Обичам го
преди: 7 часа, 55 мин., прочетена 52 пъти
Имахме три години красива и пълноценна връзка. Той взе решението да се разделим. След раздялата ни последваха още четири години „on and off“ взаимоотношения, а през тези четири години е бил с още три жени – по веднъж, без последваща връзка. Аз, от своя страна, влизах във връзки с други мъже, опитвайки се да се откъсна от него и да продължа напред. Не защото съм спряла да го обичам, а защото осъзнавах, че не съм избрана от него по начина, по който имах нужда и заслужавах.

Когато се виждахме, никога не беше само заради секса. Това си личеше във всичко – в отношението му, в разговорите, в близостта помежду ни. Всичко беше така, както когато бяхме заедно – истинско, чувствено, дълбоко. Никога не съм се виждала с него, докато съм била във връзка с друг човек. И въпреки че тези връзки бяха със стойностни мъже, те не устояваха. Винаги идваше момент, в който мислите ми се връщаха към него, започвах да се дразня от дребни неща и постепенно се отдалечавах.

Преди година за последно бяхме интимни. Това лято той дойде на сватба на общ познат с новата си приятелка. Аз бях сама. Не спираше да ме гледа. След сватбата си писахме веднъж, по моя инициатива. Отговорите му бяха от учтивост. Той не споделя нищо за новата си връзка в социалните мрежи. В същото време винаги гледа моите сторита и често е сред първите.

Аз съм добре изглеждаща жена, с хубава и доходоносна професия. Комуникативна и любознателна личност съм, имам много приятели, хобита, интереси. С две думи не ми липсва мъжко внимание или да не мога да си оползотворя времето сама. Но не искам „някой“. Искам него.

С цялото си същество усещам, че този човек мисли за мен и че иска отново да сме заедно. В същото време разумът ми повтаря, че ако наистина го искаше, щеше да направи нужното. И тогава започвам сама да му намирам оправдания.

Най-много ме боли това, че не мога да продължа нито с него, нито без него. А вече искам семейство и деца. Искам яснота. Искам избор. Искам любов, която остава.