Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

6.   М45, роден 1980.

Като бяхме на по 15-20 имахме дискотеки. Приятели танцуваха в кръг и тук таме на някое яко парче та вземеш та се обърнеш срещу мацката, която танцува до тебе и някак неволно почвате да танцувате заедно. Имам един приятел, той си беше хубавец. Някой път само докато се обърна за 20 сек и после го гледам награбил някоя и я целува на дансинга. Другото беше да пуснат някакъв блус от рода на wind of change и ти да я поканиш на танц. Ако се съгласи и танцувате беше знак някакси че и тя те харесва и от там нататък излизате да се разходите навън да си поговорите на по-тихо, па ти пък ще вземеш да я целунеш.
После студентските години пък беше страхотен купон. Имаше общежития в студ. град, в които имаше библиотеки, които изобщо не бяха такива, а просто празни стаи сякаш правени за купон. Петък или събота вместо да се ходи на Строежа се събирахме там. Условието беше да не влизаш с празни ръце и поне твоята пиячка да си носиш. Там се събирахме всякакви, от кол и въже, защото и от другите факултети и блокове идваха на гости. Хубаво ставаше ако се намираха и общи познати, но като цяло и мъже и жени ходеха там да се запознават. Най- голям успех имаше на тия места. Случвало се е после в 4 сутринта да си правим афтърпарти по стаите, мъже и жени, които се познаваме от 2 часа да играем стриптиз покер до 9 сутринта...

7.   Аз съм роден 1980-та година. И да, животът беше някак по-прост и лесен, не в материален план, но като отношения между хората. Нямаше го този материализъм, който го има днес, нямаше го това всичко да е бизнес, пари и интереси, хората бяха по-равни някак си в материално отношение. Нямаше социални мрежи и общувахме на живо в над 90% от времето, другото беше разговори по телефоните с шайби. Светът беше по-затворен, хората обикновено след като вземат висше образование се прибираха по родните си градове. Нямаше го това всички да се чудят как да се преместят в София или друг голям град (Пловдив или евентуално Варна) или да отидат в чужбина (тук е малко относително, защото заради трудния живот много хора искаха на Запад, друг е въпросът дали можеше, по-скоро не). Съответно градовете бяха по-равни в професионален план и възможности за развитие, не като днес - сравни Пловдив и Ловеч например или София и Шумен. Стоките бяха по-качествени, не се правеха да изкарат гаранцията и после си купувай нов телевизор, пералня или хладилник. Срещите между младите бяха разходка в парка, кино, сладкарница, а не като сега - трябват ти пари, кола, мускули и т. н. иначе не ставаш. Жените нямаха такива високи очаквания към мъжете - за коли, имоти, пари, дрехи, екскурзии и т. н. Сексът не беше издигнат в култ, както е днес. В материален план беше трудно, особено 90-те години (Жан Виденов, хиперинфлацията и т. н. ), но много други неща бяха далеч по-нормални. Днешният живот стана много бърз, много лъскав, но празен. Всичко е пари, всичко е секс, всичко е бизнес. Всеки гледа да не се мине, да е отгоре, да се състезава безмилостно във всичко, иначе е извън играта. В онези отдавна отминали години в много отношения бе по-добре от днес.

8.   Това е много интересна тема. Аз съм роден през 1967 и не само детството ми, ами и младостта ми минаха в епохата преди дигиталната ера.
Запознаването ставаше в компании, на дискотеки и купони. Също и на средношколските бригади. Липсата на мобилни телефони правеше срещите уговорени. Например забърсваш някое момиче (дискотека, купон, рожден ден), уговаряте си среща за определен ден, еди колко си часа, на еди кое си място. Ако сме различни градове си пишехме писма. Обикновено, до поискване в пошенския клон, не обичахме лична кореспонденция да попада в пощенските кутии, където да я видят родителите. Също така избягвахме и телефонните разговор, защото като звънне телефона не се знае кой ще вдигне. Пък и не можеш да говориш свободно, кабела те ограничава да отидеш д другата стая.
Някога също има материална изгодност. Особено желани бяхме ние от София, заради т. нар. "софийско жителство". Момичетата от провинцията ни се натискаха и ние... се възползвахме. Момчетата от провинцията пък съответно гонеха софиянки. Въртяхме бройките, но имахме и някаква отговорност, защото ако момичето забременее и не иска да прави аборт, трябва да се ожениш за нея. Не да "живеете заедно", ами в райсъвета и подпис. Няма мърдане. Иначе в секса, нещата през 80-те бяха доста либерални.
Но технологиите променят бита. Ако през 80-те имаше интернет и социални мрежи, и ние щяхме да сме като днешните джензита.

