Ситуация с шеф
преди: 15 часа, 55 мин., прочетена 77 пъти
Здравейте, попаднах в странна ситуация. Преди известно време фирмата в която работя беше купена. Накратко, аз съм виждала само собственичката, от цялата фамилия, ако мога така да се изразя. Оказа се че има брат, който се появи преди няколко месеца. И тук започна кашата. Аз се занимават с реклата, маркетинг социални медии, оказа се, че трябва да отговарям пред него. Забелязах, с времето, че с мен сякаш има по-специално отношение, носеше ми кафе, ходеше след мен, постоянно търсеше контакт, лошото е че всички го забелязаха. Не след дълго тръгнаха слухове, по мой адрес, “той ме бил набелязал”, така казваха. Накрая, той наистина ме покани на среща. Отказах. Покани ме пак, и пак и пак, накрая се скарахме. Не ме разбирайте погрешно, ако не ми беше шеф, и то не просто шеф а и собственик на компанията, не бих се замислила, външно е много привлекателен, говорили сме си доста, определено не е плиткоумно богаташко дете, а и си работи здраво, но самия факт, че ми е шеф, не става и това е. Той ми уважи решението, най накрая и спря да ме кани наляво и надясно, но пък не спряхме да си говорим, по телефона, по чат… Дойде коледния ни банкет, обичайно се прави в друг град, наема се цял хотел. Там вече сгазих лука. Дали защото пийнах, дали защото сексуалното напрежение така или иначе беше огромно, дали защото не бях правила секс от година и половина не знам, но правихме секс. Беше тоооолкова добре, не мисля че някога съм правила по-хубав секс. Беше някак толкова различно от всичко преди, сякаш се познаваме от 100 години. Лошото е, че не спряхме тогава, и всичко продължи. Той започна да се държи още по “не скрито” ако мога така да се изразя, направо сякаш сме двойка. Сякаш искаше всички да знаят че съм с него, въпреки че не съм. Тогава аз дадох задна, отново се скарахме, или по скоро аз се скарах, и сега съм в най тъпата ситуация на света. Искам да съм с него, не си го признавам, не мога да повярвам какво ми се случи, всички във фирмата знаят и си мислят какво ли не за мен, вече се чудя дали да не си напусна работата, въпреки че много ми харесва. Дали изобщо връзка между нормален човек като мен, и някой като него, два различни свята. Някак имам чувството, че колкото и хубаво да изглежда всичко понякога, такива мъже не могат да имат нормално семейство, не знам. Много съм объркана. Аз съм на 24 той на 28.