Обичам я, а тя ме кара да страдам
преди: 12 часа, 1 мин, прочетена 82 пъти
Честно казано, вече не издържам. Чашата преля. Аз седя и плача за нея, а тя в същото време обича други мъже и жени. Докато аз се разпадам, тя си живее живота с други хора, все едно аз не съществувам. И това ме убива. Не е ревност от нищото, виждам го, усещам го, боли ме много.

Искам да кажа нещо много ясно, за да не се повтаря в коментарите: не ми предлагайте „заместители“. Не ми казвайте „ще намериш друга“, „има и други момичета“, „ще срещнеш по‑добра“. Това не ми помага. Това само отбива номера. Не е същото. Не става дума за това да си намеря някой друг. Става дума за това, че аз обичам точно нея, и че не мога да обичам други. И точно тя ме наранява.

Не искам нов човек. Не искам, , утеха" тип „ще мине", защото не минава вече доста време. Не искам да ми бутат някакви „варианти“. Аз не съм на пазар. Аз просто страдам за човек, който е избрал да дава вниманието си на други, а не на мен. И това е болката. Не липсата на „жена“, а липсата на точно нея.

Стоя и гледам как тя се смее, флиртува, търси близост с други мъже и жени, а аз… аз съм този, който плаче. Аз съм този, който се пита какво не е наред с него. Аз съм този, който още я обича, въпреки че не би трябвало.

Не знам как да оправя нещата. Знам само, че ми тежи. И че не искам да ми казват „ще намериш друга“. Не искам заместители. Искам просто да споделя болката си и да бъда разбран, а не да ми се дават готови фрази, които не значат нищо, а само отбиват номера.