9.   Преди появата на социалните мрежи ние знаехме твърде малко едни за други и тогава се започваше един процес на поетапно опознаване, свикване и "откриване" на отсрещната половинка.
Сега, с едно кликване и за пет минути вече можеш да си направиш оценка и изводи за човека, към който може би имаш симпатии - как се снима, какво облича, каква музика слуша, какво хоби има, с какви приятели се събира и т. н. без да е необходимо тази информация да я събираш със седмици или месеци. И тогава за има няма 5 минути ти вече знаеш - този човек ми харесва, или съответно - не ме интересува.
Сега го няма този процес на "свалянето", на "флирта" на намеците и всичко се случва бързо с няколко клика. Сега ако изпратиш съобщение на някоя (някой) те вземат за "мезе" ала "оф ко ми досажда тоя (тая)" и всичко отива в канала...

10.   Мислиш си, че говориш за "нормални жени" но допълваш как документират всеки момент от живота си за харесвания от непознати.
Да ти го кажа на кратко: Това е синдрома на бялата жена - Психична болест от Запада, която българките приеха с отворени ръце.
Старите времена ги няма и няма да се върнат. Никога няма да предадеш съвет на боклука жени тук, защото са ум на рояк без самостоятелно мислене.
Търси жена от Изтока и спри да живееш в кошмара, който локалните жени създадоха тук в България.

11.   По-голяма съм доста от теб и според мен сега различното е, че доста от днешните мъже са по-затворени и мързеливи с комуникацията си с жени. Хем ви се иска, хем повечето сте от работа вкъщи и два пъти седмично до фитнеса е разчитате да ти намерите жена в интернет по снимки. Еми не става така и преди и сега. Докато жените обратното струват ми се по-младите доста агресивни и онлайн и в живия живот.
Колкото до запознанствата и връзките преди години, ами най-естественото беше да се запознаеш с гадже в обща компания, на екскурзия, на курс някакъв. Зашо сега не правите пак това, търсейки си партньор не знам.

13.   " Преди интернет хората са нямали никакъв избор - запознаваш се с някого примерно в обща компания или среда, завърта ти главата, и се жените и правите деца. "

Това е тотален... парадокс.

14.   Роден съм 84. Тъй като винаги съм се занимавал с технологии мога само да кажа, че много от коментиращите са в голяма грешка относто тн. високи технологии. Ние живеем все още в ерата на дигиталните технологии, които съществуват реално от края на 60те. , но сега са с 6, 7нива по-нагоре. Високите технологии ще са много напред в бъдещето. Просто по онова време производството беше съвсем различно и в БГ имаше дефицит на стоки.
Тази под номер 2 дрънка пълни глупости за емоционалната интелигентност на тива поколение, което е в културно и емоционално ниво е по-близо до скотовете.
Всичко останало което казват другите коментиращи за купони и събирания е точно така и съм го преживявал стотици пъти.
Студентските ми години, бяха супер готини.
Сега голяма част от хората са много по затворени, именно заради социалната пропаст, която ги отделя и комплексирана от по-заможните.
Също и много по-праволинейни и отсъствието на чувство за импровизация. Да си показва количката втора ръка, да си изправят зъбките, да си сменят често дрешките, някое друго таосче и това им стига за цял живот.
Само за едно не съм съгласен онлайн запознанствата.
Онлайн платформите за запознанства работят отлично поне за мен и това ми дава възможност да се срещам и запознавам с различни мацки от най различни места.
Иначе някогашният аналог беше чат наречен Mirc който навлезе през вече далечната '98 Тези около моят набор го помят. Там срещите бяха голяма изненада, защото нямаше никакъв шанс за снимки. Страхотни години бяха.

