно. Просто в този период от годината имам винаги доста работа и ми е натоварено. Отделно татко, Бог да го прости, не беше добре. Надявах се много да се закрепи и да дойде на сватбата. Мама също, понеже не е добре от години с краката, се залежа на легло и сърцето ми беше постоянно свито. Мислех си, че като се прибера вечерта някой ще ме посрещне с една добра дума, да ми е поне малко по-леко, но нищо подобно. Вечер предстоеше поредният скандал, ако не едната, то следващата или по-следващата със сигурност. Както и да е, реших отново да й угодя, да види, че държа на нея. Направихме сватбата, когато тя искаше. Беше абсолютно скромна в много тесен кръг. Въпреки това всичко по приготовленията остави на мен. Имам чувството, че само чакаше нещо да се провали, за да може да направи поредния скандал. И колкото повече се получаваха нещата, толкова повече се настървяваше. Тук е мястото да кажа, че за бившият си съпруг абсолютно сама по нейните думи е организирала грандиозна сватба с над 100 гости, програми, украси, оркестри, професионални фотосесии и т. н. Като тогава е работела на пълен работен ден. Когато аз се запознах с нея вече работеше до раннния следобяд. Както и да е, оженихме се в най-големия студ. Татко не можа да дойде. Страхувах се да не се разболее. Почина месец и половина по-късно, Бог да го прости! На сватбата бях сам, всичко ми беше свито. Жена ми така и не показа даже наченки на някаква макар и малка радост. След като татко почина започна големия кошмар. Скандали с крясъци и трошене нон-стоп. Никога дори не съм си представял, че подобно нещо изобщо е възможно. И накрая ми вика: "Ти как успяваш така да се държиш, след като баща ти почина". А аз не знаех къде се намирам. Исках да отидем за 2-3 дни някъде малко да почина психически. Карах 5-6 часа по тъмно, не бях ял от обяд, освен един чипс в колата и накрая, като пристигнахме скандал защо не съм влязал да се къпя с нея, а съм си дояждал чипса. Да не говорим с какви обиди ме е наричала - лайно, п***а, сульо, нищо, нула. Това са само сигурно 10% от всичко. При почти всеки скандал крещеше как бившият й бил два пъти по-мъж от мен и още неща, които даже не искам да пиша. Същият този бивш, който я е шамарил, освен всичко друго.
Та, има ли още смисъл да говорим за добрите и лошите момчета.
|
