Нямам родители
преди: 6 часа, 4 мин., прочетена 68 пъти
Момичета, срамно ли е мъжът до вас да е израснал в център за деца без родители? И то не такъв, в който бият децата, а много добре се отнасяха лелите. Водиха ни на кино, на море, на планина и се записвахме да учим в която гимназия искаме след 7 клас. Сега съм на 22 година, работя в една бензиностанция за да си плащам образованието. Намерих си приятелка, с която толкова добре се разбирахме, че въобще не очаквах да стигнем до раздяла. Няколко пъти бяхме говорили кога ще ме представи на семейството си и тя каза ще ги подготвя и ще те поканя. Изобщо не знаеха за мен. Когато отидох да пием кафе с майка й тя не спираше да ме разпитва докога ще съм в бензиностанцията и че имало по-престижни места и след като разбра, че съм бил в дом започна да я настройва срещу мен. Тя се отдръпна и почнахме да не се разбираме. Изискваше много от мен, започна да се държа точно както майка й на срещата ни. Искаше да се съобразявам с нейното време, да й давам пари, а знаеше че съм в затруднение. Няма кой да ми помага и с един приятел сме в общежитието на университета. За да уча трябва да работя. Аз не съм като нейното семейство. Накрая каза, че я е срам от мен и всичките й приятелки й обърнали гръб, защото ходила с бедняк и просто пътищата ни св разделиха. Тъжно е, защото аз наистина отдадох свободното си време за нея. Никога не съм я сравнявал с други хора или да й кажа, че е глезена и че няма да й нося повече рози. Беше ми първо обвързване така сериозно. Сигурно приличам на задръстеняк, но ще бъда благодарен да изкажете мнение дали ще ви е срам да излизате с човек без родители.