15.   О, да, блусовете. :) Много ходехме на дискотеки и блусовете бяха класика за запознанство и нещо повече. Просто и лесно, но мъжът трябва все пак да има смелост да покани. И по рок клубовете също беше така. Запознавали сме се и по улиците, на опашки, в кафенца, на концерти, навсякъде. Просто беше естествено да се заговориш с непознати, но ако сте компании по-скоро. Омешвате се. Не сме били меркантилни, впечатлявали сме се, но по-скоро всички бяха бедни 90-те. Но всичко беше чисто в отношенията, не сме мислили за ред флагове, токсик глупости, нарциси и тн. Харесва ми, не ми харесва, действам и така, каквото стане.

17.   Аз и съпругата ми сме бумари, времето, когато момчетата след гимназия кои кандидатствали, кои не, но всички както се казваше тогава "На есен с песен към портала на родната казарма". Стандартните две годи, само, че някои изтегляха късата клечка и ги разпределяха във ВМС, а там три годи служба. Като правило задръстени момчета, не целували момиче, поне 90% от тях. Минават години, живота върви, Следва следване и това е времето на бригадите, купоните, колежките, и може би за повечето момчета първи сексуални изживявания, но чудно защо в големият процент от случаите с по-възрастна жена, като правило близка на семейството, която го познава още от училище. Дали е хищница, няма представа, а и тогава такова определение нямаше. Студентските бригади, би те летни или есенни купона вървеше, особено на летните, когато в повечето случаи всички са на едно място като правило в училище настанени за спане. харесваш момичетата, спортуваш, добър джудист си, но нямаш амбиции за спорт, а родителското тяло имаше тежка дума. Завършване и започване на робота, кой в развоен институт, кой в завод, кой в експлоатация. работни места да искаш -"изибиват" се нови кадри. Постъпваш в институт, нова среда, попадаш в предимно дамски колектив, приемат е радушно, но още си стресиран от обстановката. Ставаш научен сътрудник, ръководиш част от по-голям развоен проект/както му казват сега/. Пишеш пуликаци, зачитат се при израстването-носят точки, както участието с доклади на симпозиуми и конференции.
Като правило такива мероприятия, които днес се наричат я работна среща, я тиймбилдинг, съществуваха и преди години. Дали ще бъде наречена конференция или симпозиум, те винаги са съществували. Като правило се провеждаха извън „отпускарския“ сезон, но времево близо до него, когато усещането за нещо свободно, нещо извън нормите, още не е забравено. Като правило си имаха стандартно място, МДУ, но имаше и изключения, като хотел „Добруджа“ в Албена или нещо по-незначително като участие в Банско. Тогава то не беше презастроено като гето, подобно на „Манастирски ливади“ или „Малинова долина“. Да, случваше се тогава да се изживеят спокойно и пълноформатно сексуални изживявания. Случваше се и на такава конференция да започне връзка, но повечето бяха развитие на връзка, започнала на работното място. Като правило се вземаха единични стаи, а ако бяха изчерпани – двойна като единична. Правеха го и мъжът, и жената. Бяха максимално дискретни, знаеха, че ходят по тънък лед. Нямаха намерение да дават храна на служебните клюкари. Извън деловата част се обикаляха дискотеки. Ако времето беше хубаво, колежките държаха да демонстрират все още тена, останал от лятната почивка, тела от аеробиката или плуването. Все пак конференциите бяха извън активния сезон, но имаше и хубави дни в началото на октомври. А ако се случеше по-мрачно време, се обикаляха отопляемите басейни към някои хотели, които работеха целогодишно. Дали от чувството за отминалото лято, дали от усещането за свобода, дали защото всичко е някак извън нормите, сексът в тези дни беше на друго ниво. Можеше и да е първото сексуално изживяване – тогава емоциите се променят с квантов скок. Но винаги внимателно, и пак внимателно. Дори можеше да се разиграват сценки на студенина, на отдръпване, на неглижиране. Мъжът уж рационален, но вътре все още носеше онова момче, което беше научило да не показва слабост, да гълта чувствата си. В тези дни усещането беше различно. Мълчанието между две думи натежаваше. Докосването на ръката беше уж случайно, но оставяше следа. Тялото ѝ се прилепваше към неговото при всеки блус в дискотеката, в полуздрача с такава лекота, сякаш беше част от него. Дискретно измъкване към стаите им, но никога заедно, а там е това, за което копнеят от месеци. Пръстите ѝ плъзгаха по гърба, бедрата, китките, леко натискаха, усещаха всяко движение, всяка промяна на напрежението. Дишането ѝ се смесваше с неговото, леко хлипане, леко треперене, които той усещаше в гърдите си. Устните ѝ понякога бяха бавни, упорити, понякога захапвания, които предизвикваха пулс, който не се крие. Навсякъде, топлина, влага, леко триене, леко плъзгане, всичко на границата между контрол и пълно отпускане. Той я държеше внимателно, но сигурно. Тя се отдръпваше за миг, студено, почти играещо, после се връщаше още по-близо, огъваше се около него, обгръщаше го, притискаше се и леко трепереше. Всяко докосване, всяко леко движение на ръка, леко почесване по врата или гърба, леко свиване на пръсти по китката, всичко беше диалог. Кракато й и ръцете й все едно нямаха кости, бяха толкова гъвкави, едвам се сдържа, може би и затова първият път е кратък. Не беше просто секс. Беше отпускане, доверие, пълно, бавно, натежало от тръпка. Кратко, тайно, забранено, но истинско. Някой да те иска такъв, какъвто си, без да те поправя, без да иска повече от онова, което можеш да дадеш в момента. А, бяха в онази преходна възраст, между късната младост и ранната зрелост. Fallschirmspringer

