Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

6.   Пише, защото явно търси решение, някои да го предложи.

7.   Твърде вероятно е да не знаят какво да правят, затова да са тези питания тук, има го като вариант.

9.   Недей да отричаш, че вече не си луда, напротив, още си луда, но не го осъзнаваш точно защото лудоста в теб продължава. Обречена си. Съгласна съм с коментар 4, че не спираш да публикуваш едни и същи теми. Луда си щом не можеш да се осетиш какво правиш.

10.   Аз съм от по-старото поколение. Онова, което е изкарало тежка двугодишна казарма Не от онези, дето философстват постфактум, а от онези, които са живели нещата, без да знаят, че някой ден ще трябва да ги обясняват. И на мен ми се е случвало да се разделя с момиче. Не веднъж. По различни причини- понякога ясни, понякога мътни, понякога неизбежни. Но каквото и да е станало, едно никога не си отива. Споменът за нейната топлина. За начина, по който се сгушваше. За целувките, които не бяха показни, а истински. За онези мигове, в които светът се свиваше до двама души и нищо друго нямаше значение. Това не се трие. Не и ако си бил там с цялото си сърце. И точно затова винаги ми е било противно, просташко и мизерно, да се досажда на момичето след раздяла. Да се натяква, да се унижава, да се търси вина, да се мачка онова, което вече е било красиво. Спомените така или иначе остават. Въпросът е какви ще бъдат. Аз искам моите да са топли. Да не са задраскани с омраза и дребнавост. Не разбирам онези безказармени лигльовци, не по възраст, а по дух, които при раздяла губят мярка и достойнство. Болката не те оправдава да станеш дребен. А болка има. Истинска. При раздяла сърцето се свива физически, не метафорично. Усещаш я в гърдите, в гърлото, в дишането. Очите гледат, но не виждат, защото пред тях, като на филмова лента, минават хубавите и незабравими мигове. Смехът. Тишината. Ръката, която си стискал. И тогава идва онова странно усещане, нещо средно между топлота и мъка. Топлота към нея, защото си я обичал истински. И мъка, защото знаеш, че повече няма да сте заедно. Не защото не искаш, а защото животът е решил друго. Може да сме имали съвместни мечти. Малки, големи няма значение. Те се разпадат. Плановете се се рронят като пясъчна кула. Бъдещето се пренарежда. Но споменът остава. И аз съм решил, още тогава, макар и без да го формулирам, че този спомен няма да е грозен. Нека бъде хубав. Нека бъде човешки. Защото това, че си обичал, не е слабост. Това е доказателство, че си живял. Fallschirmspringer

11.   Никой не обича лепки. Мразя лепки да ме оставят намира. НЕ ИСКАМ ЛЕПКИ. ЛЕПКА е ужасно нещо и за жени и за мъже. Честно съжалявам хората, които са със лепки. Егати нещастните същества са. Егоистични лепки мислят само за себеси. Особено одъртяло лепкаво на 50 години и да търчи за младо и да досажда. Никой не иска такова. Не ужас такива лепки гадни. Това е можеби най - ужасното нещо което може да се случи на човек.

