Не съм го виждала от 10 години, а все още не мога да спра да мисля за него
преди: 6 часа, 3 мин., прочетена 113 пъти
Здравейте,
Запознах се с един мъж в далечната 2012. Беше на работа. Магично си паснахме, разговорите бяха много докосващи, поток от положителна енергия, смях и взаимно възхищение. Той беше женен и аз не можех да си го причиня да се забъркам с него. И смених работата. Той ме надъха да я сменя, подейства ми като катализатор да преследвам мечтите си. Но не прекъснахме връзка, пишехме си, след година се срещнахме и бяхме интимни, след още 2 години години пак... И си изкарахме магично... вълшебно. Но макар и в лоши отношения с жена си, си оставаше женен. И тогава се запознах със съпруга ми, и понеже не исках да започвам връзка с лъжа, обясних на незабравимия, че съм срещнала някого и нещата може би са сериозни и ще си дам шанс. Така и стана, омъжих се имам 2 деца. В годините ми пишеше, ушким "приятелски". Междувременно се разведе. Канил ме е на срещи, на по кафе, дори с децата, за да ги види, но аз винаги отказвах. Страх ме беше, че ще ми се върне всичко, като го видя. И спря да ми пише. И аз спрях да му пиша, 3 години минаха без да си пишем. Но тази есен се завърна с гръм и трясък в съзнанието ми, видях го случайно (той не ме видя)... писах му и сега съм влюбена в него, както бях в далечната 2012. Със съпруга ми сме в криза на брака, това сигурно усилва усещанията, защото мечтая за някакво време, в което съм била щастлива и спомен за човек, който ме е карал да се чувствам истински жива. Но се измъчвам ужасно. Може би трябваше да го изживея, за да го приключа, а аз избягах. Просто имах нужда да споделя, защото наистина няма с кого.