18.   66-ти набор.
Връзки се завързваха най-често между съученици, състуденти или колеги. Имаш 4-5 класа в гиманзията и университета - това са над 500 човека от другия пол, с които се засичате всеки ден и 99% от тях са необвързани. Това не се е променило и сега, може би младите са станали по-необщителни от нас.
Обикновено някой те представя на този/тази, който харесваш и после - ако има интерес - нещата стават.
И тогава имаше интереси, например жителство или връзки, но общо взето всички бяхме еднакво бедни.

19.   Недей да мислиш, че 90-те са били хубави години. Между 1990 и 1997 бяхме бедни, с режим на тока, имаше хиперинфлация, купони за храна…имаше мутри и мутреси, много престъпност по улицата. Отиваш на дискотека и някоя мутра може да те дръпне. Всеки гледаше да избяга на запад. Имам няколко бивши гаджета (жена съм), които се ожениха за чужденка по сметка и ми биха шута. Не поръсвай 90-те с розов романтизъм.

20.   Едно време наистина си беше уникално. Събирахме се предимно в заведение, или в някой. Първото ми гадже, ми беше съученика бяхме в един курс в техникума. Естествено аз бях лошо момче, като лошите момчета никога не са излизали от мода. Тя хареса в мен, че бях бунтар, че не обичах да се подчинявам на правила, че имах собствено мнение и не бях част от стадото. Отделно имах други приятели. Имах комшия, често се събирахме в тях да играем белот или просто да обсъдим някакви неща. Отделно имах и две села и там си имах други компании. Честно казано, не всичко беше супер. Имаше приятелства много, но имаше и предателства. Един, който ми беше комшия на село и уж бяхме приятели, за едни стари скъсани втора употреба найк маратонки, които взех от него беше пратил хора доста добре да ме пребият. Бях беден, тънехме в мизерия. Такива бяха времената. Говоря някъде за 1997г. Имах мой съученик имаше много готин уокмен Сони, с опция, , екстра бас, , свириш много яко, често му го исках да слушам и той винаги ми го даваше. Искам да го поздравя и да му пожелая здраве!

21.   80-те години е било още по-яко. Такава хубава рок музика е имало. И готини мъже с дълги коси като Джоуи Темпест. Защо сега няма такива мъже?

22.   До коментар 19 - режима на тока и купоните за храна бяха за кратко през зимата на 1990/1991 г. Но още тогава се появи свободния пазар, където всичко можеше да си купиш. Е, на по-висока цена.