12.   Мога да споделя свои мнения и наблюдения на момче, израснало по време на соца, изкарало тежка казарма като десантчик, по време на соца, далеч преди банановата революция. Влюбвал съм се в онези „обикновени“ момичета, ожених се за такова „обикновено“ момиче — пълна отличничка от СМГ, отличничка във Факултет „Радиоелектроника“ /тогава така го наричаха/, не лоша спортна гимнастичка. Ако някой иска да придобие някаква скромна представа за отношенията момичета–момчета, да гледа българските филми „Сбогом, приятели“, „Момчето си отива“, донякъде „Вчера“, английския „На учителя с любов“, френския „Особен урок“.
Като цяло момчетата изоставахме в емоционалното си развитие спрямо момичетата. Е, винаги е имало вървежни момчета, но аз не бях от тях. Свит, срамежлив, слаб, сух, но атлетичен; отличен ученик, но никого не пълня; грозноват, пъпчив; трениращ джудо; харесваш момичетата, но си знаеш, че нямаш шанс да те забележат. Но иначе по телефона обичаш да говориш с тях.
Най-добре се чувстваш със съседското момиче — дъщеря на генерал от службите, с която заедно сте израснали и която те познава по-добре от самия теб. Тя донякъде те насочва да четеш Мопасан, защото родителите ти имат огромна библиотека на четири езика — разбира се, основно на български. Така годините минават и за пръв път — само два месеца преди казармата — първа целувка с чешко момиче. То момичето те целува, защото ти не смееш да посегнеш да я целунеш, а тя ти е първата целувка. След това НШЗО, десантчик, полагаем отпуск. Съседчето те води на рожден ден на съученичка. Не знаеш, че си ѝ интересен, но съседчето е сърдита, недоволна, а ти държиш на нея. Разбираш някои неща за рожденичката.
Вече в поделението — командваш и отговаряш за още двадесет като теб. Хубаво е преди казармата да нямаш любов, защото и казармата се кара по-лесно, като не мислиш какво прави „тя“, че до белята е само една крачка. Започване на следване, първи секс — и какъв шаблон: с бивша колежка на майка ми, разведена млада жена с дете, дъщеря на дипломати. А ти си на двадесет години, от теб още лъха на казарма. Разбира се, тази връзка не трае дълго — тя е поне дванадесет години по-възрастна и търси стабилен съпруг, а не момче, току-що излязло от казармата със звание младши лейтенант, което няма никаква представа за реалния живот. Запознаваш се с момичета от групата, потока — правене на протоколи, проекти. Започват целувки — първо плахи, защото си емоционално незрял. Едно е да скачаш от 800 метра, друго е да целуваш момиче. Не си само ти такава талпа — поне 80% от момчетата са такива дървета: страх ги е от момичетата да не ги наранят душевно. Поне при нас в казармата нямахме тежки случаи, защото на един познат, по време на тактика, един след писмо „от любимата“, налапал цевта (? ).
Случваха се и запознанства, които понякога прерастваха в нещо по-голямо — при набиране на погрешен телефон, но зависи и как отсрещната страна ще откликне. На мен — два пъти. Един път едно момиче се обадило на майка ми и поискала да говори със сина ѝ. Тя помислила, че е момиче от курса, и така се запознах с едно момиче от 32-о училище. Весело, духовито и някак бързо скъсяваше дистанцията. Поканих я на гости и тя, след часовете, с трамвайчето дойде у нас. Апартаментът на родителите ми /светла им памет/ е в сегашния ж. к. „Яворов“ /тогава „Ленин“/. Даже не се и целунахме — просто пихме какао, показвах ѝ какво уча, тя гледаше неразбиращо знака за интеграл, но някак нещата започнаха да стават по-близки.
Водех я на тренировки, изпращах я почти до тях, ако е здрач — се целувахме. Но тя беше ученичка, а аз студент. Не прекрачихме границата — просто не бях настойчив. В очите ми беше дете, макар и голямо. Години по-късно, някъде към тридесет години — доста сходен случай, но там нещата се развиха докрай. Но такива връзки са краткотрайни. Обичам съпругата си — това е нещо странично.
Иначе в института, на бригадите като студент, на морето с гедерейските и чешки момичета, при командировките в бившия Съветски съюз — да, случваха се неща, но винаги по взаимно съгласие. И винаги знаехме, че връзката е лимитирана от престоя на морето. Но и тогава говориш с момичето, държиш го за ръката, гледаш го в очите, танцувате блус, шепне ти с топъл глас, който ти гали ухото, и нещата така се развиваха. Нямаше селфита, заучени подражателни пози.

Само веднъж съм имал профил в „Скайп“, за да си обменяме мисли и впечатления с две жени, на почти една и съща възраст. Та ме накараха да си сложа снимка — най-обикновена. Сложих една нескопосана снимка, направена с не много хубав апарат, малко по-голяма от пощенски формат. На снимката — едно момче, леко иронично усмихнато, но си личи, че е уморено, защото беше правена след марш на скок. Момчето е облечено в камуфлажен комбинезон — един торбест, на различни начупени, зигзагообразни линии, издържани в светлобежово-зелена гама. На дясното рамо виси „Калашник“ с цевта надолу, а момчето я е прихванало около газовата тръбичка и срамежливо, уморено и някак снизходително се усмихва. Ей, тази невзрачна снимка на много жени и момичета им се видя изключително интересна. То бяха: „Какво е това войниче? “, „Ама къде е? “ — даже и от чужбина. А снимката — най-обикновена. Fallschirmspringer

15.   Благодаря за коментарите на всички ви. Отдавна този "човек" е напълно умрял и погребан за мен. Единственото, което искам, е да се разкара окончателно и никога през живота си да не чувам за него, или да го срещам.

авторката

16.   Авторке, ми той съществува в главата ти бре миличка. Живее под наем, безплатно там.

Начина по който те е хванал за носа е чрез собственото ти его. Просто твърде много те е обиждал, унизявал и злепоставял и затова не можеш да го изгониш от главата си. Не можеш да си простиш че си се оставила да те правят на глупачка. И това в нещото от което той се храни там, в ума ти.

Просто му прости. Кажи си, такъв е, умопомрачен лунатик и се зарадвай, че си се отървала от него. А! И преди да се хванеш с друг пттърви се от този първо. Новия няма да заслужава да те гледа как мислиш за бившите си, ако ще и с омраза.

17.   Никъде не съществува този досадник. Писна ми от него. Да е проклет денят, в който се запознах с тоя....

авторката